Персийска котка Котки [lapichki.com – Сайт за вашите домашни любимци]

Характеристики- тиха- възприемчива- приятелски настроена- дълга козинаАктивностИнтелигентностЛюбопитствоПривързаностГласовитост
   Най-oбичаната и разпространена расова котка е персийска. За прародина на персийската котка се смятат Армения, Иран, Ирак и Турция. През 1626 г. тези животни са пренесени в Европа от италиански пътешественици, като най-напред на Стария континент се появяват белите, черверните и сребристите таби персийски котки. Породата е призната от всички котешки организации.   Тялото на персийките е късо, масивно и набито. Вратът е къс, а гръдния кош широк. Крайниците им са къси и стройни. Главата е широка и кръгла, с голяма уста и къс нос. Очите са разположени близо до носа. Те са кръгли, големи и изразителни. Ушите са малки със заоблени краища, и широко разположени. Опашката е къса и пухкава, покрита с дълги косми. Козината е дълга, нежна и права. От ушите и между пръстчетата на лапичките растат дълги снопчета косми. Козината им с различни цветови варианти, които се разглеждат често като отделни породи: персийска черна, бяла, синя, червена, кремава, опушена, камео, теби, чинчила, сребриста приглушена, костенуркова, костенуркова с бяло, двуцветна, кремаво-синя, костенуркова бяло със синьо.   Персийката е подходяща порода за хора, които за първи път ще отглеждат котка, за семейства с деца и други домашни животни. Тя е спокойна, тиха и възприемчива. Не е самостоятелна порода и обича компанията на семейството. Тя е приятелски настроена, но понякога е резервирана към непознати. Представителите с бяла козина и сини очи често са глухи. За да се поддържа космената покривка в добро състояние, персийката трябва редовно да се къпе, подсушава и сресва. В противен случай козината става на кълба и няма блясък. Продължителността на живота на персийката варира между 10-18години.
Но всяко правило си има изключение, за това нормално някои представители да не отговарят на описаните характеристики.