Продължение – виж първа част Рим, ноември, Dolce vita + фотогалерия
Римски войник на площада “Фонтана ди Треви” си иска парите от туристи, които са се снимали с него. Снимка: Иван Бакалов
До календарите с папата в магазинчетата за сувенири в Рим се продава малък календар за 2011 г. с подбор от 12 фалоса от античното изкуство. Il Pisello – “Пишката” – е написано на календара отпред (виж фотогалерията с пишки най-долу, тук започват други истории за Рим, “по-софт”).
По света има около 1 млрд. католици. Поне 1% от тях идват всяка година да видят Рим и папата. Виждат се навсякъде из града. Забавлявах се да гледам как една японка монахиня с черна одежда снимаше приятелите си пред фонтан на пиаца „Навона” със съвсем модерен японски фотоапарат. Католическият туризъм е само малка част от тълпите, които идват тук. Всички са любопитни да видят Ватикана.
Да идеш в Рим и да не видиш папата… Е, дойдох и не го видях. Бойкотирах го. Докато той се показваше на площада във Ватикана пред любопитно множество от туристи и богомолци, аз снимах из тесните римски улички и пиех капучино след капучино. Истинско, а не блудкава боза с кафе “Нова Бразилия” (за който не знае – то всъщност не е от Бразилия, а от Индонезия – индонезийска робуста). И най-евтиното капучино в Рим (за 80 цента) е хубаво. Нещо има в майсторлъка при правене, не е само до кафето. Отново за любителите на цените – почти навсякъде капучиното е по 1 евро, ако го пиеш на крак на бара или в пластмасова чашка. В някое кафене на маса на пиацата може да го пиеш и за 3-4 евро… С цигара – само на маса отвън. Вътре – виетато фумаре – навсякъде е забранено.
И пак пица, спагети – все тесто, много вредно, против всякакви диети. Ама вкусно. И по-добре да не сравнявам с българските опити в италианската кухня.
Вино росо на площад “Кампо дей фиори”
Добре е да завършиш вечерта с вино росо на площад “Кампо дей фиори” – Полето на цветята. Денем до 13-14 часа е пазар на зеленчуци и цветя. Дойдох към обяд да разгледам пазара, влязох да пия едно капучино в едно от кафенетата, докато изляза половината сергии бяха събрани – минаваше 13 часа. След половин час площадът беше опразнен от пазара. Вечерта се напълва с хора, не можеш да се разминеш. Народът на Рим се стича тук като на …пиацата, както казваме в София. Да се весели и да пие. Повече наблягат на веселието, обаче. Предимно млади, сядат от всички страни на паметника или стоят прави на групи, запълнили площада. Тук там ти замирисва на трева, накои пушат едни типични ръчно свити цигари… В средата на “Кампо дей фиори” стърчи нависоко фигура с качулка, мислех че е някакъв капуцин, а то се оказа Джордано Бруно. Бил изгорен на кладата точно на този площад. На това място, където светата инквизиция е превърнала в мъченик първия човек, изрекъл идеята, че Вселената е безкрайна, а слънцето – една от многото звезди, сега вечер мъжката половина от народа на Рим задява женската половина. Преобладават млади римлянки със задници леко над нормата (или доста над), и едри възпълни бедра, които обаче без свян са излезли с едни къси полички, колкото да се каже, че са с полички. Който иска да добие впечатление как точно изглеждат този тип момичета с по-едри форми, да види картината на Модилиани “Красивата римлянка”, известна и като “Гола, седнала на диван”, която беше продадена преди седмица за рекордните 69 млн. долара (виж тук).
Плошад “Кампо дей Фиори” нощем, когато народът на Рим излиза да пие на него. На този площад е изгорен Джордано Бруно. Статуята е негова. Снимка: Иван Бакалов
И веднага се намират млади римляни, които се лепват до девойките и започва една сладко надлъгване, което не се знае как завършва.
Човешка гмеж. Народът на Рим… Отстрани кротко стоят неколцина полицаи с една камионетка, чакат, нещо да не стане. Но няма пияни да трошат бутилки, няма някой да вика или да се сбият. Сигурно се случва понякога. Ама някак липсват онези пиянски продрани гласове и ругатни, каквито съм свикнал да чувам на подобни площадни забавления в София. Народът на Рим се усмихва, смее, пие и се весели. Eda, bibi, lude.
