Черният дроб е централната метаболитна тъкан. Задачата му е да поддържа необходимите нива на хранителни вещества в кръвта, нужни за дейността на мозъка, мускулите и другите тъкани. В тази връзка анатомичната му позиция е уникална – всички хранителни вещества, които се всмукват в храносмилателната система на организма (без мазнините) преминават първо през него.Предпочитаното от организма гориво е глюкозата, затова една от най-важните функции на черния дроб е поддръжката на оптималното й ниво („захар“) в кръвта, т.е. той е глюкозен буфер. Тази му функция се влияе от различните хормони, циркулиращи в кръвта (глюкагон, адреналин, норадреналин, инсулин), както и от концентрацията на самата глюкоза в кръвта. Напр. след храна, съдържаща въглехидрати, когато концентрацията на кръвната глюкоза се повишава до над 6мМ (милимола)/л, черният дроб поема глюкозата, добавя към нея една молекула фосфорна киселина и я превръща в глюкозо-6-фосфат. Черният дроб превръща и другите хранителни монозахариди като фруктоза, маноза и галактоза в гпюкозо-6-фосфат. От последния се образува гликогенът както в черния дроб, така и в мускулите. Когато спим и не се храним, нивото на глюкозата в кръвта спада до 4 мМ/л. При тези нива на кръвна захар започват да страдат мозъка, сърцето и другите периферни тъкани. Затова черният дроб разгражда собствения гликоген до глюкозо-6-фосфат, образува от него глюкоза и я отделя в кръвообращението, задоволявайки нуждите на всички тъкани.Глюкозо-6-фосфатът е на кръстопътя на въглехидратната обмяна, тъй като според енергетичните нужди на организма черният дроб може да му отреди различна метаболитна съдба: 1) Когато тези нужди са ниски, от него се образува гликоген; 2) Когато те са големи, гликогенът се разгражда до глюкозо-6-фосфат, от който се образува глюкоза, достигаща на свой ред чрез кръвта до нуждаещите се тъкани; 3) Образуването на гликоген е ограничено до 2-3% от масата на черния дроб и мускулите, докато мастните запаси са неограничени и могат да се трупат с десетки килограми. Следователно глюкозо-6-фосфатът, оставащ след попълването на ограничените гликогенни запаси при ниска енергетична потребност на организма, ще се пренасочи към попълването на неограничените запаси от мазнини. Това става след като глюкозо-6-фосфатът се разгради до ацетил-коензим А-метаболитен предшественик на мазнините и т.н.От написаното дотук става ясно как излишните въглехидрати от храната се превръщат в мазнини и колко е важно те да са добре балансирани с другите хранителни съставки. Мазнините също имат различна съдба в черния дроб в зависимост от енергетичните нужди на организма: 1) Когато тези изисквания са големи и гликогенните запаси са почти изразходени, мазнините се превръщат в ацетил-коензим А, а от него се образуват кетонни тела – алтернативно на глюкозата гориво за организма. Черният дроб ги образува в големи количества само от мазнините, и то само когато гликогенните загаси са изчерпани и има недостиг на въглехидрати. Организмът е в такова състояние, когато гладуваме или когато по ред причини клетките не могат да усвоят наличната глюкоза – състояние, известно и като захарен диабет. При допир с въздуха кетонните тела се разпадат на ацетон и въглероден двуокис – затова потта и дъхът на гладуващи хора и страдащи от захарен диабет, чиито клетки използуват основно кетонни тела за енергия, миришат на ацетон; 2) Когато енергетичните нужди са ниски, мазнините се складират като мастни депа, съставящи мастната тъкан.Следва продължение…
