„От опит знам, че човек не вижда нещата. Те го виждат и го викат да отиде при тях.”
М.Карбовски в книгата си “Нещата“
Нещата на Карбовски са си подобаващо буквални, граничещи с вулгарност, но пък болезнено истинни.
Нещата и техния смисъл през погледа на журналиста, който определено се отличава от цялото. Карбовски пише за циганите, за Русия, за проститутките, за педофилите, за секса и за всичко, за което не всеки би се престрашил. Сигурно дълго е подбирал, има текстове от „Егоист“, забелязват се нотки от предавания на „Отечествен фронт“, от статии във в-к “Стандарт“….
Картината на БГ действителността в книгата хич не е розова, тя дори и сива не е. Черните думи и мисли лъхат от всякъде, но затова си има и Карбовски и Иво Сиромахов примерно, и чик-лит романчета. За всекиго по нещо.
Колебая се дали да кажа, че препоръчвам книгата. Не мога да дам ясно определение – с плюсове и минуси. Някак си не подлежи и на сравнения, за да насоча към нещо подобно. Това просто е Карбовски. И точка.
На мен не всичко ми хареса , но си прочетох ред по ред. Понякога нещата, които откриваме в междуредията са по-важни от тези над и под тях. Е, разбира се, че си имам и любим разказ от книгата вече! Но за него – to be continued
На когото му стиска – да чете!
Акценти:
Из „Чалгария I“
Защото, колкото повече:
а) едно НЕЩО е разпространено сред много хора,
б) които ти говорят, че ТО е нещо нормално и
в) трябва да се съобразяваш с него, толкова повече ТОВА НЕЩО има шанса ДА Е СБЪРКАНО ОЩЕ В САМИЯ СИ ЗАМИСЪЛ!
(…)
За начало си спомнете, че най-големите грешки са правени, когато всички мислят еднакво и не се сещат да си кажат един на друг, че нещо не е наред.
***
Посрещнете фактите с открити гърди. А сега си помислете, че в очите на света вие, и онези, дето слушат чалга всеки ден и се къпят всеки месец (прав е Чърчил!), сте едно и също. Българи.
Ние си нямаме нищо. Време е да си го признаем, че осиротяхме, братя. А докато погребваме несъществуващото тяло на старата Естрада, на Гробищата за Музикални любимци циганите са си спретнали такъв купон, че вече те е срам да заплачеш.
***
Не чалгата кара една нация да изглежда проста, а обратното: простата нация по естествен път ражда чалга. Чалгата е следствие, а не причина.
***
И още нещо. Средата иска озвучаване, и го получава. Пусни музиката!
***
Запишете си: интелигентността в тази страна е третичен полов белег. Тук умен е този, който може да крещи по-силно и да гледа по-лошо.
***
Хората, които правят чалга, я правят, защото това им е животът. Така правят всъщност и всички останали. Когато едно нещо ти е животът, пък и с него си купуваш почти ново Q7, вече не е много логично да приемаш каквото и да било чуждо мнение.
Из „Чалгария II. Генезис“
Днес 15-годишните си мислят, че изборът на музика за слушане е културен избор. Не е вярно. Изборът на определен тип музика днес е резултат на липсата на предишен избор. Западните хора избират между различни предложения. Ние избираме между различни невъзможности.
***
Като не можеш да измислиш нищо полезно, можеш да се напиеш и да се чувстваш значим. Пиянството е нашата националност.
***
Заведи ме в някоя квартална кръчма е стих от естрадна песен, превърнат в чалга. Тия хора никога няма да отидат никъде, освен в някоя квартална кръчма. Това е Голямата Разходка в дребния им живот. Обидно кратък.
Из „Аз, педофилът“
Тя е само на единадесет. На единадесет и половина. Тя се гримира повече от проститутка. Има детски комплект за гримиране. Зарибена е от рекламата, преди да е живяла. Детският и комплект гримове е крещящ. Това е фашизъм. Рекламата отнема дъщеря ми от мен и я праща да бъде харесвана. От някой чичко като мен. Нищо не мога да направя. 11 години днес е граничната стойност на секса, девствеността и началото на инцеста. Преди, спомням си, беше към 16.