„Тук хората са други – казва очевидното Аурора – Когато говоря с тях, някой често казва: „Няма пари, не може повече така”, но се смее. А у нас само оплаквачки.” Затова Аурора и не ще да се връща в България, и свиква с името си на италиански.
Типична римска уличка вечер. Снимка: Иван Бакалов
За куриоз ме запозна с някакъв черен натурализиран италианец от …Конго. Пристигнал тук като млад католик да учи богословие, но започнал да се снима като модел в реклами на „Бенетон”. Оттук оттам си паднал по будизма и заразял католическата църква. Полека-лека навлязъл в бизнеса с моделите и си направил агенция за чужденци – модели за кино, телевизия, мода.
Черният будист се усмихва и си налива винце. Пийна си с нас на обяд в скромно ресторантче в някаква пресечка на “Виа Мерулана” две малки бутилчици вино росо по 3 евро, докато преглътна някаква лазаня. Отмества на стола някакво дебело будистко списание на италиански и отново гордо обяснява, че е будист. Жива илюстрация, че Италия е отворено общество, с малко предразсъдъци. Може да си черен от Конго, но успяваш. Може и да си циганин. Образование, вяра…
“Веспа” и “Чинкуеченто”
Народът на Рим се движи предимно на мотоциклети. Прочутите „Веспа” в най-разнообразни варианти, модели, модификации. По-мощни, по-големи, по-малки, всякакви. „Веспа” направи революция в дизайна на мотори преди 60 години. И по уличките на Рим тук-там се срещат от най-старите модели „Веспа”, чийто предни колела напомнят окачването на преден колесник на самолет.
Другият прочут италиански продукт, който се вижда навсякъде по улиците на Рим е „Фиат Чинкуеченто” – „Фиат 500”. Също произвеждан от 50 години и кусур – малко фиатче, като табакера. Можеш да видиш стари модели отпреди 40 години още да се движат, поддържани. Невероятно. Но преобладава най-новият модел „Чинкуеченто”, запазил основната линия на дизайна, но по-едър, с широки гуми, пипнат, абе… италианска работа. Поне на дизайн го докарват. Миналия месец писаха, че от този модел внесли за пръв път в САЩ и там 500 броя били продадени по интернет за 4 часа. Италия продава на света не само пици, паста и вино. Продава и “Ферари”, и “Мазерати”, и мода за милиарди… Впрочем, в Италия са измислени и банките… Ама ако питаш нашенеца, ще ти каже – “Италианците ли? Мани ги тия, бе, жабари…”
Фиат 500 – “Чинкуеченто” на поне 40 години. Снимка: Иван Бакалов
Движението по булевардите е голямо. Въздухът на Рим бил по-замърсен от софийския, пишело някъде. Дрън-дрън. Пушекът от колите не се усеща като в София, а и задръстванията, поне в центъра на Рим, са по-малко. Види се бензинът им не е произведен в „Лукойл Нефтохим Бургас” (за тези, които не знаят – „Шел”, ОМВ и др. продават в България обикновен бензин на „Лукойл”).
На кръстовището се струпват коли и като светне зелено, най-отпред тръгва една кохорта от римляни на мотоциклети, след тях колите. Тия с мотоциклетите са страшно бързи, провират се с голяма скорост между колите, малко те хваща страх.
„Писна ми”, оплаква се Аурора, и е готова да набие един банкомат. Има българска дебитна карта на „Уникредито” и търси все банкомати на „Уникредито” в Рим, защото таксата е по-малка. Но като си пъхне картата, бакоматът я поглъща и след буквално 5 минути мислене иска код, после мисли още 2 минути и казва, че не може да даде пари и я изплюва. Аурора пробва втори път на друг банкомат, пак същото дълго мислене, пак не става. „Винаги е така – цяла мъка, докато изтегля пари”, оплаква се тя. На другия ден й звънят от банката в София, за да й кажат, че картата й е блокирана, заради съмнения, че някой иска да злоупотреби. „Това ми се случва за втори път”, оплаква се тя. А уж си направила карта в италианска банка в София. Докато мърмори, спира възрастна госпожа и възбудено й обяснява нещо. Аурора се смее – „Тези банкомати са скапани, никога не работят както трябва”, обяснила лелята.
(следва) Виж Рим. Ноември. Кавалиере, Генерала и Маестрото + фотогалерия
