Мини лаптопа на Acer се появи и в Windows вариант, който по една или друга причина може да допадне повече от модела с Linux на доста хора. Причината за това не бих търсил в операционната система, а по-скоро в по-добрите параметри на хардуера.
Acer Aspire One е прекрасно мъниче – с чудесен дизайн и приятни цветове, леко и удобно за употреба. Неслучайно набързо реализира много добри продажби по цял свят. Единствените критики към него бяха към по-малкия обем RAM и бавния SSD диск. Acer обаче така и бяха позиционирали модела 110 – в най-евтиния сегмент в който ниската цена идва за сметка на някой и друг компромис с производителността.
Не трябваше да чакаме дълго и на пазара се появи обновената версия – Aspire One 150. Разликите в действителност не са големи. Ето ги накратко:
1 GB RAM (срещу 512 MB при ААО 110)
120 GB HDD (срещу 8 GB SSD при AAO 110)
Списъкът може да е кратък, но е съществен.
Веднага изниква въпроса защо Acer не пуснаха този модел паралелно с предишния. Acer, както и другите компании в ултрамобилния сегмент, се стремяха да пуснат абсолютно минималистичен модел – с минимално тегло, размери (във всяко едно измерение) и минимална вероятност за повреда. Последното бе причина да се избере SSD за съхранение на данните.
SSD решенията обаче все още не са извървяли достатъчно дълъг път на развитие и цената им за единица обем е несравнимо по-висока спрямо традиционните твърди дискове. Това наложи почти всички производители на umpc да прибегнат отново до традиционните технологии.
Да, но наред с другите предимства, един SSD модул е много по-компактен (тънък) в сравнение с традиционен диск. И така Acer, използвайки SSD в началото, не са заделили достатъчно място за харддиск, а това е наложило да се прави реконструкция на корпуса, за да се намери достатъчно място за по-обемистото устройство. Промяната в дизайна на корпуса всъщност е и причината за по-късното пускане на Aspire One 150 (както, вероятно и разни маркетингови разчети).
Ако не сте се сблъсквали с Aspire One 110 едва ли ще ви направи впечатление малко по-издутото дъно. Компютърчето си остава точно толкова компактно, колкото и предшественика му, теглото също не е мръднало съществено. Захранването продължава да се осигурява от 3-клетъчна батерия, която позволява работа без захранване в продължителност на около 2:20 часа.
Разлика няма и по отношение на оборудването с интерфейси – 3 USB порта, изход за външен монитор, LAN и Wi-Fi карти. Странно ми беше да забележа наличието (все още) на двата слота за карти памет, като единия все още носи със себе си надписа Storage Expansion. При Linux версията това беше идеална и полезна екстра – поставяте там SD карта и нейния обем се обединява с този на вътрешната памет. Така за нула време можеше да се направи ъпгрейд на 8-те гигабайта дисково пространство.
В Windows обаче това не се случва, а и няма смисъл при наличието на 120 GB HDD – втория слот си се вижда като .. втори слот. Много повече бих се радвал, ако той беше спестен и на негово място беше добавен Bluetooth мобул.
Останалата част от конфигурацията също не се различава от това, което познаваме до момента – 8,9-инчов екран с 1024х768 точки, тъчпад с намалени размери и странично разположени бутони, идентична с другия модел клавиатура с която се свиква бързо. За повече подробности погледнете теста на Aspire One 110.
Очаква се в скоро време Acer да прибави 3G свързаност към Aspire One серията – за това говори и подготвения слот за SIM карта, намиращ се точно зад батерията.
В работата на Aspire One 150 нищо не ме изненада – той се представи на нивото, което е типично за устройствата с Intel Atom процесор. Пресмятането на SuperPI при 1 М мина за 92 секунди, а CPU теста на Cinebench 9.5 премина за 2:27 минути.
Windows XP допринася за по-стандартния облик на Aspire One 150, но не мога да не отбележа, че времената за зареждане на операционната система са значително по-големи отколкото тези на Linpus Lite. Все пак, ако сте свикнали с Windows – ще ви бъде много по-лесно да настроите вашата си система.
Acer са приготвили чудесно допълнение към линията Aspire One, а в близко бъдеще се очакват модели с още повече екстри. Изключвайки странното наличие на втори слот за карти и (странната) липса на Bluetooth – това е много добро решение за всеки, който иска лек и компактен компютър, който да е навсякъде с него.
Специални благодарности на ASBIS Bulgaria за предоставянето на Acer Aspire One за тест.
Отбележи/запази този запис с:
