Едва ли има някой, който не знае как изглеждат плодовете на ананаса, но доскоро малцина познаваха растението, което ги ражда. Отдавна не е трудно да намериш красиво Ананасово растение в цветарските магазини или градинските центрове, нито пък да си го размножиш сам, което ги прави чест избор за подарък и при интериорно озеленяване. Ананасите, които се предлагат у нас, разбира се, нямат почти нищо общо с растенията, култивирани за производство на плодове (с изключение на случаите, когато сме размножили точно този вид). Всички предлагани сортове се характеризират с по-дребен размер, много от тях са с пъстри листа и ярки съцветия и плодове, което ги отличава съществено от класическия овощен вид. За да нямате проблеми с вашите растения, най-напред трябва добре да познавате техните изисквания и да им предоставите възможно най-подходящи условия за развитие. Ананасът е сукулентно растение, адаптирано към сухи местообитания с изобилие на светлина. Това налага да го отглеждаме в добре аерирани, отцедливи субстрати на добре огряно от слънцето място, като например балкона или южен прозорец. За разлика от повечето добре познати ни сукуленти, за да презимува без да отслабне и да стане податлив на болести и неприятели, ананасът трябва да се държи в помещения, където температурата не пада под +15 С.
Един от най-често срещаните проблеми при ананаса е слънчевото прегaряне. Те често се подценяват от хората, защото малцина са склонни да приемат, че растение, което толкова силно обича слънцето, може да пострада от него, но това се случва много често. Когато растенията са отглеждани при филтрирана светлина или са били прибрани и държани на засенчено място, образуват нежни неустойчиви листа, което налага постепенното им изнасяне на слънце, така че да се адаптират без да се стига до повреди. При влажно време или често пулверизиране по надземната част на ананасите и най-често върху цветовете и плодовете им може да се появи гъбно гниене. Това заболяване е признак за прекалено висока влажност на средата и нормализирането на условията е първият важен фактор за справянето с него. Тъй като патогенните не са специализирани, те се лекуват лесно с почти всички масово използвани препарати като топсин М 70, бинлийт 50 ВП, сумилекс 50 НП и др. Много по-опасно е мокрото кореново гниене, което рядко подминава растенията, засадени в неподходящ субстрат. Основна причина за появата на кореновото гниене е излишната влага. Ананасът обича да бъде поливан редовно, но субстратът трябва да и изсъхва добре, а освен това той трябва да е отцедлив и лек. Процесите при кореновото гниене остават невидими и разбираме за него чак когато то започне да оказва въздействие върху състоянието на цялото растение. Справянето с този проблем включва изваждане на цялото растение и възможно най-добро промиване на кореновата система, за да се отстрани почвата. Кореновата система се почиства от всички загнили и изгнили корени, след което растенията се потапят в разтвор на един от препаратите, посочени при гниенето по надземната част, накрая се поставят на сянка за няколко дни, за да може да засъхне. Обработените ананаси се засаждат в нова саксия с подходящ субстрат и добър дренаж и до появата на първите признаци на растеж се полива пестеливо и рядко. Макар и рядко по ананаса могат да се наблюдават нападения на щитоносни и кръвни въшки. И двата неприятеля се срещат основно при изнежени растения, отглеждани на филтрирана светлина, но понякога могат да се видят и в нежните участъци между листата на закалените растения, отглеждани навън.
