1.3. Ролята и мястото на дипломната работа в образованието
Днес нашият университет е масов университет. В него учат сту-денти от всички социални слоеве, идващи от всички видове средни учили-ща. Някои записват философия или филология, въпреки че са завършили средни училища с технически профил, където не са учили нито гръцки, ни-то дори и латински. Други записват технически специалности, без да са учили задълбочено математика, и т. н.
В повечето курсове са записани стотици студенти. Професорът или доцентът познава отчасти не повече от десетина от тях. Тези, които са най-активни на семинарните занятия, правят впечатление на асистента, а чрез него – и на професора или доцента. Така, в края на краищата, преподавателите успяват да опознаят не повече от тридесетина измежду своите студенти. И най-вече тези, които са израснали в образовани семейства, били са в контакт с жива културна среда, могат да си позволят пътувания с образователна цел, посещават театрални постановки и други културни мероприятия и пътуват в чужбина. Освен тези студенти обаче съществуват другите.
Другите са студенти, на които се налага да работят и да прекарват деня си в някой задушен офис в градче с 5 хиляди жители, където няма до-ри една свястна книжарница, камо ли библиотека. Някои пък, разочарова-ни от университета, са избрали някаква перспективна кариера, но и те, ра-но или късно, ще трябва да защитават дипломна работа. Има и наистина бедни студенти, които избират изпитите по избираемите дисциплини по принципа кой ще им струва най-евтино, защото не могат да си набавят не-обходимите книги. Има студенти, които понякога идват на лекции и се опитват да си намерят място в препълнената зала, а след лекцията искат да поговорят с преподавателя, но, виждайки опашка от петнадесетина души, бързат да си хванат влака, защото нямат пари за квартира или за хотел. Има студенти, на които никой никога не е обяснил как се търси книга в библиотека и коя библиотека да посещават, без дори базови знания и уме-ния за ползване на Интернет. Тези студенти често не знаят, че биха могли да намерят някои от книгите в своята градска библиотека, нито имат пред-става, че могат да си поръчат книга по междубиблиотечния обмен или да си я купят или дори изтеглят безплатно по Internet.
Трябва ли в такъв случай дипломната работа да е уникален научен труд? Не непременно. Наистина, тъй като се пише на възраст между двадесет и една и двадесет и четири години, тя не може да представлява завършек на един продължителен и осмислен труд, доказателство за едно пълно научно съзряване. Нито пък университетът го изисква: може да се напише добра дипломна работа, която да представлява не изследователски, а компилативен труд.
В една дипломна работа с компилативен характер студентът показва, че е придобил критичен поглед върху съществуващата литература (т.е. върху публикациите по въпроса) и че е способен да я изложи ясно и достъпно, стремейки се да свърже различните гледни точки, предоставяйки по този начин един интелигентен обзор, полезен от информативна гледна точка, включително и за учени от тази специалност, които не са извършва-ли задълбочени изследвания върху този частен въпрос.
И така, едно първо предупреждение: може да се направи или ком-пилативна, или изследователска дипломна работа; или защита като за диплома, или защита като за докторска дисертация.
Една изследователска работа е винаги по-дълга, трудна и отговорна; една компилативна работа също може да бъде трудна и дълга (има компи-лативни трудове, отнели дълги години), но обикновено може да бъде нап-равена в по-кратко време и с по-малък риск. Не е казано, че който прави компилативна дипломна работа, си затваря пътя към изследването; компи-лацията може да представлява доказателство за сериозност от страна на младия изследовател, който, преди да започне самостоятелно изследване, иска да си изясни някои идеи, подготвяйки документалната си база.
На срещуположния полюс се намират онези работи, които имат претенции да бъдат изследователски, но са направени прибързано и са не-качествени трудове, които дразнят този, който ги чете, и никак не правят чест на този, който ги пише.
Следователно изборът между компилативен и изследователски труд е свързан с научното съзряване и способностите на дипломанта. Често – и за съжаление – това е свързано и с икономически фактори, защото е ясно, че един студент, който работи, има по-малко време, сили и по-малко пари, които да отдели за дълги изследвания (които обикновено изискват закупуването на редки и скъпи книги, пътувания до страната и чужбина и т.н.). До неотдавна изследователската работа навсякъде по света беше привилегия на богатите. Днес съществуват много стипендии и фондове за обучение в български и чуждестранни университети, но това едва ли разрешава проблемите наистина за всички. Най-добрият вариант е едно по-добре устроено общество, в което ученето да бъде работа, заплащана от държавата, в която да бъде плащано на този, който има призвание за научен работник, и в която да не е необходимо да се притежава на всяка цена „един къс хартия“, за да се намери място, да се получи повишение, да се изпреварят другите в конкурс.
Ако нещата стоят така, както ги описахме, трябва да приемем, че има много студенти, принудени да напишат дипломна работа, за да могат да завършат набързо и да получат необходимата им диплома, заради която са се записали в университета. Някои от тези студенти дори са на по четиридесет и повече години. Следователно тези хора биха искали от нас съвети как да напишат дипломна работа за две седмици или за един месец, така че, получавайки каквато и да било оценка, да напуснат университета (с диплома в ръка). В такъв случай трябва категорично да заявим, че тази книга не е за тях. Ако това са изискванията, ако тези студенти са жертва на една парадоксална правна система, която ги принуждава да търсят диплома, за да разрешат болезнените си финансови проблеми, ще е по-добре на първо време да направят две неща: (1) да вложат една прилична сума, за да им я напише някой друг; (2) да препишат дипломна работа, вече защитена преди няколко години в друг университет (не е изгодно да се преписва отпечатан вече труд, ако ще да е и на чужд език, защото ако преподавателят е поне малко информиран, то би трябвало да знае за съществуването му (и отново – с изключение на изключенията); но пък да се препише за Пловдив една работа, защитена в София, е нещо, което има всички шансове да мине, пък и преписването на дипломна работа предполага все пак известни интелектуални усилия по нейното намиране, преценяване, адаптиране и научаване.
