Написано от Администратор
18 Февруари 2011
Личности
Автор: Деси Каравеликова
Ил.1 – Левски през 1870 година
Не е лесно да се пише за личност като Васил Левски, особено в навечерието на годишнината от неговото обесване. Помня, че когато бях ученичка и учехме за Левски, Ботев, Хаджи Димитър, Любен Каравелов стояхме притихнали по чиновете и слушахме внимателно разказите за техните премеждия, но това, което учителите ни наричаха „подвиг” за нас беше твърде абстрактно, далечно, отнасяхме го към време, отдавна изтекло и сигурно през главата на повечето ми съученици е минавала мисълта „Е какво толкова, тези неща са станали прди толкова време, защо сега трябва да ги зубрим тези уроци чак в такива подробности.” Много хора дори израстват с тази нагласа и тя остава в съзнанието им дори тогава, когато зазвучат сиренте на 2-ри юни и механично стават прави, докато мислят за съвсем други неща.
Истината е, че приемаме света, в който живеем за даденост и само ако човек се разрови малко повече из историческите документи и многобройните проучвания, ще си даде сметка с цената на какво и за какво са се борили както онези, които наричаме ВЪЗ-РОЖД-ЕНЦИ (не случайно натъртвам на значението на думата), така и дедите ни, възстанали срещу Византийската империя, а също и онези които създадоха (не първата!) българска държава през 681 година. Сред българите винаги е имало идеали и традиции, които са били пазени като истински съкровища, дори когато истинското им значение е потъвало в мистични ритуали. На фона на различните исторически епохи се открояват два идеала, които (поне според мен) помагат на българите да отхвърлят и Византийското иго, и Османското. Единият е вярата в Бог, другият е любовта към физическата и духовна свобода. Известно е, че българите роби не са държали, напротив – който роб е бивал – на българска земя е освобождаван – каква тежка 500 годишна съдба за народ, който не е познавал робството! Що се отнася до вярата в Бог, аз съзнателно не използвах „християнската вяра”, защото въпреки борбите за църковна независмост и обгръщането на християнството от владетелите на държавата дълго преди народът да бъде покръстен, българинът в сърцето си винаги е бил малко или много езичник, в чиито гени още живее вярата в древната религия, не толкова различна междувпрочем от ранното християнство. Не случайно и Ботев, един от най-близките съратници на Левски, пише:
МОЯТА МОЛИТВА
„Благословен Бог наш…“
О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже –
мен в сърцето и в душата…
Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;
не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;
не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;
не ти, боже, на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!
А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!
Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода –
да се бори кой как може
с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Не оставай да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!…
Мислех да напиша кратък коментар към това стихотворение, но не искам да отегчавам читателя. Читателю, прочети още веднъж, този път много внимателно Ботевото стихотворение…
Защо обаче днес тачим най-много Ботев и Левски, когато говорим за национално-освободителните борби? Вероятно защото са най-изявените революционери в по-новата българска история, а споменът за всички онези знайни и незнайни личности, които са допринесли за оцеляването на България като държава през вековете е размит от песъчинките на времето, изопачен от перата на чужди летописци (българино, не забравяй никога, че родната ти книжнина е била горена не веднъж и дваж, повече нарочно и по-малко случайно)…
ВАСИЛ ИВАНОВ КУНЧЕВ -ДЕЛО
Ил 2. – Васил Левски сред другари от 2-ра българска легия в Белград 1867 г.
Сигурна съм, че сте учили биографията на Левски в училище, но ако някой случаен минувач ви спре на улицата и ви попита: „ Защо в България всички почитат Левски?”, освен стандартното „Ами той е Апостолът на свободата!” трудно ще се сетите някакви конкретни факти.
