Конски боб – (Vicia Faba L.)
Баклата е едногодишно растение от семейство Бобови. Използвана е в зелено и зряло състояние още от древните египтяни, римляни и елини. Днес се отглежда в доста ограничен размер, предимно като много ранна зеленчукова култура. Тя има добре развит централен корен, достигащ до 1 м дълбочина, и много разклонения. Стъблото е изправено, четириръбесто, неокосмено, кухо, разклонено в основата, достигащо до 1 м. Листата са чифтоперести, разположени алтернативно върху стъблото. Цветовете са бели с характерно тъмно петно на крилцата, събрани по няколко в пазвите на листата. Те са силно ароматни и отделят изобилно нектар. Посещават се от пчелите и други насекоми, които извършват опрашването. Плодът е чушка, която в техническа зрялост е зелена, крехка и се използва за консумация. Дължината на чушката варира от 5 до 15 см в зависимост от сорта. С узряването чушката става твърда и жилава, а зеленият цвят постепенно преминава в кафяв. Семената са едри, плоски, с неправилна форма, светложълти до кафяво-зеленикави. Окраската на семената се променя с течение на времето до кафяво-черна. Кълняемостта им се запазва 4-5 години. Баклата е едно от най-студоустойчивите зеленчукови растения. Издържа без повреди до минус 4 градуса по С. У нас в южните райони се засява късно през есента и презимува успешно. Понася сравнително добре високи температури. По отношение на светлината тя не е взискателна. Изискванията й към влагата са големи, особено в началните периоди на развитието. Обработката на почвата за отглеждане на баклата започва от есента. За разлика от останалите едногодишни зърнено бобови, баклата реагира много добре на оборски тор. Преди дълбоката оран се наторява обилно с разложен оборски тор или се разхвърлят по 6-8 кг/дка а. в. фосфорен и калиев тор. Площта се изорава на 25-30 см дълбочина. Азотът в доза 3-4 кг/дка се внася с предсеитбената обработка на почвата. При засяването повърхността на почвата трябва да се изравни много добре, за да улесни поливането и прибирането на реколтата.
Голямата студоустойчивост на баклата позволява най-ранна сеитба. В южните райони на нашата страна тя се засява през есента (октомври), а в останалата част – много рано напролет (февруари-март). Семената се засяват направо на постоянно място, редово или на ленти на 5-7 см дълбочина. При редовото отглеждане сеитбата се извършва на 50-60 см междуредови разстояния. Засяването на ленти става при разстояния 20-25 см между редовете и 50-60 см между лентите. Посевната норма зависи от едрината на семената и начина на засяването. При дребносеменните сортове тя е 10 кг, при средносеменните е около 15 кг, а при едросеменните 20-25 кг/дка. Грижите по време на вегетацията се състоят в редовна и навременна обработка на почвата и поливане. Първото окопаване се извършва, когато растенията са очертали редовете и са образували 3-4 същински листа. Разрохкването на почвата и унищожаването на появилите се плевели трябва да бъдат редовна грижа. Те спомагат за запазването на влагата и за удължаване на междуполивните периоди. Навременното поливане допринася за получаването на високи и качествени добиви. Необходимостта от поливане при есенните посеви е по-малка, тъй като семената поникват и растенията се развиват при сравнително ниска температура и използват по-пълно натрупалата се в почвата влага през есенно-зимния период. У нас се отглежда главно сорт Хиоска бакла. Растенията от този сорт развиват изправени стъбла, високи до 1 метър. Цветовете са бели и първите се появяват доста рано върху долната част на стъблото. Чушките са едри, месести и крехки. Семената също са едри, силно сплеснати, при пъпчето леко надебелени, с тъмношоколадена окраска. Той е много ранен и високодобивен сорт. Най-разпространената гъбна болест по баклата е ръждата. Тя образува множество жълто-кафяви петна по листата. В тях се намират спорите, с които тя лесно се разпространява от растение на растение. Младите растения се нападат често от грудкови хоботници. Много по- големи повреди на растенията нанася черната бобова въшка. Срещу грудковия хоботник може да се използва инсектицидният препарат Децис 2,5 ЕК в доза 40 мл/дка, а за борба с листните въшки се третира със същия препарат, но в доза 20 мл/дка. Баклата е на едно от първите места по съдържание на хранителни вещества сред останалите зеленчуци. Неузрелите й семена съдържат 3,6% суров протеин, 2,6% захари и 2,5 мг % витамин С. В узрелите семена суровият протеин варира от 26 до 35%. По-голяма част от белтъците са представени от легумин, една от най-ценните форми на белтъка. До появата на зеления фасул на пазара тя е един от най-търсените зеленчуци. У нас баклата се използва главно за храна на хората, и то както зелените й бобове, така и зрелите й семена. По-малко е значението й като фураж за добитъка и доста ограничено за зелено торене. Засята в смес с овес, се реколтират по 2-2,5 тона от 1 декар високобелтъчна зелена маса.
