Цветни кактуси – присаждане

10
Добави коментар
maritime
maritime

Обикновено цветните кактуси се размножават чрез присаждане върху подложки от други видове и родове кактуси, като единственото условие е те да са достатъчно големи, за да ги изхранват. Важно е да съобразите големината на подложката, така че нейната фотосентизираща (зелена) повърхност да може да изхранва не само присадения калем, но и подрастващото растение, което на практика е своеобразен паразит. Освен че подложката храни присадения на нея кактус, тя отделя растежни регулатори, които стимулират растежа и развитието му. От масово отглежданите вкъщи кактуси най-подходящи са видове от родовете – Cereus, Eriocereus, Hylocereus, Opuntia, Trichocereus и др. Подложките от тези видове обикновено са добре вкоренени резници, направени специално, за  да се присаждат други кактуси върху тях, и много по-ограничено отделени издънки. Кактусите  са  едни от най-разнородните и интересни декоративни растения. Днес освен чистите ботанически видове  често  се отглеждат и растения, за които може да се каже всичко друго, но не и обикновени. Най-интересни сред тях са видовете с оцветяване в различни ярки цветове. Днес лесно могат да се намерят сортове с жълт, червен, наситено червен, дори близък до виолетово цвят. Тези растения макар много ефектни не са така разпространени поради някои свои характерни особедности. На първо място, повечето сортове в групата на цветните кактуси са загубили напълно или частично своя хлорофил, вследствие на мутации. Вместо него произвеждат  различни на цвят багрила, които макар да позволяват фотосинтеза, тя е много по-неефективна от тази при зелените растения. Това прави много от цветните сортове неспособни да се развиват самостоятелно след вкореняване на издънки. Самото присаждане става сравнително лесно и далеч не е толкова сложно, колкото при дърветата и храстите, тъй като растенията са сочни, калемите обикновено са по-устойчеви, откъдето при правилна работа прихващаемостта е почти 100%. За  присаждане се използват малки калеми, обикновено за тази цел се взимат не върховете на големите присадени растения, а малките странични издънки, които повечето сортове оформят с времето. Самата работа по присаждането се извършва с много остър нож, за тази цел можете да използвате стандартно ножче за присаждане, а ако не разполагате с такова ножче за бръснене.

Първата стъпка е в премахването на върха на подложката, след това внимателно се отделя странична издънка от желания сорт. Тя се изрязва в основата, така че да се получи прав отрез, след което калемът се намества на подложката. Много важно за прихващането на присадката е точното наместване на калема. За целта трябва да се стремим максимално добре да съвпадат проводящите снопчета на подложката и калема (поне на едно място). Лепкавият сок на кактусите действа като лепило, което задържа калема на желаното място, но обикновено не се разчита само на това и се прибягва до различни варианти за по-стабилно прикрепване и до известна степен за оказване на натиск върху калема, така че да се подобри контактът между подложката и него. Най-простият начин за прикрепване  е пробождането на калема с дълъг и дезинфекциран бодил от кактус на калема и подложката, така се осигурява устойчево прикрепване, а бодилът се премахва чак след като калемът покаже признаци на растеж. Друг често използван вариант е лекият натиск от дъсчица или стъкло, прикрепени към рамка. Притискащите предмети се премахват след две седмици. След присаждането кактусите се държат на топло и светло място, където обаче няма достъп на директно слънце, което може да е много опасно за растенията. Докато калемите се прихващат и дори след като присаденото растение започне да се развива не бива отрезът на подложката да бъде навлажняван, защото това може да доведе до загниване. Прихващането при кактусите се извършва за период от около 2 седмици, след това присадките се освобождават и се изчакват първите признаци на растеж на калема, които са сигурен белег, че всичко е нормално и растенията постепенно могат да се адаптират към повече директна слънчева светлина. Образуването на странични издънки или разклонения е типично за почти всички сортове с ярък цвят.