В България естествено са разпространени 5 вида Дигиталис, като един от тях е защитен. Името идва от латинското digitus – пръст, палец. Българското му име е „напръстник“, поради формата на цвета. Други популярни имена са „ръкавицата на вещицата (феята, Дева Мария)“, „кървави пръсти“ и др.
Растението е с височина 50 – 150 см. Расте върху голямо коренище, което може да изхрани няколко розетки. Листата са големи, прости, продълговати и излизат директно от розетката.
Цветът представлява високо стъбло, увенчано с необичайно ефектно, дълго, класовидно съцветие, цъфтящо в бяло, розово, цикламено, жълто. Отделните цветчета са изпъстрени с многобройни точки.
Дигиталисът е много непретенциозен за отглеждане. Чувства се отлично и при минимална слънчева светлина и вода и фактически не изисква почти никакви грижи.
Съвсем елементарно е и размножаването, което при многогодишните видове става, както със семена, така и с разделяне на коренището. При двугодишните растението може да се самозасява, като на първата година се формира само розетката, а на втората израства и цветът. След прецъфтяване, ако стъблото се отреже близо до земята, може да израснат още и така цъфтежът да продължи през цялото лято.
В градината много добре се комбинира с други сенколюбиви цветя – астилбе, хойхера, хоста, аквилегия, алиум, гейхера и много други.
Дигиталисът е много добро медоносно растение, но същевременно е и силно отровен. От много отдавна се използва в народната медицина.
В съвременната медицина дрогата се използва като суровина за производство на сърдечно действащи лекарствени средства, които се употребяват само по лекарско предписание.
Дигиталисът е род тревисти двугодишни или многогодишни растения, в който влизат около 25 – 30 вида:
Вълнест напръстник – Digitalis lanata
Едроцветен напръстник – Digitalis grandiflora
Зеленоцветен напръстник – Digitalis viridiflora
Digitalis purpurea
Digitalis obscura
Digitalis parviflora
Digitalis thapsi
