Привлечете вниманието на другия към грешката му по индиректен начин Косвеното привличане на вниманието към грешките прави чудеса при чувствителни хора, които може да възнегодуват остро от пряката критика. Пример: Един ден по обяд Чарлс Шуоб минава през един от стоманените си заводи и попада на няколко пушещи работници. Точно над главите им е табелата ”Пушенето забранено!”
Как постъпва той: Той отива при работниците, предлага на всеки от тях пура и казва ”Момчета, ще ви бъда благодарен, ако ги изпушите навън.” Те са наясно, че той е наясно, че са нарушили правилата – и му се възхищават, защото не казва нищо, прави им малък подарък и постъпва така, че зачита достойнството им. Как бихте могли да не обичате такъв човек? Нужна е промяна на отношението като заменим думичката “НО” с думичката “И”. Пример: ”Много се гордеем с теб, Джони, задето си повишил успеха си, и ако продължиш да се стараеш така и през следващия срок, бележките ти по алгебра ще достигнат успеха ти по другите предмети”, а не: “Много се гордеем с теб Джони, задето си повишил успеха си този срок. Но ако се беше постарал повече по алгебра, резултатите щяха да бъдат още по-добри.”
Говорете първо за собствените си грешки, преди да критикувате другия Никой не обича да му заповядват Давайте съвети и задавайте въпроси, вместо да заповядвате. “Направете това или онова”, ”Не правете това или онова” могат да бъдат заменени с: “Помислете дали не…”, ”Смятате ли, че ще помогне, ако…”, ”Какво мислите за това?, ”Може би ако формулирате по такъв начин и такъв начин, би било по-добре”.
Винаги давайте на хората възможност да свършат работата сами, никога не казвайте на помощниците си какво да направят, оставете ги да го направят сами и да се учат от грешките си. Подобна тактика помага на човека да поправи грешките си. Тя спасява гордостта му и го кара да се чувства уважаван, насърчава го да съдейства, вместо да се съпротивлява.
Задаването на въпроси не само прави нареждането по-приемливо, но и често стимулира човека, към когото то е насочено да подходи целесъобразно. По-вероятно е човек да приеме нареждането, ако е участвал в решението, което го е предизвикало.
Позволете на другия да спаси гордостта си Дори ние да сме прави, а другия със сигурност да греши, само нараняваме самолюбието му, като потъпкваме гордостта му. Антоан дьо Сент Екзюпери пише: ”Нямам право да сторя или да кажа нищо, което дискредитира другия в собствените му очи. Важно е не какво мисля аз за него, а какво той мисли за себе си. Да нараниш нечие достойнство е престъпление.” Похвалете и най-малкия напредък, всеки напредък Бъдете искрени в одобрението и щедри в похвалите. Похвалата е като слънчев лъч, сгряващ душата на човека. Не можем да растем, цъфтим без нея. И въпреки това повечето от нас с голяма охота отправят срещу другите студения вятър на критиката и някак си не ни се иска да дарим ближния с топлите слънчеви лъчи на похвалата.
Не казвайте “Ти си добър”, а изтъкнете точно в какво се изразява доброто постижение. Всеки обича похвалататя се приема като искрена – не като нещо, което другият може би казва, за да ни стане приятно. Всички жадуваме за висока оценка и признание и сме готови почти на всичко, за да ги получим. Но никой не понася неискреността и ласкателствата.
Наблегнете на добрата репутация и другия ще я оправдае Пазете доброто име на човека. “Хората-обикновено казва Самуел Воклейн, президент на локомотивните заводи ”Болдуин” – ви следват с готовност, ако спечелите уважението им и им покажете, че ги уважавате заради техните способности.”
Ако искате да направите някого по-добър в известно отношение, дръжте се така, сякаш това вече е едно от най-силните му качества. Добре би било да приемете и да заявите открито, че другият притежава добродетелта, която цените. Зачитайте добрата репутация на човека и той по-скоро ще положи свръхчовешко усилие, отколкото да ви разочарова. Пример: Кажете на човек: “Уважавам те за това, че винаги си готов да изслушаш човека и си достатъчно благороден да промениш становището си, когато фактите оправдават това”. И вижте как ще реагира той! Пример: Хенри Хенк, управител на сервиза в голяма фирма за търговия с камиони има един монтьор, чиято работа става все по неудовлетворителна. Вместо да го наругае или заплаши, г-н Хенк го повиква в кабинета си и провежда с него един приятелски разговор:
”Бил – казва му – ти си добър монтьор. Работиш в този бранш от години. Ремонтирал си много автомобили и клиентите са оставали доволни. Всъщност, много пъти сме получавали похвали за добрата ти работа. Но в последно време работиш все по-бавно и не си на предишното си ниво. Понеже си такъв чудесен монтьор, бях сигурен, че не би искал да знаеш, че не съм доволен от това и може би заедно ще успеем да измислим някакъв начин да решим проблема.
”Бил отвръща, че не е съзнавал, че не изпълнява добре задълженията си, и уверява шефа си, че работата, която му възлагат е напълно по силите му и той ще се постарае в бъдеще да се поправи. Така той отново става бърз и прецизен. С репутацията му пред г-н Хенк, която трябва да оправдае, как би могъл да направи друго, освен да работи както някога?
Направете така, че грешката да бъде лесно поправима Насърчавайте упорито човека, направете така, че задачата да изглежда лесно изпълнима, покажете му, че вярвате в способността му да се справи, в наличието на неоткрита досега дарба у него – той ще се упражнява по цели нощи, за да се изяви блестящо! Направете така, че хората с радост да изпълняват това, което искате Направете така, че другият да е щастлив да постъпи така, както му предлагате. Лидерът трябва винаги да помни следните принципи: Бъдете искрени. Не обещавайте нещо, което не можете да изпълните. Забравете ползата за себе си и се съсредоточете върху изгодата за другия.Бъдете наясно какво точно искате да направи той.Проявете емоционална отзивчивост. Запитайте се какво всъщност иска другият.Помислете за изгодата, която той ще извлече, ако направи това, което предлагате.Сравнете тази изгода с онова, което той желае.Когато представяте искането си, направете го в такава форма, че да доведе до съзнанието на другия, че той ще има лична полза.
