Люцерната (Medicago Sativa L.) е основна тревно-фуражна култура в България. По съдържание на хранителни вещества и витамини е ненадмината и стои на едно от първите места сред всички фуражни растения. Тя съдържа и най-много суров протеин. Установено е, че от един декар площ, засята с люцерна, се получават средно 620 кръмни единици и 146 кг смилаем протеин. За да се получи това количество от други фуражни растения, са необходими добивите от 2,3 дка червена детелина, 5 дка естествени ливади, 5,1 дка царевица или 6,8 дка овес. Следователно малко са културите, които могат да съперничат на люцерната по добив на кръмни единици, а по смилаем протеин – нито една. Освен това тя е богата на микроелементи и витамини – предимно провитамин А, но съдържа и витамините В1, В2, Д, К, Е, РР и други. Люцерната се развива на дълбоки, плодородни, неутрални почви предимно в равнинната част на страната. Изисква добре обработена и чиста от плевели почва. Засява се обикновено след някоя окопна култура. След себе си тя може да бъде на същото място след 5 години. При чисти от плевели почви може да се засява и след житни растения – пшеница, ечемик и други. Засяването на нова люцерна би трябвало да се извършва на площи, чисти от многогодишни коренищни (балур, троскот, пирей и др.) и кореновоиздънкови (паламида, повитица, млечок) плевели.
Обхванатата площ от тях трябва да се очисти през предходната година след прибиране на предшественика. Необходимо такава площ да се засее с по-ранна култура. След прибиране на реколтата се изчаква известно време, за да се развие свеж подраст от многогодишните плевели. Този подраст се третира с хербицидния препарат Раундъп в доза 600-700 мл/дка, ако площта е обхваната основно от балур. Използва се същият препарат в доза 1100-1200 мл/дка, ако има по-силно заплевеляване от троскот, пирей, паламида, повитица. В течение на 3-4 седмици след пръскането не трябва да се коси, да се пасе или обработва площта. След това се изорава на 30 см дълбочина. При влажна есен третираната площ заплевелява отново. В този случай полезно е да се направи една предзимна обработка на около 15 см дълбочина. Тази обработка, както и предзимните не трябва да се извършват с фрези или дискови култиватори. По този начин се унищожават развилите се коренища и издънки от многогодишните плевели. Обработката на почвата за засяване трябва да бъде особено грижлива. Необходимо е тя да бъде дълбоко разработена, добре запасена с влага, улегнала, с наситнен повърхностен пласт и чиста от плевели. Преди сеитбата се валира, за да се осигурят условия за равномерно и плитко засяване. Както всички бобови растения, така и люцерната набавя азот от въздуха с помощта на грудковите бактерии. Първоначално тяхната дейност е ограничена. В първия месец от поникването, до образуването на достатъчно грудки по корените, люцерната черпи азот от почвата както всички небобови растения. В този период е необходимо да се внасят азотни торове. Те могат да се използват при люцерната главно при сеитба. Обикновено се внася 6-8 кг/дка амониева селитра. Добри резултати се получават от третиране на семената за засяване на 1 дка с 10 грама молибден. Засяват се стандартни семена с чистота над 98% и кълняемост, не по-ниска от 80%. Недопустима е сеитбата с недекускутиран посевен материал и семена с живи вредители. Люцерната обикновено се засява през месец март, най-късно до 5 април. Ранната сеитба при влажно и студено време може да доведе до загиване на растения и прореждане на новия посев в резултат на развитие на гъбни заболявания. В нашата страна се разпространяват за засяване сортовете Дама, Ина, ИфК Дара, Многолистна 1, Обнова 10, Плевен 6, Приста 2, Приста 3, Приста 4. Люцерната се използва най-ефективно като зелен фураж за дойни крави през летния сезон. Целесъобразно е да се полагат грижи за удължаване на този период. Висококачественото люцерново сено е най-вкусният и диетичен фураж за всички преживни животни, особено през най-важните физиологични периоди на кравите. Този факт напълно заслужава да бъде главен мотив за отглеждането на люцерната у нас с цел да се осигури зимното хранене на преживните животни.
