2. „Захар“ или „Бяла захар“ – за пречистена и кристализирана захароза със следните характеристики:
а) поляризация – не по-малко от 99,7°Z;
б) съдържание на инвертна захар – не повече от 0,04 % тегловни;
в) загуба на маса при сушене – не повече от 0,06 % тегловни;
г) цвят – не повече от 9 точки, определени съгласно метода, посочен в приложение № 1, раздел II;
3. „Рафинирана бяла захар“ или „Екстра бяла захар“ – за пречистена и кристализирана захароза със следните характеристики:
а) поляризация – не по-малко от 99,7°Z;
б) съдържание на инвертна захар – не повече от 0,04 % тегловни;
в) загуба на маса при сушене – не повече от 0,06 % тегловни;
г) цвят, съдържание на пепел и цвят на разтвора – общ брой точки, определени съгласно методите, посочени в приложение № 1 – не повече от 8, при което не повече от:
аа) 4 – за цвят;
бб) 6 – за съдържание на пепел;
вв) 3 – за цвят на разтвора;
4. „Захарен разтвор“ – за воден разтвор на захароза със следните характеристики:
а) сухо вещество – не по-малко от 62 % тегловни;
б) съдържание на инвертна захар (отношение фруктоза към декстроза: 1,0 ± 0,2) – не повече от 3 % тегловни от сухото вещество;
в) съдържание на пепел – не повече от 0,1 % тегловни от сухото вещество, определено съгласно метода, посочен в приложение № 1, раздел I;
г) цвят на разтвора – не повече от 45 ICUMSA единици, определени съгласно метода, посочен в приложение № 1, раздел III;
5. „Разтвор на инвертна захар“ – за воден разтвор на захароза, частично инвертирана чрез хидролиза, в който инвертната захар не е преобладаваща част, със следните характеристики:
а) сухо вещество – не по-малко от 62 % тегловни;
б) съдържание на инвертна захар (отношение фруктоза към декстроза: 1,0 ± 0,1) – повече от 3 %, но не повече от 50 % тегловни от сухото вещество;
в) съдържание на пепел – не повече от 0,4 % тегловни от сухото вещество, определено съгласно метода, посочен в приложение № 1, раздел I;
6. „Сироп на инвертна захар“ – за воден разтвор, по възможност кристализирал, на захароза, частично инвертирана чрез хидролиза, в който съдържанието на инвертна захар (отношение фруктоза към декстроза: 1,0 ± 0,1) трябва да бъде над 50 % тегловни от сухото вещество, със следните характеристики:
а) сухо вещество – не по-малко от 62 % тегловни;
б) съдържание на пепел – не повече от 0,4 % тегловни от сухото вещество, определено съгласно метода, посочен в приложение № 1, раздел I;
7. „Глюкозен сироп“ – за пречистен и концентриран воден разтвор на захариди, получени от нишесте и/или инулин, със следните характеристики:
а) сухо вещество – не по-малко от 70 % тегловни;
б) декстрозен еквивалент – не по-малко от 20 % тегловни от сухото вещество, изразен като D-глюкоза;
в) сулфатна пепел – не повече от 1 % тегловен от сухото вещество;
8. „Дехидратиран глюкозен сироп“ – за частично изсушен глюкозен сироп със следните характеристики:
а) сухо вещество – най-малко 93 % тегловни;
б) декстрозен еквивалент – не по-малко от 20 % тегловни от сухото вещество, изразен като D-глюкоза;
в) сулфатна пепел – не повече от 1 % тегловен от сухото вещество;
9. „Декстроза“ или „Декстроза монохидрат“ – за пречистена и кристализирана D-глюкоза, която съдържа една молекула кристализационна вода, със следните характеристики:
а) декстроза (D-глюкоза) – не по-малко от 99,5 % тегловни от сухото вещество;
б) сухо вещество – не по-малко от 90 % тегловни;
в) сулфатна пепел – не повече от 0,25 % тегловни от сухото вещество;
10. „Декстроза“ или „Безводна декстроза“ – за пречистена и кристализирана D-глюкоза, която не съдържа кристализационна вода, със следните характеристики:
а) сухо вещество – най-малко 98 % тегловни;
б) декстроза (D-глюкоза) – не по-малко от 99,5 % тегловни от сухото вещество;
в) сулфатна пепел – не повече от 0,25 % тегловни от сухото вещество;
11. „Фруктоза“ – за пречистена и кристализирана D-фруктоза със следните характеристики:
а) съдържание на фруктоза – най-малко 98 %;
б) съдържание на глюкоза – най-много 0,5 %;
в) загуба на маса при сушене – не повече от 0,5 % тегловни;
г) съдържание на пепел – не повече от 0,1 % тегловен, определено съгласно метода, посочен в приложение № 1, раздел I.
(2) Определението „бяла“ в наименованието на захарите се използва за:
1. захарен разтвор, при който цветът на разтвора не надвишава 25 ICUMSA единици, определени съгласно метода, посочен в приложение № 1, раздел III;
2. разтвор на инвертна захар и сироп на инвертна захар, за които:
а) съдържанието на пепел, определено съгласно метода, посочен в приложение № 1, раздел I, е не повече от 0,1 %;
б) цветът на разтвора не надвишава 25 ICUMSA единици, определени съгласно метода, посочен в приложение № 1, раздел III.
(3) Наименованието по ал. 1, т. 2 може да се използва за означаване на продукта по ал. 1, т. 3.