***
Всяко дете иска да порасне бързо. Не можах да и обясня, че между това да пораснеш и това да си мъртъв има много кратък период от време.
(…)
Като всички други около мен – общият ад е оправдание за личния ми грях.
Из „Есемесенно почистване“
Един ден разбрах, че светът се крепи на вината. Още от дете те учат, че е правилно това, от което няма да изпитваш вина. Проста педагогическа схема, истинска. В същото време разбрах, че някой хора не могат да изпитват вина, защото са я изпитали веднъж. (…) После пускаше есемес и започваше отначало.
Това е неоновият есемес на американското възпитание. Правиш аборт и се извиняваш. Правиш войни и се извиняваш. Правиш децата да са без ръце от бомбите и ги лекуваш.
Из „Философия на успеха“
5. Критерий за успех: властта
Символът на успеха на поколението Слави Трифонов не е просто богат. Той е пример за упражняване на власт. Това, което некадърно правят политиците, се прави къде фино, къде чаровно (…). Слави Трифонов е за българския шоубизнес това, което е Димитър Благоев за социалистите. Той упражнява власт първо върху едни фини и интелигентни хора (екипа му, музикантите му), превръща тези хора в оръжие и послание, и продукт, застава на спусъка на тази убийствена машина и под дулото на тази машина се упражнява повече власт, отколкото стрелба по живи мишени.
Слави е единственият човек, на когото може да завиждате. Просто е – неговата крачка от Плевен до bTV е гигантска. За нея се иска не просто характер, а и доста жестокост.
Из „Хроника на една предизвестена смърт“
Новото поколение не създаде нищо. Няма своя музика, своя идеология (освен иронията, но що за идеология е това?). Няма свои култове, няма дори свое поколение. 70-те бяха годините на диското, 80-те години – на промяната и отварянето, а 90-те у нас си останаха годините на нищото. На нашето славянско нищоправене, американски псувни, африкански секс и азиатска мързеливо-хедонистична идея за живота. Новото поколение дори не можа да остарее – само напълня и се впиянчи от свръх некачествена храна и алкохол, докато половите му органи бяха пуснати в канализацията, която служи за отдушник на общественото недоволство. Неуспехът е само фактор (и прост краен резултат) в липсата на планиране. Новото поколение не успя да планира живота си, докато животът се опитваше да катастрофира по възможно най-безболезнения за него начин. Новото поколение нямаше представа какво да прави с късмета да си жив.
Из „Приятели мои“
Пиенето е само парченце от кръговрата на порока. Понякога виждам как хората около мен нямат нищо против да умра от работа и нерви. Но не искат да умра от алкохол и наркотици. Грижат се за мен. Защо бе, хора?!
Из „Тъмната страна“
Тъжното е, че в различни епохи сляпо вярваме винаги поотделно в само една от тях.
***
Сещам се само за един народ, който е по-зле от руснаците. Ние. Защото и ние като тях не можем да се борим за личните си, нашите си права, цели и идеи. Но когато стане дума за общи права и идеи, тогава руснаците, защитавайки себе си, помитат света. У нас, когато стане дума за обща кауза, защита, права и идеи, помитаме пред дома, и се прибираме с тайната надежда, че някой друг ще свърши нашата обща идея, цел, мечта, каузи, желание за по-добър живот, ако щете. Някой друг оставяме да води нашите войни. И не знам дали сте забелязали – често се случва нашите войни да ги водят руснаците.
Из „I’m only cuban”
Разликата между капитализма и социализма всъщност е проста – тя е като разликата между гадното копеле и глупавият човек. Гадното копеле може да ти дойде да гости и да се изпикае през прозореца. Глупавият човек ще забрави да отвори прозореца.
***
Боклук на всички езици е ‘боклук’, казано със съответния тон.
„Нещата“
М.Карбовски
Сиела, 2011
