Когато четеш история на България, често оставаш доста изненадан от факта, че по някакъв начин се пренебрегва действителността – ние сме славяни. Набляга се повече на това, че имаме прабългарски корени.
До скоро дори не исках да чета, каквато и да е била литература свързана със славяните. Може би, повечето от вас смятат, че да си славянин не е кой знае колко интересно, различно, впечатляващо, дори е банално, но все пак почти всички на Балканите и в Централна Европа са славяни, но по мое мнение не е точно така. Славянската митология или поне това, което е стигнало до нас е наниз от интересни и обогатяващи истории. Те носят духът на митичното в себе си, би могло да се сравни с историите за Крал Артур и рицарите на кръглата маса с тази разлика, че историята за Артур е доста популяризирана. Този материал, обаче е посветен на онази част от митологията свързана със славянските богове.
Славянският езически пантеон се появява сравнително късно, но реконструкцията му не е пълна. Гради се на три нива или още три паралелни свята: Прав, Яв и Нав. Те са разположени вертикално на световното дърво, което според славяните е гигантски дъб. В короната му се намира небесния свят – светът на боговете, т.нар. Прав или Сварга. Последното идва от бог Сварог, в превод най-могъщият. Той е бог на огъня. Средният свят е светът Яв, светът на живите същества и на видимата реалност. Светът на човека. Тук боговете рядко слизат и то най-често при сблъсък с хората, за да ги наказват. Покровител на този свят е Перун (бог на гръмотевиците). В корените на световното дърво е светът Нав. Там обитават мъртвите души, там са злите духове, свързани със смъртта. Владетел на този свят е Мора, Морана, Морена (аналогичен пример на тази богиня е Моргана от западните митологии), бог Черонобог.
Изначалният бог – прародител на божествата и творец на вселената е известен под името Род. Той е покровител на родовите връзки. Създава трите свята. Заедно със своята съпруга Жива е баща на боговете и богините, които управляват световете. Общо, Род и Жива, и техните деца образуват семейството на боговете от където и идва общото название – Рожденици, т.е. пораждащи света. Съпругата на Род е тази, която вдъхва живот. Богиня е на плодородието, а според някои истинска сестра на богинята Мора, а според други Мора е първородната й дъщеря. Разминаването в броя на първородните богове се обяснява явлението близначен култ, който предполага задължителното присъствие на доброто и злото. Ако при мъжкия бог това е забравено, дори забранено, то при женските божества остава до много късно. Характерно за Рождениците започва със разпределянето на техните функции. Това се случва винаги в началото на пролетта.
Боговете: 1.Сварог – върховен небесен бог, владее само Прав, първото божество създадено от божествената двойка. Според някои е бог на огъня, ковач, носи меч и е първият войн. Неговата съпруга е втората дъщеря на божествената двойка. Първото нещо, което изработва Сварог е изковаването на слънчевия диск – ХЪРСТ, ХРЪСТ. Всяка сутрин, той поправя своя своя диск, поради което по него има петна.
2.Мати – Земля – владее земята и нейното плодородие. Богиня е на окулторената земя. Първото нещо, което е направила Мати с пръстите си: разорала е бразда, която служи за граница. Това са първите видими славянски граници. При славяните силно разореното пространство е символ на границата.
3.Триглав, Троен – за божиите закони и спазването на волята на боговете, носи отговорност един бог с три глави. Намерени са идоли с три глави, интересното е, че тези идоли са покрити с воал. Правдата е сляпа. Аналогия с гръцката богиня Темида. Части от вярванията за този бог са запазени в славянските митове и легенди за змея горянин, триглавата ламя и др.
4.Белун, Белгун, Бял бог, Белобог се развива заедно със Свентовит. Очевидно, по късно се обединяват в едно божество. Бог на светлината, бог на изобилието и спасител от всички отрицателни явления.
