Притча за смелостта
В царството на войната растяла принцеса, хубава като дъгата. Царят искал да я даде на най – добрия си воин, затова, когато тя навършила пълнолетие, той обявил турнир. Турнир не на битки, а състезание по смелост. Главният съветник на царя, прочут със своята мъдрост, предложил това да не е състезание между претендентите, а всеки сам да определи своя начин да докаже смелостта си.
– Всеки с всеки ако се бие на турнира, смелостта на всеки ще е ограничена от страха на другия. Нека не им даваме ограничения, да видим колко високо лети духът им. – Предложил той.
Царят се съгласил. Глашатаите обявили, че най – смелият човек в царството ще се ожени за принцесата и ще наследи царя.
Предизвикателството било неоспоримо, а наградата – внушителна, затова се стекли тълпи от воини, които искали да докажат смелостта си.
Герой от Изтока с медна кожа донесъл главата на прочут змей от пещерите на родината му.
Герой от Запада хванал и удушил мечка с голи ръце.
Герой от Севера донесъл меча от кости на ледените великани.
Герой от Юга донесъл маската на великия шаман на духовете на лятото.
Герой от столицата атакувал рицарите на тамгата – орден от съседно царство – и ги победил. Донесъл акт на война с името си в него, подписан от министерството на просперитета и благолюбието. Цяла страна обявила война лично на него!
– Не са ли смели? – Обърнал се царя към принцесата.
– Не, смели, а страшни – ужасена била тя.
Героите идвали, носейки главите на все по – страховити чудовища, а принцесата изглеждала все по – уплашна и тъжна, затова царят се зарадвал, когато следващият претендент се оказал глупак.
Накичен със звънци и в шарени дрехи, той се премятал из залата и пеел стихчета против царя. Под маската на глупака той подигравал властелина на войната.
– Не е ли смело от негова страна? – Ахнала една придворна дама. – Да дойде тук и да подиграе царя в собствената му зала.
– Не е смело, а глупаво – отговорила принцесата.
Лицето ѝ помръкнало.
В този миг влязъл един момък – нито бил много хубав, нито много грозен. Нямал широки рамене и квадратна брадичка, нито изпъкнали мускули и голям меч. Не стъпвал напето. В ръката си носел огромен букет с цветя.
– Какво е това?! – гръмнал басът на царя. – Подиграваш ли се с нас? Да беше облякъл костюма на глупака поне!
– Той е смел! – Извикала принцесата. – Той е смел, татко. Смел е да ме обича, въпреки, че не е герой, принц или красив поет. Смел е да дойде и да ме накара да се усмихна, докато всички страшни или глупави хора ме натъжиха. Смел е да очаква да го обикна, заради този му жест. И да, смел е, защото знае, че ти ще го дадеш на палача, и въпреки това е дошъл!
– Кралят понечил да повика палачите, но принцесата протегнала ръка да го спре:
– Искам за този човек да се омъжа, татко! – Казала тя. – Искам някой, който харесва мен, а не предизвикателството или царството. Някой, който ми носи цветя, а не глави на чудовища като него.
Царят почервенял, но съветникът му се навел и му прошепнал нещо. Тогава царят се разсмял и червенината му изчезнала. Той се изправил и рекъл:
– Кажете на глашатаите, че героят на царството на войната се намери. В крехко тяло и без оръжие, героят се възправи срещу властта ми, за да защити любовта си. Героят, който печели ръката на дъщеря ми е моята дъщеря! Тя бе най – смела!
Принцесата приела букета от ръцете на момъка и го извела в градината на двореца, а мълвата за нея се разпръснала из света и от уста на уста се разказва и до днес
ГЛАСУВАЙ В СВЕЖО
