Македонските комитети
През 1884г. в различни градове на Княжество България се формират така наречените Македонски комитети, чиято цел е освобождението на Македония и присъединяването на Източна Румелия към княжеството. Инициатори при формирането на тези комитети са Димитър Петков, Димитър Ризов, Георги Живков, Коста Паница и др. В началото на февруари 1885г. по инициатива на Захари Стоянов група бивши революционери образуват в Пловдив таен комитет, който не след дълго се нарича БТРЦК с председател Захари Стоянов. Комитетът възстановява мрежата от комитети в Южна България, а неговият печатен орган в.”Борба”, редактиран от Захари Стоянов, оказва голямо влияние за развитието на идеята за съединение. На 25 юли 1885г. в с. Дермен дере (Първенец) е проведено заседание и е формиран централен комитет в състав Захари Стоянов, Иван Андонов, Иван Стоянов, Димитър Ризов и Коста Паница. Взима се решение временно да се преустанови дейността в Македония и всички сили да бъдат съсредоточени към обединение с Източна Румелия. За целта БТРЦК отделя голямо внимание за привличане на милицията от Източна Румелия, като се установяват трайни връзки с офицерите Данаил Николаев, Сава Муткуров и др. БТРЦК се нуждае и от подкрепата на княза и за да установи връзки с него в княжеството са изпратени Димитър Ризов и майор Муткуров. Княз Батенберг приема идеята за Съединението. Предварителният план предвижда Съединението да бъде провъзгласено на 15 септември 1885г., но последвалите събития довеждат до промени в плана. На 2 септември избухват вълнения в Панагюрище. Въстават и други селища. В село Голямо Конаре ръководителят на местния комитет Продан Тишков свиква резервистите. Пловдивският префект П. Димитров е арестуван. Събитията в провинцията подтикват БТРЦК към решителни действия, за които благоприятстват и някои други условия. Предстоят военни учения и под знамената са свикани резервистите, повечето от които са бивши “гимнастици”. За началник на въоръжения лагер край Пловдив е назначен привърженикът на съединисткото движение майор Данаил Николаев. На 6 септември 1885г. вечерта източнорумелийските дружини, командвани от Данаил Николаев и други офицери съединисти, обкръжават конака на главния управител. Гаврил Кръстевич, макар и добре информиран за подготвените събития, не се възползва от правото си да повика турски войски в Източна Румелия.
