Постановка на крайниците при конете. езда
Постановката на крайниците при конете е пряко свързана с движението и работоспособността на конете. Ако има отклонение от нормалната постановка се нарушават механизмите на движението, а от там и засягане и нараняване на крайниците от вътрешната страна, в близост до бабковите стави. За да се прецени дали коня има правилна постановка той се оглежда от всички страни, докато е застанал на равно място и е в естествена поза. При преценка на предните крайници, те се оглеждат отпред и отстрани.
Предни крайници на коня (гледани отпред)
Гледани отпред при правилно положение, мислената отвесна линия, спускаща се от средата на раменната става, трябва да разполовява крайника по цялата му дължина и да попада в средата на копитото. Съществуват няколко случая, които се отклоняват от това правило:
1. Широка постановка – крайниците се отклоняват навън и линията попада от вътрешната страна на копитата.
2. Тясна постановка – крайниците се отклоняват навътре и линията попада от външната страна на копитата.
3. Х-образна постановка – крайниците се сближават в колянните стави.
4. О-образна постановка – колянните стави са раздалечени.
5. Развърната постановка – отклонение навън от бабковите стави към върха на крайника.
6. Завърната постановка – отклонение навътре от бабковите стави към върха на крайника.
Предни крайници на коня (гледани отстрани)
Когато предните крайници се оглеждат отстрани мислената отвесна линия трябва да минава от средата на лакътната става, да разполовява крайника и да попада непосредствено зад петките на предното копито. Тук също може да има няколко отклонения от правилната постановка.
1. Предстояща постановка – крайниците са напред, при което мислената линия попада далеч зад петките.
2. Задстояща постановка – Крайниците са назад, при което линията попада пред петките.
3. Козинец или още прегънато напред коляно – прегъване на крайника в колянната става напред.Коня заема поза все едно е приклекнал.
4. Пехотинско коляно – прегъване на крайника в колянната става назад.
Задни крайници на коня (гледани отпред)
Гледани отпред, при правилно положение, мислената отвесна линия се спуска от средата на седалищните кости, разполовява крайника по цялата му дължина и попада между петките на задните копита. Отклоненията от това са аналогични на отклоненията от правилната постановка на предните крайници
1. Широка постановка – крайниците се отклоняват навън и линията попада от вътрешната страна на копитата.
2. Тясна постановка – крайниците се отклоняват навътре и линията попада от външната страна на копитата.
3. Х-образна постановка – крайниците се сближават в колянните стави.
4. О-образна постановка – колянните стави са раздалечени.
5. Развърната постановка – отклонение навън от бабковите стави към върха на крайника.
6. Завърната постановка – отклонение навътре от бабковите стави към върха на крайника.
Задни крайници на коня (гледани отстрани)
При преценка на задните крайници отстрани, мислената отвесна линия трябва да се спуска от върха на седалищните кости, тангрира с върха на скакателната става и върви покрай задния ръб на свирката. Тук също има отклонения:
1. Предстояща постановка – отклонение на кайника напред от мислената линия.
2. Задстояща постановка – отклонение назад от мислената линия.
3. Саблиста постановка – отклонение на свирката напред, като ъгълът между подбедрието и свирката е по-малък.
4. Слонова постановка – ъглите на колянната става и скакателната става на задния крайник са по-големи от нормалните и крайниците са по-стръмни.
Отклоненията както на предните, така и на задните крайници могат да се срещнат само на единия, или и на двата крайника. Преценката на крайниците вкючва и правилното положение на бабките спрямо хоризонта. Нормално ъгълът, който сключват предните бабки с хоризонтала е 45-50 градуса, а при задните – 55-60 градуса. При по-голям ъгъл се казва, че бабките са стръмни, а при по-малък – меки или още мечешки. Тези две отклонения също са нежелани.
Автор: Даниела Каракашева
