Човешкото око е един от най-чудните органи на нашето тяло. Въпреки че е голямо колкото топка за тенис на маса, то ни позволява да възприемаме най-хубавото, което познаваме: цветния свят на светлината и формите – огненото червено на розите, лазурното синьо на морето, свежото зелено на пролетта. В ретината му са разположени 6 милиона чувствителни клетки за цветно и 120 милиона клетки за черно-бяло виждане.
Събраната от тях информация се преработва и запаметява в мозъка. Самото око е въоръжено с много добра защитна система, която пропуска към ретината необходимото количество светлина, независимо от осветеността на обкръжаващата среда. Една значителна част от тази система е ирисът. Ако той съдържа повече пигментно вещество, очите са кафяви, ако съдържа по-малко пигмент, очите изглеждат сини. Цветът на ириса наследяваме от родителите си. Посредством движението на свързаните помежду си фини мускулни влакънца зеницата на окото се разширява в тъмното, а при силна слънчева светлина се свива до големината на главичка на карфица. За да може да издържи на това непрекъснато движение, ирисът е изграден от миниатюрни гредички, наредени спицообразно, като ламелите на блендата на фотоапарат. Според това как светлината прониква и се отразява по тях, се вижда една шарка, която е оригинална и неповторима за всеки човек, така както всеки човек има свои, неповторими отпечатъци на пръстите. Тази шарка няма друго тълкувание. Да искаме да открием болестите на тялото по подредбата и цвета на тези гредички е толкова безнадеждно, колкото безнадеждно би било да разберем по отпечатъците на пръстите на някой престъпник дали някога си е чупил крак или не.
Какво друго би могло да се види в окото? Разбира се, той може да забележи при подробно изследване на окото всички онези заболявания, които засягат самото око, а също и болести, които между другото се отразяват и на очите.
Нека започнем с бялата склера. Известно е, че жълтеницата най-напред се забелязва там. Това се дължи на факта, че жълтият цвят на жлъчния пигмент се забелязва най-добре на бял фон. Пожълтяването на склерата е симптом и на други заболявания: едно не чак толкова сериозно нарушаване на обмяната или злокачествен тумор на задстомашната жлеза, чернодробни смущения при употреба на някое лекарство (най-често хапчета против забременяване) или вирусно възпаление на черния дроб. Списъкът на болестите, които водят до пожълтяване на склерата на окото може да се продължи още повече. По-рядко се срещат заболявания, при които склерата посинява, като например при една много рядка болест на костите.
Роговицата (корнеята) на окото може да се увреди от вирусно заболяване (херпес). Тя реагира особено чувствително на изсъхване или на относително леки наранявания. Често след това се развива една раничка, която при заздравяване оставя бял, непрозрачен белег, който може да намали значително зрителната способност. При много възрастни хора може да се забележи един сив пръстен, който обаче представлява само натрупване на багрилни вещества.
Макар и рядко, лещата на окото може също да бъде засегната от някоя болест, засягаща целия организъм. Липсата на някои витамини или взимане на някои лекарства може да доведе до помътняването „, което значително пречи на зрението. Тежки увреждания на лещата могат да настъпят още при бебешка възраст, когато майката е боледувала от рубеола през време на бременността.
Особено богато на информация е очното дъно. Там може да се наблюдава не само ретината, но и кръвоносните съдове и зрителния нерв. Кръвоносните съдове показват такива важни болести като артериосклероза и захарна болест. Зрителният нерв може например да се промени при мозъчен тумор или при нарастване на налягането на мозъчната течност.
Нека се обърнем и към ириса, от който ирисдиагностицитите тълкуват толкова много неща. Той може да бъде засегнат от възпаление на хориодията на окото и се подува. Причини за това възпаление могат да бъдат инфекциозни, туберкулозни, венерически болести, или дори някои редки форми на ставния ревматизъм, при което покрай тези очни симптоми трябва да съществуват и други показатели, за да може да се постави правилната диагноза.
Ирисът – прозорец на черния дроб
Когато китайските лекари преди 4 хил. години преглеждали някой пациент, те си служили също с един вид ирис диагностициране. Както съдбата на малкия човек зависела от звездите в големия космос, така и болестите и органите на големия човек се показвали в малкото око, според китайския начин на мислене: микрокосмосът отговарял на макрокосмоса. За китайците ирисът бил прозорецът на черния дроб. Който го изследвал подробно, той можел да определи всички заболявания на черния дроб. Но освен това те забелязали и други неща по окото: горният клепач отговарял на далака, долният – на стомаха. Склерата (бялата част на окото) показвала болестите на белия дроб, черната зеница – функциите на бъбреците. Вътрешният ъгъл на окото осведомявал за сърцето и тънките черва.
Прославената глава на днешното природолечение Парацелзус, е гледал на окото като на микрокосмос, а на самия човек – като макрокосмос и е установил връзката с астрологията. Съответното учение за макро и микрокосмоса представлява не само основата на астрологията, но и на гледането по линиите на ръката, на магията, на акупунктурата и на масажите на рефлексните зони на стъпалото. Това учение е било разпространено сред природолечителите по времето на Игнац Пекцели не по-малко, отколкото е разпространено в наши дни.
В началото на 19-то столетие астрологът Либра пише в „Зодии на окото“: „Защо е нужно всичко, което става в тялото да се изобразява в ириса? По същата причина, по която в човека се отразява всичко, което се разиграва и в космоса. В окото се отразява космоса на човека и то от момента, в който той се ражда, както и проявите му, които започват от този момент насетне. Не е необходимо да посочваме, че това отразяване се намира във всяка част от тялото, но ирисът е най- удобното място за разчитането му.“
В тази представа се вижда ясно, че разделянето на ириса на 12 части, както приемат ирисдиагностиците отговаря, на 12-те зодии в астрологията.
Това се случило преди около 160 години; през 1831 год. Едно единадесетгодишно момче се промъквало през гъсталака на една тъмна гора. В тишината се чувало само пращенето на съчките под краката му. Момчето, унгарче на име Игнац, не предполагало, че го наблюдават две големи, хищни очи. Изведнъж нещо се стрелнало в тъмното. Момчето се вцепенило от страх и преди да може да предприеме нещо, бухалът впил нокти в ръката на „врага“, който без да знае това, се бил приближил твърде много до гнездото му. Игнац се отбранявал отчаяно срещу разярения хищник. Накрая успял да счупи крака на бухала. В същия миг той забелязал, как в окото на бухала се появила една черна линия, която минала по ириса отгоре надолу. Момчето не забравило тази случка. Счупването на крака, според Игнац Пекцели, се било отразило в ириса на окото на бухала.
Минали години. Игнац Пекцели, отначало механик по професия, започнал да учи природолечение и хомеопатия. След четири семестъра обучение във Виена, той получил докторска титла по медицина.
Един ден той забелязал една линия в ириса на окото на един от пациентите си и си спомнил за преживяването си. „Както счупването на крака на бухала предизвикало чертата в ириса му, така би трябвало и другите болести да се отразяват в окото“ – помислил си той.
Така се родила ирисовата диагностика! Пекцели разделил ириса на окото на дванадесет части и във всяка част разпределил съответни органи от тялото. Така например болестите в стомаха се отразявали уж в тесничкия кръг около зеницата. Краката имали своето отражение в секторите 6 и 7, органите на главата лежали в горната част на ириса. По този начин той проектирал целия човек върху малкия ирис.
По същото време и други природолечители и хомеопати започнали да използват ириса като помощно средство в диагностиката.
