Хрумвала ли ви е идеята да не приучавате бебето си към памперсите? Т.нар. естествена бебешка хигиена представлява точно това – да научите бебето си без памперс, като голям човек, да извършва ежедневните си нужди, но с малко помощ от ваша страна.
Ако се научите да разбирате бебешкия език, т.е. звуците, които издават бебетата, навярно няма да ви е трудно да установите кога и какви нужди има бебето ви – дали е гладно, спи ли му се, дали му се пишка или ака. Ако се научите да комуникирате с бебето си, то памперсите са ви напълно излишни, тъй като ще знаете кога трябва да изходите мъника. Ще сте доволни както вие, защото няма да ви се налага да сменяте мръсни памперси, така и бебето ви, защото остава сухо и не се спарва и възпалява дупето му, както често става, от памперсите. Естествената бебешка хигиена (ЕБХ) позволява носенето само на памучни и проветриви гащички.
ЕБХ позволява и по-лесното и бързо приучаване на детето след време да ползва гърнето. А преминаването от памперси към гърне се оказва доста голямо изпитание за много родители. Като предимство на естествената бебешка хигиена може да се смята и фактът, че ще спестите значителна сума пари от памперси.
Приучаването към ЕБХ може да започне седмица след раждането. Не че при по-пораснали бебето номерът няма да се получи, но навярно ще стане по-трудно, защото бебето вече ще е свикнало с памперса и трудно ще му бъдат изградени други навици във връзка с естествените му нужди. Но като цяло е нужно просто постоянство и търпение.
Майки, приучили децата си към ЕБХ, споделят, че първоначално, когато видят, че детето им пишка започвали да издават определен съскаш или друг звук, а когато детето ака, съответно издавали друг звук. Не след дълго бебето започвало да асоциира тези звуци с определена дейност – пишкане или акане. Така интуицията ви, звуковите сигнали на бебето и езикът на тялото му ще ви подсказват кога е време за извършване на естествените биологични нужди. Обърнете внимание и през какъв интервал от време бебето ви има нужда „да отиде“ по малка или голяма нужда. Новородените пишкат около 8 до 18 пъти на ден, а с порастването на детето тази бройка естествено намалява.Опитайте се да откриете ритъма на бебето и кога то обикновено има нужда да се изходи – горе- долу това е сутрин след събуждане, 10-20 минути след кърмене и т.н. Когато бебето започне да яде и друга храна, освен кърата, това също оказва влияние на честотата на изхождане. Някои храни имат силно диуретичен ефект (диня например), поради което е добре да се дават сутрин на бебето. Вечерно време подобна храна ще ви подсигури многократно среднощно ставане, за да изпишквате мъника.
А някои от сигналите на бебето ви, които могат да означават „Изпишкай ме!“ включват изнервеност, мрънкане и хленчене, раздразнителност. Бебето може да ви гледа настоятелно и да посяга към вас или да сочи мястото, където обикновено го изхождате – най-често леген.
Докато държите бебето над легена, предназначен за естествените му нужди, издавайте ключовите звуци (съскащи например, за които споменахме по-горе) или извършвате дадено действие като „задействащ механизъм“. Това ще подскаже на бебето, че е време и може да се изходи.
Докато усетите ритъма на бебето, може да използвате и пелени (по време на сън или разходка навън например). След третия месец, когато сте свикнали успешно да комуникирате с бебето си, то пишка значително по-рядко и вероятността от гафове е минимална, може да използвате само памучни гащички. Бебето вече се е научило, освен как да ви покаже, че му се пишка или ака, но и да постиска още 2 мин., през които вие имате време да намерите тоалетна, леген, храстче и въобще място, където да го изходите.
04.10.2010/Ели Йорданова