Има случаи, при които дипломантът пише работа по тема, наложена му от преподавателя. Старайте се на всяка цена да избягвате подобно не-що.
Разбира се, тук нямам предвид случаите, в които дипломантът иска съвет от преподавателя. По-скоро имам предвид или онези случаи, при ко-ито вината е на преподавателя, или онези, в които вината е на дипломанта, лишен от интерес и готов да свърши зле каквото и да било, само и само да се отърве по-бързо от него.
Тук ще се занимая със случаите, в които се предполага наличието на дипломант, воден от някакъв интерес, и на научен ръководител, готов да му окаже минимална квалифицирана помощ. В тези случаи правилата за избор на тема са четири:
1. Темата да отговаря на интересите на дипломанта (да бъде свързана с положените изпити, с неговите научни, културни, по-литически и религиозни възгледи);
2. Необходимите извори да бъдат намираеми, т.е. материално дос-тижими за дипломанта. Да са на език, който той знае и ползва, да са разбираеми, да ги има в библиотеки и в Интернет;
3. Материалите да бъдат “смилаеми”, т.е. духовно достижими за дипломанта;
4. Методологическата рамка на изследването да отговаря на об-разователното ниво и опита на дипломанта, на неговите въз-можности.
Формулирани така, тези четири правила изглеждат банални и като че ли мога да ги обобщя с правилото “който иска да пише дипломна работа, да напише такава дипломна работа, каквато е в състояние да напише”. И е точно така, защото има случаи на провалени дипломни работи само защото студентът не е могъл да постави проблема в рамките на тези ясни правила. (Имал е да напише за СДС по времето на прехода, а е писал за България в последното десетилетие на ХХ век.)
Особено важно е темата да е написана на разбираемо ниво, т.е. ко-гато някой от който и да е факултет чете тази дипломна работа, но има каквато и да допирна точка с моето образование, да разбере поне отчасти за какво става дума.
Никой не очаква лаик да разбере дипломна работа по атомна физи-ка, но ако си учил право, би трябвало да разбереш една дипломна работа по история или икономика.
1.4. Трябва ли всеки постъпил в университет да го завърши?
В България в последните години се утвърди една тенденция за увеличаване на предлагането на образователни услуги, същевременно по данни на НСИ, намалява броя на завършващите гимназии поради спада на раждаемостта в края на 80-те години, друг фактор е безработицата, неимоверното желание на българина да образова децата си, за да им даде по-добър старт в живота и други подобни като казарма, спасение от ранен брак и т. н.
По мое мнение образованието над задължителния определен от държавата минимум за грамотност е елемент от собствената воля на личността за развитие, нейните предпочитания и възможности, стремежи и житейски обрати, в този ред на мисли определено не считам че е необходимо всеки постъпил в университет да го завърши и да получи диплома.
Обикновено задачата на висшето образование и на университета в частност се свързва с предоставяне и получаване на знания и умения, необходими за успешна житейска реализация. За да се случи това, са нужни няколко изходни условия: добре подготвени преподаватели, мотивирани и съвестни студенти и добра материална база. Необходим е обаче и контекст и извън университета, който да придава смисъл на заниманията в него, като полага висока ценност върху образоваността и възнаграждава усилието на индивида да изгради себе си като компетентен специалист, цивилизован човек и гражданин.
Според мен, контекстът, в който университетът и участниците в него са потопени в момента, насърчава постигането на специализирана компетентност, но не и себеизграждането на младия човек чрез поемане на авторство върху обствения житейски проект. Причината за това се корени в културата на нашето общество, която доминира публичното пространство и формира индивидуалните умове. Същевременно е съвършено ясно, че без ангажиране на критична маса индивиди и институции в проекта за себеизграждане и промяна “цивилизационният избор” на България ще си остане само добро намерение, което да отложим за далечното бъдеще и после да се повайкаме за неговата несбъднатост.
Дипломата е отражение на знания и положени усилия според реда установен в едно висше учебно заведение, безспорно тя е заветна цел, но следва да се заслужи. Нивото на средното образование в България е недостатъчно високо, за да бъде солидна основа за университета, пример за това са огромните суми заплащани от родителите на учениците за кандидат-студенски курсове и частни уроци, постоянният ропот срещу матурите и други подобни.
Отчитането на тези характеристики на средата, от която идват студентите в университета, налага специална грижа за смисъла, който получават преподаваните знания в интерпретационния контекст на културата. В подобна среда академичните ценности лесно могат да се превърнат в изолиран анклав, отцепен от реалността на всекидневието. Ако универистетът не желае да остане такъв анклав, а има амбицията да променя средата, той следва да започне да променя себе си. Това означава целенасочено себеизграждане на институцията в среда за вторична социализация, която организирано и интелигентно да дава отпор на разрушителните връхлитания на здравия разум и да предоставя себе си като пространство за авторство над образователния проект на студентите от позиции на ясни ценности.
Тоест не е необходимо всеки постъпил в униреситет да го завърши, но е необходимо този който го завърши не просто да има диплома, а и необходимите знания и умения, да е станал част от една общност и да е придобил ценности във всеки смисъл на тази дума.
Моля, оставете вашият коментар за този текст, вашето допълнение, мнение, препоръка или препратка ще обогатят съдържанието за нашите следващи читатели.
Автор: Георги Генков
Написано
на вторник, ноември 18th, 2008 at 0:06 публикувана в Помагало.
Вие можете да следите отговорите през RSS 2.0 емисия.
Можете да оставите коментар.
