Няколко незабравими дни в Трансилвания (2): Фагараш – Сибиу – Хунедоара – Сибиел – Питещ

32
Добави коментар
stojtscho
stojtscho

ное

08

2010

Днез ще продължим обиколката на Краси из Трансилвания. Минахме вече през Брашов, Прежмер, Ръшнов  и Бран и продължаваме към Фагараш и Сибиу. Приятно четене:

Няколко незабравими дни в Трансилвания

част втора

Фагараш – Сибиу – Хунедоара – Сибиел – Питещ

След Бран трябваше да стигнем до

Фагараш,

но GPS показваше да се върнем почти до Бран и от там да продължим. На практика това е бил по-добрит вариант, но ние се отправихме напряко през Зърнещи. Като време излезе същото, но нямаше табели, спирахме да питаме, пътят беше лош, с много завои и бавен. Под съпровода на дъжда се вляхме в главния път за Сибиу и спряхме за по кафе. Малко преди Фагараш вече ръмолеше а след малко и спря – все си бяхме с късмет. В града хапнахме по един кашкавал пане с картофки. Много им е вкусен кашкавалът а и изговарянето е както на български-кашкавал пане. Поръчахме си и някаква румънска бира-преобладаващият цвят на етикета беше резда-не беше тъмна, но беше гъста и сладка а не беше безалкохолна. Оказа се че за българския вкус не е добра-така си я и оставихме. Иначе всички други румънски бири, които пихме си бяха с добро качество. Помотахме се малко в близкия магазин докато ни улегне храната и след това разгледахме крепостта Фагараш, която е построена 1310 г.

[singlepic id=6805 w=600 h=450 float=center]

Фагараш – крепостта Фагараш

на мястото на дървена крепост. Тя е заобиколена от дълбок ров пълен с вода и достъпът е само чрез един мост. Крепостта е на три етажа и има 5 кули. През годините тя е функционира главно като резиденция на различни принцове и техните семейства. През 1948г. е използвана от комунистическия режим като политически лагер. Сега тя вече е превърната в музей.

Фъгъраш, Румъния

Продължихме към Сибиу

и GPS ни паркира до Евангелистката църква където трябваше да има концерт на орган. Оказа се, че са го отложили за петък. Бях си направил карта на стария град от 9 парчета от сайта на града и си бях подготвил маршрута за разглеждане. Повече от половината от това което трябваше да разгледаме го изпълнихме тази вечер, като започнахме с обиколка из стария град по протежение на крепостната стена, където има разположени десетки отбранителни кули. Сибиу който е най-големият и най-богатият от седемте крепости за отбрана е построен през 12 век от немските заселници известни като трансилванските саксонци. Старият град е на 2 нива-горен и долен град. В горния са повечето от историческите забележителности. Там се намират и три красиви площада.

[singlepic id=6814 w=600 h=450 float=center]

Сибиу – Големият площад

Големият площад разположен в сърцето на стария град и е паметник на ЮНЕСКО. В горния град се намират много от сградите архитектурни паметници в Сибиу. По-известни са

Стария съвет – построен 13 век.

От последния етаж може да се наблюдава градът срещу минимална такса, но стълбите догоре са доста и са стръмни и ако човек е поуморен би се отказал, както направихме и ние. Наблизо се намира

дворецът Брукентал

построен от виенски архитект между 1778-1785г. в изискан бароков стил. Внушителната Евангелистка църква е построена през 1520г. на мястото на стара римска базилика. През 1914г. са инсталирани 6 000 тръби – това е най-големият орган в Румъния. В долния град улиците са дълги и доста широки за стандартите на средновековието. Архитектурата е по-скоро селска – обикновенно двуетажни селски къщи с високи покриви и врати. Една от архитектурните забележителности на стария град са двете стълбищни клетки и свода свързващи горния с долния град. Също така няколко стръмни улици и стълбища свързват горния с долния град с моста на лъжите, който е построен през 1859г. и това е първият мост от ковано желязо в Румъния.

По късно вечерта се отправихме на 25 км. западна посока от Сибиу в

малко градче или голямо селце – Салище

в частен къмпинг в двора на собственика – около 35 годишен мъж имахме резервиран апартамент. Само за 35 евро на вечер разполагахме с две стаи -преходни с врата, във всяка с по 2 легла, маса и два стола и в едната хладилник а в другата телевизор Имахме баня, тоалетна и гардероб с допълнителни одеала. Просто всичко беше перфектно. Знаехме че можем да си поръчаме за следващата вечер традиционна румънска вечеря и го направихме.

Още снимки от ден трети (Ръшнов, Бран, Фагараш, Сибиу, Салище) може да разгледате тук: http://www.facebook.com/album. php?aid=27454&id=100001352950520&l=7c8b868b1c

Ден 4

Сутринта потеглихме за

Хунедоара

–град намиращ се на около 100км. от Салище. Приятно градче-минахме през центъра, закусихме, пихме кафе-имам чувството че навсякъде работят само с лаваца. В края на града замакът се появи пред нас с цялата си помпозност.

