За някои хора бучиниш е билка, за други е плевел, а за историята това е растението, с което е убит древногръцкият философ Сократ. В Древна Атина бучинишът се е използвал като отрова за осъдените на смърт. Плевелът достига до впечатляващите 100-180 см. В млада възраст е прекалено опасен и приликата му с магданоза е поразителна. Този факт щеше да е без значение, ако нямаше един сериозен проблем. Бучинишът е силно отровен. Някои хора, без да искат, други умишлено използват бучиниша. Последствията от това са катастрофални. Среща се в региона на Западна Азия, Европа и Северна Африка. Бучинишът расте по ниско разположени ливади и пасища, както и по затревени ниви. Той е двугодишно растение. Стъблото му е покрито с ясно забележими червени и червеникаво- кафяви петна. Листата са тъмнозелени и перести. Ако надземните части се разтрият между пръстите, се отделя неприятна миризма. Белите цветове са малки и събрани в сложни чадърчета. След като узрее, цветът се разделя на две части.
Бучинишът се размножава чрез семена. През първата година образува стъбла, а през втората цъфти. Разпространението на бучиниша може да бъде ограничено, ако непосредствено преди цъфтежа растенията се окосяват и унищожават. В никакъв случай не бива да се приготвя сено или силаж, в който има бучиниш. Опасното действие на билката се дължи на съдържащите се в него алкалоиди – конин (който има химическа структура подобна на никотина), метилоконин, конхидрин, коницеих и псевдоконхидрин. Количеството им може да достигне до 2%, като най-много са в неузрелите плодове. Всички части на растението са вредни, но след изсушаване отровата значително намалява, макар да не изчезва завинаги. Индианските племена мажели върховете на стрелите, които насочвали срещу враговете си, с отровния сок от плевела. По подобен начин действа и конинът. Той парализира централната нервна система и двигателните нерви. Причинява силно отделяне на слюнка, повръщане и диария. Смъртта настъпва в резултат на парализиране на дишането. Наблюдава ни са случаи, в които се е стигало до загуба на речта. Тя може да се избегне при навременна медицинска помощ, докато ефектът продължава 48-72 часа. За един възрастен човек количеството от над 100 г (6-8 листа или по-малка доза семена и корени) от бучиниш могат да бъдат фатални. Бучинишът се използва в усилената борба с насекомите. Някои от препаратите се приготвят от него заради силното съдържание на отровни вещества. В миналото билката се е употребявала като успокоително. Тя се е използвала от древноперсийските лекари против артрит.
