Нямах намерение да пиша подробно ревю за „Последният повелител на въздуха”, защото то щеше да попадне в графата след дъжд качулка. И все пак желанието ми да споделя впечатленията си от новия филм на противоречивия М. Найт Шаямалан надделя. В средата на седмицата трябваше да уплътня няколко часа в близкия МОЛ и от скука реших да проверя лично колко зле е филмът. Очаквах най-лошото!
Все пак заглавието има смехотворния рейтинг от 2.8/10 в Rotten Tomatoes. Тайно обаче се надявах напук на коментарите – точно на мен да ми хареса. Е, не стана така.
Филмът е средна работа. В никакъв случай не влиза в графата пълна трагедия (тя е запазена за шедьоври като „Кучета и котки 2”), но и не достига нивото на „Хрониките на Спайдъруик”, камо ли на „Нарния”. Основният проблем е лошата актьорска игра. Режисьорът, който спечели оскарова номинация за хлапака Хейли Джоуел Осмънт („Шесто чувство”), е изпуснал конците на новите си марионетки и ги е оплел здравата.
Освен, че децата преиграват почти като български актьори, те така и не успяват да достигнат до емоцията на анимационните си първообрази. Никому неизвестният Ноа Рингер, който получава главната роля на Енг, трябваше да бъде жизнерадостен и свободолюбив младеж, а се е превърнал в сериозен Спасител на света тип Терминатор. Поредният! Това е като да представиш Фродо като културист или Хърмаяни като глуповатото гадже на Хари.
Фенпирите да ме прощават, но техният Джаспър се оказа най-голямото дърво в „Повелителят”. Джаксън Ратбоун продължава да прилича на восъчна фигура, с изцъклени очи, вперени в нищото. Това да не ти е „Здрач“, момко? Опитите му за романтични трепети бяха смехотворни, а никъде освен в първите две минути от филма – не си пролича, че неговият герой Сока е неудачникът в историята.
Дамата Никол Пелц също не блесна с талант, но поне не се прояви като най-некадърния актьор в триото на „добрите”.
И след като разполагаш с група изключително слаби актьори, то да снимаш безизразните им лица във възможно най-близкия и статичен план, не ми изглежда удачно решение.
Очаквах повече и от злодея Дев Пател, който беше представен на зрителите по най-нелепия начин. Героят му гледа неподвижно светлинния сигнал, показващ събуждането на Аватара, а по време на монтажа е добавен боен вик а ла „Чичо ела и виж какво става!”. Е, как успя да се разгневи толкова – без дори да помръдне главата си 😉
За неестествените и на моменти крайно нелепи реплики – няма да говоря. Те са запазена марка и на самия анимационен сериал „Avatar – The Last Airbender”.
Трябва обаче да похваля Шаямалан за ефектните магически сцени. Режисьорът е успял да пресъздаде усещане за могъщество – всеки път когато някои повелител използва стихията си. Музиката на Джеймс Нютън Хауърд („Черният рицар”) е другият голям плюс във филма. След като нелепите актьори не могат да ни внушат никаква емоция с гласовете и мимиките си, тежката задача да диктува ритъма на заглавието пада върху композитора. Ако успеете да почувствате нещо по време на „Последният повелител на въздуха” – виновници за това ще са или визуалните ефекти или мащабният саундтрак.
Накрая ще отделя няколко реда и за триизмерното конвертиране. Очаквах доста по-лош финален резултат. Единствено при сцената с освобождаването на заточените земни повелители, ефектът деформираше до такъв предел изображението, че буквално го замъгли за две-три секунди. В повечето случаи 3D картината не бе чак толкова осезателна, колкото би ми се искало, но и не пречеше на цялостната визия. А размазаните кадри в по-общите сцени са по вина на оператора Андрю Лесни. Критиците, които са гледали филма в двуизмерен вариант, също отчитат този минус. Наистина не мога да повярвам, че това е човекът, заснел „Властелинът на пръстените”.
Вярно, една конвертирана лента никога не може да притежава качествата на филм, сниман в 3D, но дори и „Аватар” не ни предложи кой знае колко очеизвадни стереоскопични сцени. Изключение правеха само епизодите с космическото събуждане на Джейк и видеодневниците му. В повечето случаи „Последният повелител на въздуха” изглеждаше като разходката по планетата „Пандора” (говоря за релефност, а не за композиция и детайлност на кадрите). Но и двата филма не разполагат с дълбочината, демонстрирана, например, в „Последен изход 4”.
Рейтингът на „Повелителят” в IMDb е 4.4/10. Това е точната оценка, която и аз бих поставил на лентата. Не виждам как едно продължение може да поправи грешките на оригинала. Това би означавало тотална смяна на актьорите във фентъзи историята и намирането на нов режисьор за „Книга втора”. И все пак ако от Paramount Pictures се смилят над Шаямалан и дадат зелена светлина за продължението, сигурно ще отида да го гледам на кино.
Препоръчахте ли Филмче.нет във Facebook? Благодаря 🙂