Корвин е най-големият замък в Румъния в готически стил

Построен е на мястото на римски лагер.

[singlepic id=6813 w=600 h=450 float=center]

Хунедоара – замъкът Корвин

Той служи като крепост до средата на 14 век, когато става резиденция на Янку де Хунедоара и той я разширява и превръща в най- красивия замък в Трансилвания. Една част беше в ремонт но това не можа да засенчи ни най-малко красотата му. Стаите бяха огромни а интериорът вътре не беше оттрупан, но от тях се усещаше полъх на величие. Открояваше се рицарската зала с колони от розов мрамор. Красиво запазената структора разполагаше с впечатляващ подвижен мост, високи подпори, вътрешни дворове, параклис и около 50 стаи с блестящо средновековно изкуство. Отвън бяха традиционните сергии, от които не пропуснахме да си вземем някой и друг сувенир.

На връщане отбихме на Себеш за

Алба Юлия

Имах впечатление от сайта на града, но това което видяхме ни опияни-дали великолепието на румънската православна църква-огромна, омайна, красива. . . само описание не е достатъчно.

[singlepic id=6810 w=600 h=450 float=center]

Алба Юлия – румънската православна църква

Построена е между 1921 и 1923г. по случай обединението на Румъния. Дали Римо-котолическата катедрала –най-представителната сграда за средновековния готически стил в Трансилвания. Построена е 13 век на мястото на римски църкви разрушени по време на татарско нашествие. Светлината идваща от готически прозорци спомага за създаването на етерична атмосфера.

Вътре се намират и 3 гробници-на Янку де Хунедоара, бившата унгарска кралица Изабела и на Януш Хуняди. Средновековните укрепления които бяха много обширни се обхождаха от войници облечени в тогавашни униформи и снаражение, което придаваше особен колорит на гледката.

Имахме възможността да видим останките от три крепостни съоръжения, от три различни епохи построени на едно и също място-стана Роман 106г. , средновековна крепост 16-17 век и Каролина Белия замък-Vauban укрепление-18век. Пред луксозната сграда на княжеския дворец бяха разположени чудесни скулптори, но той за наше съжаление беше затворен. Видяното в Алба Юлия ме впечатли най-много от всичко досега.

Поразходихме се из градчето и обратно към Салище където имахме уговорка за вечеря в 21ч. Предния ден бяхме договорили подробностите. Чакаше ни аперитивът-една каничка с палинка, една голяма купа салата, газирана вода, сироп от къпини-те си го бяха правили. Моето изрично настояване беше всичко да е румънско.

Бях поискал три яденета като първото да бъде традиционната им варза алъ Клуж-ред настъргано зеле-прясно или кисело в зависимост от сезона, ред кайма с ориз и бекон и така една голяма тенджера до горе. И на другия ден ядохме и пак остана.

Другото ядене по мой избор беше да опитаме тяхната мамалига, като бях поискал сметана и отделно сирене. На масата имаше овче домашно сирене досущ като нашето и кози кашкавален деликатес. Правят го в пикочен мехур-специфичен е. На мен ми допадна много. На тръгване от Кауфланд си купих от него а и още доста деликатеси.

Третото ядене го бях оставил по техен избор. В една голяма купа пълна с картофено пюре отгоре стояха накъсани пържоли, тънки и дебели наденички. И от това ядене също ядохме на другия ден. От мамалигуцата се отказахме за другия ден. Естествено че бях поръчал и кана бяло вино.

За десерт имаше палачинки- нашият гостоприемен домакин се беше погрижил. Няма нужда да ви обяснявам, че всичко беше чудесно. Четиримата хапнахме, пийнахме добре и за другия ден ни остана и всичко това само за 28 евро общо-направо без пари. Изкарахме приятна вечер. По късно към нас се присъедини румънско семейство. Опитаха нашата ракия и подхванахме балкански разговор.

Тяхното становище беше че ние българите сме малко по- добре, а нашето становище, че те нашите комшии са малко по-добре. Естествено стигнахме до консенсус че сме на едно и също равнище.

Още снимки от ден четвърти (Хунедоара, Алба Юлия) може да разгледате тук: http://www.facebook.com/album. php?aid=27480&id=100001352950520&l=2b267fad97

Ден 5

Сутринта потеглихме към Сибиу не по главния път а през селата, като на 5-6км. в

селцето Сибиел

трябваше да разгледаме най-голямата колекция в Европа от

икони рисувани върху стъкло

Това е една традиция отпреди 200 години. Уникален синтез на традицията на Изтока и западна техника на рисуване. Иконите върху стъкло са се разпространили из този обширен район на Румъния в първото десетилетие на 18 век. Основателят на музея свещенникът Зосим Оанкея събира над 600 икони от 18-19 век.