5.Перун – най-популярният от славянските богове. От основата на името произлиза дума със значение „удрям“. Владетел на светкавиците, носител на бурята и на дъжда. Той става върховен покровител на войнството. Смята се, че той е богът, към който човек може пряко да се обърне. Има трима сина. Според някои изследователи те са трима близнаци, но според други може да е един син – бог с три лица. След християнската представа за Перун се изразява в това, че някои от неговите сили се приписват на Христос. Синове: 1.Дажбог Сварожич – златолик, носи топлина, светлина. 2.Перун Сварожич – жесток, който наказва хората с бури, градушки и огнени мълнии. 3.Ярило Сварожич – топлината и на земния огън. С течение на времето Перун става главно божество и губи част от функциите си.
6.Мора, Морена, Морана, Морзана – богиня на смъртта. Покровителка на суровата зима, студа, на страданието. В името й стои корена „мор“- смърт. В старобългарски език – МОРНТН – убивам. Друга теория: Идва от „морз“ студ. При славяните студа винаги се асоциира със смъртта. Тази богиня е описван като старица облечена в дълго бяло облекло. При славяните много дългото бяло е символ на траура. По-късно се развива и представата, че тя носи коса, с която измъква душата на умрелия. Всяка душа е съпроводена от Мора до долния свят Нав, а душата на умрелия се нарича мора (мори). Душите на малките деца се наричат нави. Мора донася зимата, защото в края на есента тя повежда борба със слънцето и го побеждава. Всички есенни вихрушки и бури се преписват на борбата между слънцето и Мора.
7.Велес – първоначално е покровител на стадата и скотовъдството. После става и покровител на изкуствата, магията, мъдростта. Има три теории за името му: а) от волос – косъм, облечен в кожи; б) идва от власт, господстващ; в) от корена „вел“- могъщ, велик. Той е обитавал приказното пространство – градина в долния край на човешкия свят, на входа на подземното царство. Медиатор между живи и мъртви. Развива се и като богът, който покровителства мъжа и мъжката сила, а заедно с това се появяват митове за богиня, която бяга от мъжа си при Велес. Най-вероятно това е Лада, която е женена за Перун.
8.Чернобог – жесток войн, който властва над мъртвите. Носи копие в ръката си, с което отнема душите. Той е наказан да живее в Нав, защото се е осмелил да поиска, да узурпира властта.
9.Ярило, Ярун, Ярувит, Яра – бог на пролетта, младостта, плодородието. Той е син на Дажбог. Бог е на младото слънце. В много от запазените части от митове Ярило е брачен партньор на Лада. Той е златокос ездач, наричан е още конят-ездач. Носи дълга бяла риза, зелен венец на главата. В дясната си ръка носи жезъла на Ярило – дървена сопа, която е напъпила. Той означава: а) боен атрибут – военен характер, затова са запазени митовете за боя на Ярило със змея, който не иска да изплюе слънцето. Сега митът съществува изразен в боя между св. Георги и змея; б) фалически символ – оплодотворителна сила. Покровител на мъжете в репродуктивна сила.
10.Дажбог, Дабог, Дайбог – богът, който пази небесната светлина и топлина. В името му е закодирана фразата „Дай да даде бог“. Благопожелателна формула. Според някои Дажбог е Даги (горя, дамгосвам). Той е красив, млад мъж, който е единственият с брада сред боговете. Той всяка сутрин подкарва златната си колесница по небесния свод и осветява света с кръглия си златен щит. Дажбог е син на Сварог. В пантеона на славянските богове Дажбог е сред великите шестима.
11.Стрибог, Стрибо – богът покровител на въздуха, времето, климата и господаря на ветровете. Той е представен като зрял мъж, който зове с боен рог. Смята се, че Стрибог наказва. Той е олицетворението на постигнатото възмездие. Ветровете са неговите сили. Той е отбелязан от византийските хронисти, като част от пантеона на шестте велики.
12.Коляда божич (Коледа) – бог олицетворяващ зимното слънцестоене, слънцето младенец. Почитала се е на 22 декември, а сега на 6 януари. В негова чест са се правили маскирани игри, които се запазили и до днес.
Източник: гл. ас. Валентина Пирова
23.10.2008/Блага Димитрова