Чл. 3. Производителите, търговците и вносителите използват наименованията по чл. 2 за търговско представяне на захарите, когато продуктите отговарят на изискванията на наредбата.
Чл. 4. (1) При етикетирането на захарите се спазват изискванията на Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните, приета с Постановление № 136 на Министерския съвет от 2000 г. (ДВ, бр. 62 от 2000 г.).
(2) Към наименованията на захарите се допуска добавяне на пояснителни изрази, възприети в практиката.
(3) Наименованията на захарите могат да се включват в наименованията на други храни съгласно приетата практика за обозначаването им.
(4) Представянето на информацията по ал. 2 и 3 се извършва по начин, който не заблуждава потребителя относно състава и характеристиките на храните.
(5) Нетното тегло на предварително опаковани захари с тегло под 20 грама може да не се посочва върху етикета.
(6) При етикетирането на захарен разтвор, разтвор на инвертна захар и сироп на инвертна захар се обявяват сухото вещество и съдържанието на инвертна захар.
(7) При етикетирането на сироп на инвертна захар, който включва кристали в разтвора, към наименованието задължително се поставя изразът „кристализиран“.
(8) При етикетирането на глюкозен сироп и дехидратиран глюкозен сироп, които съдържат фруктоза в количество повече от 5 % тегловни от сухото вещество, наименованията им като продукт или съставка на продукт се означават чрез изразите „глюкозо-фруктозен сироп“ или „фруктозо-глюкозен сироп“ и „дехидратиран глюкозо-фруктозен сироп“ или „дехидратиран фруктозо-глюкозен сироп“ в зависимост от преобладаващия глюкозен или фруктозен компонент.
Чл. 5. Определянето на показател „сухо вещество“ на:
1. глюкозен сироп, дехидратиран глюкозен сироп, декстроза монохидрат и безводна декстроза се извършва съгласно метода, посочен в приложение № 2;
2. захарен разтвор, разтвор на бяла захар, разтвор на инвертна захар, разтвор на бяла инвертна захар, сироп на инвертна захар, сироп на бяла инвертна захар се извършва съгласно метода, посочен в приложение № 3.
Чл. 6. Определянето на показател „загуба на маса при сушене“ на полубяла захар, захар или бяла захар и рафинирана бяла захар или екстра бяла захар се извършва съгласно метода, посочен в приложение № 4.
Чл. 7. Определянето на показател „сулфатна пепел“ на глюкозен сироп, дехидратиран глюкозен сироп, декстроза монохидрат и безводна декстроза се извършва съгласно метода, посочен в приложение № 5.
Чл. 8. (1) Определянето на показател „редуциращи захари“ на:
1. полубяла захар се извършва съгласно метода, посочен в приложение № 6;
2. захар или бяла захар и рафинирана бяла захар или екстра бяла захар се извършва съгласно метода, посочен в приложение № 7;
3. захарен разтвор, разтвор на бяла захар, разтвор на инвертна захар, разтвор на бяла инвертна захар, сироп на инвертна захар и сироп на бяла инвертна захар се извършва съгласно методите, посочени в приложение № 8 или № 9;
4. глюкозен сироп, дехидратиран глюкозен сироп, декстроза монохидрат и безводна декстроза се извършва съгласно методите, посочени в приложение № 8 или № 10.
(2) Когато за определянето на един показател могат да се използват два или повече методи, методът се избира от лабораторията, която извършва анализа. Избраният метод задължително се посочва в протокола за извършен анализ.
Чл. 9. Определянето на показател „поляризация“ на полубяла захар, захар или бяла захар и на рафинирана бяла захар или екстра бяла захар се извършва съгласно метода, посочен в приложение № 11.
Чл. 10. Когато при описанието на методите се посочва „разтвор на реактив“ и няма други указания, се разбира воден разтвор.
Чл. 11. При описанието на методите за анализ са посочени само уредите и апаратите, които са специални или са по специален стандарт, като не се посочва оборудването, обичайно за лабораториите за анализ.
Чл. 12. Взетите проби от захари се подготвят за анализ по следния начин:
1. съдържанието на пробата се хомогенизира добре;
2. от пробата се отделя част не по-малка от 200 грама, и веднага се поставя в чист сух съд, който не пропуска влага и е снабден с херметически затваряща се запушалка.
Чл. 13. За провеждане на анализите, ако няма други изисквания, се използват:
1. реактиви с квалификация „чист за анализ“ (ч.з.а.);
2. дестилирана или дейонизирана вода с еквивалентна чистота.
Чл. 14. Резултатите от анализа представляват средна стойност от най-малко две изследвания, които отговарят на критерия за повторяемост, определен за съответния метод.
Чл. 15. Резултатите се изразяват като процент от масата на пробата, получена в лабораторията, освен когато има други указания. Те се закръгляват в зависимост от точността на метода за анализ.
Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на наредбата „ICUMSA единици“ са единици, изчислени по метода на ICUMSA (International Commission for Uniform Methods of Sugar Analyses), посочен в приложение № 1.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2. Наредбата влиза в сила от 12 юли 2003 г.
§ 3. Забранява се продажбата на захари, които не отговарят на изискванията на наредбата, след 12 юли 2004 г. Захарите, които се намират на пазара към тази дата и са били етикетирани преди 12 юли 2004 г., могат да се продават до изчерпването им на пазара.
§ 4. Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от органите на държавния санитарен контрол.
§ 5. Наредбата се приема на основание чл. 4 от Закона за храните.