[singlepic id=6802 w=600 h=450 float=center]

Сибиел – музей на икони рисувани върху стъкло

Жената в музея знаеше само френски, докато ние предложихме английски, немски и руски. Общият ни език се оказа лист и химикалка – така разбирахме от кой век са иконите. Показа ни спецификата на рисуване върху стъкло чрез отделната последователност-много интересно рисува се отзад на стъклото с постепенно напластяване на цветовете. Когато разбра, че сме българи ни показа и книга на кирилица и ни обясни, че малко до след средата на 19 век румънците са боравили само на кирилица. Даже заедно почетохме от книгата и много се радваше когато назовавахме името на някой светец от иконите, още отдалеч преди да сме стигнали до тях.

На втория етаж иконите бяха от 19 век. Там ни разрешиха да снимаме. Също така в музея имаше мебели, керамика, текстил, рисувани, яйца, книги. . . Не пропуснахме да си купим сувенири – рисувани яйца, на които предполагам след изрисуването им е извадено съдържанието чрез спринцовка.

Продължихме и след 15км. влязохме в

Кристиан,

където се намира укрепената църква. Евангелистка църква в готически стил-заобиколена от два реда стени и кули. Известна е със своята

Бекон кула,

но тя може да се посети само в неделя. Разгледахме я само отвън. Бяхме се нагледали достатъчно в Прежмер и Фагараш а и времето ни притискаше с днешния ни план за разглеждане. Направи ни впечатление огромния брой щъркели обитаващи това селище-бяха десетки . Никога досега не бях виждал толкова много щъркели на едно място.

В Сибиу се отправихме към

първият по големина открит музей в Европа и втори в света-„Астра”.

[singlepic id=6804 w=600 h=450 float=center]

Сибиу – откритият музей „Астра”

В една разкошна гора с много зелинина са вписани къщи от всички краища на Румъния от различни периоди на времеживеене, като всяка от тях е обзаведена с традиционния си стил. Един човек се грижи и поддържа по няколко такива, като в автевтичните им градинки отглеждаха цветя, плодове зеленчуци. Имаше църква, мелници, ханове, конюшни, хидравлични преси, ракиджийници и . . . Всичко беше на топ ниво. Просто нямахме забележки-красота…

[singlepic id=6811 w=600 h=450 float=center]

Сибиу – откритият музей „Астра”

Продължихме към стария град като пътьом се отбихме до Кауфланд да си понапазаруваме всевъзможни лакомства и вина за България. За разлика от при нас нещата им са истински. Отвън похапнахме от всиките предлагащи се 4 менюта – бяха качество „Стара планина” ако мога така да се изразя.

Вече бързахме за

историческия музей,

за да не го затворят. Там за нас определен интерес събуди хазната и съкровищницата. Оказа се, че само тук срещнахме неучтивост и прибързаност от страна на домакините ни а тук таксите бяха от най- големите-34 леи на човек. Но разбира се без изключения не може. От стария град ни беше останало за доразглеждане малко и се озовахме пред Евангелиската църква. В 19ч. започваше отменеият в сряда концерт на орган. Тук за разлика от Брашов този беше едночасов като през 10 минути се сменяха орган със съпровод на тромпет-нещо неописуемо просто трябва да се чуе. Не че орган в съпровод на цигулка и виола не звучи добре но моите предпочитания са за орган и тромпет. В опияняващо настроение направихме малко покупки в големия магазин и един артшоп и така приключи днешния ден.

Още снимки от ден пети (Сибиел, Кристиан, Сибиу-комплекс „Астра”) може да разгледате тук: http://www.facebook.com/album. php?aid=27523&id=100001352950520&l=dc755b2479

Ден 6

Сутринта си взехме довиждане с любезния ни домакин, като му оставихме малки подаръчета, като едното бе диск с българска народна музика и потеглихме за България. В Питещ направихме почивка, обядвахме и разгледахме града.

[singlepic id=6812 w=600 h=450 float=center]

Питещ– църквата в центъра

Оставихме си 25 леи за таксата на Дунав мост и похарчихме каквото беше останало.

Останахме с много хубави впечатления за тези шест дни, но за това ми беше необходима солидна подготовка иначе предполагам нещата не биха били с този ефект.

Още снимки от ден шести (Питещ) може да разгледате тук: http://www.facebook.com/album. php?aid=27522&id=100001352950520&l=3fdba0860d

Край

Автор: Красимир Гетов

Снимки: Стилиян Гетов

Други разкази свързани с Румъния– на картата:

Румъния

Още снимки от Румъния: [nggallery id=41]

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

Tags: Алба Юлия, замък, Корвин, крепост, Кристиан, музей Астра, музей икони, музей на открито, Питещ, Румъния, Салище, Сибиел, Сибиу, Трансилвания, Фагараш, Хунедоара