Проклятието

Проклятието

Често сънувам един сън. Повтаря се периодично. Влак, който се появява в съня ми. Аз съм в този влак, но за къде пътувам – не знам. А и няма кого да попитам, защото съм сама във влака. В целия влак няма никой. Само аз. Седя в едно купе и гледам през прозореца. Не съм уплашена. Напротив, спокойна съм.

Влакът преминава през поля и гори, пресича реки, завива покрай езера. Понякога ми се струва, че лети. Толкова бързо се движи. Събуждам се внезапно и съжалявам, че съм се събудила. Иска ми се още малко да бъда в този странен влак. Понякога имам усещането, че ме носи не към непознато и ново за мен място, а ме връща някъде, където вече съм била, към място, което добре познавам, но отдавна не съм се връщала там.

От къде ли идват тези мисли и какво ли означава всичко това? Вече нищо не може да ме учуди. Нито този странен сън, нито пък нещо, което би ми се случило наяве, а в последните години толкова малко неща ми се случват. Животът ми е скучен и еднообразен, но ако е...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност