Проблемът с шума в ушите е решим
Петър Галев
18-07-2011
Интервю с д-р Боримир Фурнаджиев, специалист УНГ – отоневролог.
Д-р Фурнаджиев, какви са най-честите причини за патологичен шум в ушите? Това е състояние, при което човек чува звуци в едното или в двете уши, или направо в главата – предимно в тилната част. Може да възникне по различни причини. Някои от тях, като натрупване на ушна кал във външния слухов проход, са лесно установими и отстраними, а други са по-сериозни. Редица заболявания могат да протекат с шум в ушите. За страдащите от Мениеров синдром например той е почти „задължителен”.
Една от специфичните причини за шум в ушите е нарушение на микроскопичните окончания на нервите във вътрешното ухо в частта Кортиев орган (охлюва). Други причини са инфекции и нарушаване целостта на тъпанчевата мембрана и на вътрешните ушни структури, склерозиране на костици на средното ухо, както и някои общи заболявания – анемия, алергия, хипертония, атеросклероза и други промени в големите кръвоносни съдове. Някои тумори в главата също могат да дадат шум в ушите.
Начинът на живот има ли значение? Разбира се. Не случайно всичките ми пациенти с шум в ушите са от града. Нямам пациенти от малки спокойни населени места. Работата или продължителният престой в шумна среда може да предизвика проблема. През последните години при по-младите хора основно значение имат стресът и напрежението. Работата с компютри води до така наречените оптико-кинетични въздействия. Възприемането с очите на бързо движещи се образи (трептене) влияе по съседство в продълговатия мозък на центъра на слуха и центъра на равновесието. При това в някои случаи слуховите клетки, които се намират във вътрешното ухо, се възбуждат патологично. И това предизвиква усещането за различни шумове в едното или двете уши.
Какво всъщност „чуват” хората с такива шумове? Шумът може да бъде постоянен или да се проявява периодично само в тиха среда и да има различен характер – бучене, пищене, свистене, звънтене, пулсиране. Това се дължи на увреждане на слуховите клетки. Ако една клетка, която отговаря за възприемане на тона „до” трепти с 500 херца, вместо с 220 херца, се получава субективното възприемане на различни шумове. Добрата новина е, че шум може да има само в живи слухови рецепторни клетки. Затова има смисъл да се провежда лечение и да се постигне оздравяване. Ако са загинали клетките, няма шум, но няма и слух.
бутони за социални мрежи