Най-големият подвиг на Левски е приносът му за създаване на ОРГАНИЗИРАНО революционно движение за освобождаване на българския народ от Османско робство. Той е един от първите, които си дават сметка, че стихийните хайдушки нападения над турците никога няма да имат желания резултат, ако четите не са организирани, синхронизирани една с друга и ако нямат подкрепата на народа. Млади ми читателю, представи си как се организират хайдушки чети в цяла България – във време, когато не само че няма интернет, ами и придвижването от едно градче до друго става най-бързо на кон! И това, съпроводено с една непрекъсната игра на криеница, понеже ако властите заловят Левски, го чака сигурна смърт – както и става най-накрая. Левски е пътувал от град на град, от село на село, за да „изнася лекции”, както бихме казали днес и да обяснява как и ЗАЩО трябва да се организира възстанието против Османската империя. Левски не само е бил умен, съобразителен и ловък (което му помага неведнъж да избяга от устоени му засади), но и много харизматичен, за което сигурно му е помогнало и обучението за свещеник в Пловдивското класно епархийско училище „ Св. Св. Кирил и Методий“, основано от Найден Геров и службата му като йеродякон *.
Левски обаче скоро осъзнава, че монашеското расо му е тясно и на 25 години заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Има една приказка, че кръвта вода не става, но и една друга, че никой не е пророк в собственото си село. Собственият вуйчо на Дякона ,Архимандрит Василий ,се опитва да възбуди църковно следствие срещу племенника си. Любопитно е, че Пловдивският митрополит заплашва самия Василий с наказание, ако упорства в настояването си!
ХАРАКТЕРЪТ НА ЛЕВСКИ
Интересен портрет прави на Васил Левски инж.Ангел Биков. Въз основа на три писма от Апостола, инж. Биков прави графологичен анализ, който дава известна представа за почерка и характера на Левски:
• Почеркът на Левски като цяло е позитивен, четлив, хармоничен, високообработен, групиран. Темпът на писане е ритмичен.
• Левски е спазвал правилата за писане, като е имал навика при писането да не оставя поле от дясната страна на листа.
• Имал е навика към някои от изписваните букви, като напр.”К”;”Б”, “В” и др. да поставя допълнителни украси.
• Тиха, скромна и организирана личност обичаща реда, изпълнена с гордост и доброжелателност.
• Личност, притежаваща висока интелигентност, проницателност, здрав разум и силна воля.
• Личност, умееща да разбира и ръководи хората
• Разсъдлива личност, която преди да пристъпи към решаването на даден проблем е обичала да го анализира най-задълбочено
• С великолепно чувство за адаптация дори и при рискови ситуации
• Личност, обичаща да пести време и пари и не страхуваща се да критикува недостатъците
СЛОВОТО НА АПОСТОЛА
Васил Иванов Кунчев, разбира се, е имал и отговор на вечния български въпрос : Кой ще ни оправи? И отговорът е бил – българинът сам трябва да търси начини да се освободи, а центърът на съпротивата трябва да се пренесе от емиграционните среди извън България във вътрешността на страната. Левски е осъзнавал важността на ЕДИНСТВОТО на народа! Ето някои от неговите идеи, които днес познаваме благодарение на съхранени писма от него до съратници:
„Г-не, днешният век е век на свободата и равноправието на всички народности.”
„[Всеки] иска да живее свободно и да се наслаждава на божията природа, [всеки] иска да бъде човек.”
„На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв [са] откупили, в което днес безчовечно беснеят турските кеседжии и еничери и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и правата свобода. И турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи.”
„И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия [и] Македония * *. От каквато и народност да живеят в този наш рай, [те] ще бъдат равноправни с българина във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“. Същото желаем и на братята сърби, черногорци, румънци и пр. да не остават след нас [и] в едно и също време да дадат гласа си.”
„Да съсипем, казвам, гнилата и беззаконна държава, но не хората, не жените и децата им.”
„[Трябва] да се даде правото на всеки народ, па и на всеки човек, който иска да живее почтено и свободно. И ние, българите, отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към човечеството и свободата. Всекидневните ни убийства, потурчванията на грабнатите ни невръстни деца, обезчестяването на девойките и жените ни от турците са били всекидневно оплаквани с кървави сълзи пред европейските консули. На нашия прегракнал глас – никакъв отзив, отникъде помощ, напротив, стават учители против нас. Тогава где остава тяхното образование и човещина? И все тъй ли ще се оплакваме и ще се надяваме на техните лъжи? Не, наместо сълзи, сега леем куршуми, а надеждата ни е на Правосъдния и на нашите мишци.”
