Растенията от рода Табернемонтана (Tabernaemontana) или Ерватамия (Ervatamia) се отнасят към семейство Зимзеленови (Apocynaceae) и са вечнозелени дръвчета или листопадни храсти – тропически растения, които в природата се срещат в Южна Америка, Африка, на о.Мадагаскар, в Австралия, Индия и Сингапур. Табернемонтана е получила името си от немския ботаник и физик от 16 век от Хайделберг. Тя има красиви тъмно-зелени бляскави листа и млечно-бели обикновени или кичести ароматни цветове. Ароматът на цветовете е много устойчив, напомня аромата на жасмина и се засилва през нощта.
Кората на това растение се използва като народно средство при треска, за сваляне на температура, а сокът – като средство за обработване на рани.
Най-често като стайни цветя се среща T. divaricata и кичестата й форма. Размерът на цвета е около 4 см в диаметър. Цветовете са много ароматни. Също така има и пъстролистни форми на табернемонтана.
• T. elegans – малко по-малък по размери вид, в природата е с около 3-5 м височина. Тя е по-малко ароматна, но е по-непретенциозна за отглеждане. За разлика от T. divaricata това растение е по-устойчиво към пряка слънчева светлина и застудяване.
• T. holstii е доста рядко срещано растение. Това е храст с височина до 1.5 м с едри тъмно-зелени листа, цветовете са със странна форма, с дълги и вълнообразни листенца, с диаметър около 10 см. Ароматът им е много силен, отровно сладък и се усеща на голямо разстояние.
• T. sananho – това е рядък тропичен вид на табернемонтана с ароматни цветове и ядливи плодове. Листата на това растение могат да достигат до 30 см дължина. В Южна Америка различните части на това растение се използват в народната медицина.
Място: Табернемонтана е издръжливо и непретенциозно растение и при добро отглеждане може да цъфти през цялата година. За да цъфти обилно са му необходимо много светло място с около 3-4 часа пряко слънце сутрин или в края на деня. По време на формиране на цветните пъпки не се препоръчва да се мести или да се върти растението.
Като всички растения от сем. Кутрови табернемонтана е топлолюбиво растение, оптималната температура за нея е 18-20 градуса. Не понася студа, но за кратко може да понесе понижаване на темп. до +2 градуса. През лятото може да се изнася на открито, но да се пази от течение.
През зимата е необходимо допълнително осветление и редовно пръскане на листата, но не и на цветовете! Другият вариант – понижение на темп. до 10-14 градуса и намалено поливане. Такъв период на почивка ще даде на табернемонтана възможност да преживее късите зимни дни.
Поливане: По време на активен растеж се полива обилно след изсъхването на горния слой на субстрата. За предпочитане водата за поливане се омекотява. Необходим е добър дренаж. Преполиването води до окапване на листата.
Почва: Табернемонтана расте много бързо, тя има мощна, разклонена коренова система. Понякога се налага няколко пъти годишно младите растения да се пресаждат в по-голям съд. Субстратът за засаждане е смес на градинска почва, торф, едър пясък или перлит в равни части. Табернемонтана предпочита слабо кисели почви.
Торене: В периода от март до август на всеки две седмици растението се подхранва с тор за цъфтящи с високо съдържание на фосфор и калий.
Размножаване: Размножава се със семена или с върхови или полувдървени стъблени резници с 2-3 междувъзлия. Резниците могат да се вкореняват във вода или в почва.
При засяването на семена важно е почвата да не е прекалено влажна, защото има опасност от гъбични инфекции. Няма нужда семената да се накисват предварително. Семената поникват за 4-14 дена и се пикират след като имат 2-3 двойки истински листенца.
Резниците за вкореняване с дължина 8 – 10 см се режат малко под ъгъл, млечният сок се измива с топла вода. За да се ускори вкореняването резниците се слагат в разтвор на хормонален стимулатор за едно денонощие. Резниците се поставят или в съд с вода, към която се добавя малко въглен като антисептик, или в специален субстрат – смес от речен пясък, торф и мъх-сфагнум. Всичко това се слага в найлонов плик и се оставя на топло, при температура не по-ниска от 22 градуса. Корените се появяват след 2-6 седмици, а вкоренените резници се засаждат поотделно в хранителен субстрат.
Проблеми: Цветовете бързо увяхват и падат – недостиг на светлина. Понякога младото растение има прекалено много пъпки, част от които не може да изхрани.
• Светли образувания на долната страна на листата – това не е заболяване, въпреки че често се смята за такова. В листата на растението има жилки, които съдържат млечен сок, който от време на време излиза на повърхността на листата и там засъхва.
• Пожълтяване на листата – табернемонтана често боледува от хлороза. Трябва да се ползва само слабокисел субстрат и растението да се обработва с листна тор с микроелементи.
• Надупчени листа – при преполиване или висока въздушна влажност близка към 100%, например при вкореняване на резник в мини-оранжерия на листата могат да се появят дупчици с различна форма, както по краищата така и в центъра.
Вредители: Табернемонтана е устойчива към вредители, но в условия на стайно отглеждане може да страда от акари, особено ако има недостиг на влажност или температурата е прекалено висока.
Други вредители по това растение са щитовидни въшки, също така памуклийки и листни въшки.
