Посрещаме Баба Марта с пъстро жанрово разнообразие, широка ценова амплитуда и повече естествени материали, които доближават много червено-белия мартенски амулет до първообраза на мартеницата, показа проверка на Българската телеграфна агенция.
Мартеницата е своеобразен амулет за здраве и плодородие и символизира възраждането на живота, разказа Светла Ракшиева от Етнографския институт с музей към БАН. Обичаят да се подаряват мартеници е много стар, макар да не се знае с точност откога се е появил. Освен в България, го има и други балкански държави, като Гърция, Румъния, Албания.
Традиционната мартеница представлява усукани червен и бял конец от вълна – също символ на богатството и плодородието. В районите, където се отглеждал памук, често се правели мартеници и от него. Хората, които се занимавали с копринените буби, изработвали мартеници от оцветени пашкули.
Някои добавяли и паричка към мартеничката като пожелание за богатство, други – синьо мънисто против зли очи и духове. Понякога се използвали и други цветове – в гоцеделчевско например мартениците били в синьо и бяло, а в други региони се вплитал и зелен или жълт конец, обясни Ракшиева. Тя вижда символиката на червения конец като силата, кръвта, слънцето и топлината. Червеното преобладава и в българските шевици и носии. Белият конец е доброто начало и светлината.
Други фолклористи намират прилика в символиката между Пижо и Пенда (булка и младоженец) и китайските Ин и Ян (дуализъм, хармония на противоположностите). Според обяснението в преплетените конци е закодирано червено-бялото двуединство на българите. Съчетаването на Ин и Ян в родния вариант като обединение на белия и червения цвят изразявал представата на българите за единство на противоположностите и постигане на хармония. То е еманация на здраве, сила и красота.
Светла Ракшиева припомни, че, според обичая, мартениците се връзват първо на най-малките в къщата. Закичват се за здраве и най-младите животни, както и дръвчетата, за да дадат повече плод. Има и мартеница за къщата, но тя не била като тази за хората, а представлявала червено платно, халище или червена дреха, която се е слагала в дома за здраве и късмет.
На българския пазар все по-често се предлагат мартеници, които се изработват от вълна и естествени материали и се доближават много до първообраза на мартеницата, са наблюденията на Ракшиева. Други обаче, според нея, нямат нищо общо със символиката и значението на този своеобразен амулет.
Експертът е на мнение, че с използването на образи на герои от комикси и фолкпевици се изневерява на традицията и тя се изкривява.
Проверка на БТА показа, че по щандовете в София има голям избор на мартеници, съобразени с виждането на всеки как да носи първомартенския си аксесоар. Червено-бели украшения се предлагат за кичене на дрехата, за ръка – от коприна, синци, велур и кожа, както и колиета, пръстени, ширити. Има и огромни мартеници – за дома и семейството.
Разбира се, най-голямо въображение производителите са проявили при детските мартенички. Най-продаваните модели за сезона представляват кръгла значка с диаметър обикновено 48 мм, с много висококачествен печат с имената на любими герои – Спондж Боб, Нинджа, Макуин Светкавица, Мечо Пух, Супермен, Спайдърмен, Шрек. Китайският зодиак също е повлиял на „модата“ и мартеничките-зайчета са много актуални.
Не са забравени и спортните, най-вече футболните фенове, които могат да си сложат гривна с името на любимия клуб.
За зевзеци и шегаджии се предлагат гривни със закачливи надписи и имена, обикновено с дължина около 35 см. На плочка в средата, която представлява силиконов стикер, е напечатан текст или име. Може да се мокри, без да се наруши цялостната му визия, уверяват производителите. Сред надписите-посвещения четем – „най-стиснатият шеф“, „най-добрата свекърва“, „обичам те, мило“, „моят зет – като мед“, „най-вярната съпруга“, „най-готината сватя“ и други преки роднински и недотам роднински любвеобилни обръщения и етикети.
И тази година хит са гривните със зодиакалните знаци, които, според търговците, са предпочитани и затова свършват бързо.
Освен пъстрото жанрово разнообразие, ценовата амплитуда също е широка. Моделите варират от 0,30 лв. до 15-20 лв. лв. Най-достъпните и масово продавани са мартеничките между 0.50 лв.. и 3 лв., твърдят търговците. Сред най-скъпите е мартеница, която напомня Буратино. Главата е кратуна, чиято дълга дръжка служи за нос като на дървеното човече.
Според поверието мартеницата се носи, докато се види първия щъркел. След това тя се завързва на храстче или дръвче.
Всеки, който иска да си направи сам „професионална“ мартеница, може да отиде в Етнографския музей, където ще има специална работилница. Там майсторки от задругата за народни художествени занаяти ще показват как се превръщат червения и белия конец в мартенски амулет. (БТА)