„В Българско не ще има цар, а „народно управление“ и „всекиму своето“.”
„Както казах по-горе: аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во [лето] да му служа до смърт и да работя по народната воля. И ако това ти не видиш, [защото] си неверен, то децата ти ще видят [и] ще помислят за тебе.”
„гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш”
„Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност. Ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка.”
„Дързост и постоянство! Времето е близо, ще видим и свобода.”
„С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то [1869 г.], единия препоръчан от одеските българи, пък не излезе така. Уловихме няколко шартанлъци и хайде – отдето е дошъл. Кога стане нужда, ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.”
„Докато се наредим и подготвим вътре, нека се приготвят и главни водачи, които ще дадат ред отначало на работата… Инак сме нищо и никакво!”
„Чудни хора сте – защо пишете и говорите за онова, в което още не сте уверени, и казвате го: „Това е!“”
„Байо, да ти кажа една като сто! Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделянето на един народ на части и [тогава от него] не остава нищо. Това Вие твърде добре познавате.”
Ил. 3 Залавянето на Левски (худож. Никола Кожухаров)
Може би някои от вас ще сметнат идеалите на Левски за утопия. Някои изследователи пък дръзнаха да предположат, че Левски е бил масон. Дали е бил запознат с масонството няма как да разберем със сигурност, но и това едва ли е толкова важно. Същественото е, че цялото дело, целият живот на Апостола е бил съсредоточен в Освобождението на България. Ние трябва да помним това, когато днес децата ни четат в своите учебници не за османското робство или иго, а за „владичество”. Жестоките сцени на кървави убийства, отвличания на деца и опозорявания на жени от историческите извори не бива да бъдат спестявани на младото поколение, за да знае и помни уроците на историята. Баснята на Езоп (между другото – тракиец!), по-късно пресъздадена и в историята за .скитския цар Скилур, която в крайна сметка достига до нас като легендата за Кан Кубрат и петимата му синове носи простичка мъдрост през вековете – разделете се, и ще бъдете слаби, ако сте заедно – няма кой да ви навреди! ***
Помисли си, читателю, за какво се бориха и за какво умряха Левски и Ботев, и хилядите други. Не само днес, а и утре, когато чуеш чалга от съседите, когато някой напсува нашата държава и управници, когато видиш в студенстки град някой да си изхвърля боклука през прозореца, но не бъди гневен. Помисли отново и се запитай – а аз какво направих за благото на България? И ако в душата ти остане да кънти тишината на бездействието, направи добро за този народ и тази държава – без да очакваш някой да ти плати или да ти каже „Благодаря”. Засади едно дърво, похвали някой, който е постъпил добре, прекарай малко време с някой нуждаещ се, образовай децата си и ги научи да обичат и да бъдат смели, дари книгите, които вече не цениш на някоя библиотека, поне веднъж на някой празник послушай хубава българска народна песен и поне веднъж годишно спазвай някоя българска традиция…
Има толкова много неща, които ВСЕКИ от нас може да направи, за да живеем в една „свята и чиста република”.
*****
*йеродякон – (от гръцки ἱερο- — свещен и διάκονος — служител) – монах, който е ръкоположен в първата степен на църковната йерархия – дяконската.
**Подчертаните думи са подчертани от автора на статията
*** Повече за произхода на легендата за Кан Кубрат прочетете в статията на Павел Серафимов тук: http://sparotok.blog.bg/history/2011/02/17/proizhod-na-legendata-za-kubrat-i-sinovete-mu.688379 (в коментарите също има интересни твърдения)
*****
По благоволението на „Великите сили“:
1. България според Константинополската конференция – 1876г
2. Санстефанска България – 1878г .
3. Осакатена България след Берлинския договор – 1878г., три месеца след подписването на Санстефанския договор много територии са отнети, като че ли там вече не живее българско население. По благоволението на „Великите сили“.
Използвани извори:
http://www.kriminalist.info/7s5.html
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB_%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8
http://www.vasil-levski.org/index.htm
