Притча за истината
В Академията на науките се освободило място за председател. Членовете ѝ не могли да се разберат кой е най – достоен за високия пост, затова обявили, че ще го дадат на този, който отговори на въпроса “Какво е истина?”
Много хора, идвали, за да кажат своята истина:
“Истината е това, което се вижда с очите”
“Истината е това, което казвам”
“Няма една истина”
Никой от тези отговори не бил необорим – истината, която е скрита за очите е видна за ума, истината, която човек казва не е истината на събитията, истината е една, защото е непротиворечива.
Един ден дошъл един старец от планините до академията, донесъл една купа с ориз и рогозка. Постлал рогозката и обърнал купата върху нея.
– Какво е истина? – Попитал ги той.
– Истина е, че пред нас има една купа върху рогозка, а в купата има ориз.
– Откъде знаете, че в купата има ориз?
– Видяхме го.
– Но сега не го виждате.
– Но тогава го видяхме.
– Тогава е било истина. Сега не знаете истина ли е. – Старецът повдигнал купата и отдолу се видял оризът.
– Ето, че е истина, че има ориз под купата .
– Истина е, че има ориз върху рогозката – поправил ги той. – Купата не е върху ориза.
– Но е имало ориз под купата, щом ти я вдигна и ние го видяхме.
– Да, така е – отвърнал им той – но вие няма как да знаете това. Всичко, което знаете е, че имаше тогава ориз и сега има ориз. Другото е вяра.
– Но и ти и ние знаем, че през цялото време оризът е седял там
– Но как знаем? Не сме гледали през цялото време. Бих могъл да направя фокус и да пъхна ориза под купата, но оризът да падне под масата и да го върна отново преди да я вдигна. Ние имаме “тогава” чрез паметта си, която може да ни излъже и имаме “сега”, чрез сетивата си, които също могат да ни излъжат.
– Но имаме истината чрез ума си! Умът не може да излъже.
– Умът не може да лъже – съгласил се старецът. – Но може да подведе. Той рисува един образ, но скрива останалите. Истинското знание идва чрез вярата.
Старецът помолил мъдреците да се наведат и да огледат ориза.
– Истината е като този ориз – казал той. – Състои се от зрънца. Всяко от тези зърна може да покълне на благодатна почва и след време да даде плод. Ако плодът е здрав и истината е чиста. От ако плодът погине, истината е била омърсена. По плодовете на твърдението, ще познаете истина ли е то.
– Ти разказваше, че истината не може да бъде напълно позната и само чрез вярата можем да стигнем до нея в цялост? – Запитали го.
– Истината е времето. Така, както времето съществува само сега, истината е само сегашният факт. Има само едно “сега”. Има много възможни “преди”, за един и същ момент от времето, има и много възможни “след”, но само едно сега. Истината е единствеността на това сега.
– Но ти каза, че истината е като зрънца ориз? – Зачудили се мъдреците. – Как е възможно истината да е само сега, щом не можем да я познаем, преди да даде плодове?
– Сега, вече разбирате истината – казал им старецът. – Разбирате защо не можете да поканите никого за поста председател на Академията на науките.
Гласувай в Свежо
