Никога не е твърде късно да изживееш щастливо детство.
Често живота на хората е изпълнен с повтарящи се проблеми и истории. Някои от нас постоянно са в състояние на силна зависимост от другите, имат проблемни връзки или се чувстват самотни и отхвърлени от обществото, други периодично изпадат в депресии и са хронично недоволни, трети изпитват страхове и неувереност в себе си и това им пречи във всички сфери на живота.
В голяма част от случаите източникът на тези повтарящи се проблеми е в минали събития и преживявания в детството, които са оставили трайни следи в нашето подсъзнание.
Коренът на страховете и усещането ни за несигурност, нашата неувереност, ниско самочувствие, постоянно чувство за вина, самотност, чувство за изоставеност, прекалена ранимост, агресията и неприемането на себе си и другите често се крие в именно в детството.
Нараненото дете продължава да живее в нас.
На каквато и възраст да сме, във всеки от нас се крие малко момиченце или момченце, което копнее за обич и внимание, което може да бъде уплашено, несигурно и да има нужда от подкрепа.
Това е така нареченото вътрешно дете. Вътрешното дете е емоционалната част в нас. Възрастният човек действа, а вътрешното ни дете преживява. Всяка възраст, на която сме били, е вътре в нас, но доминиращата според мен е тази, в която сме преживели нещо травмиращо.
Мисленето, поведението ни, реакциите ни изцяло се ръководят от това, което вътрешното дете в нас изпитва. Подсъзнателно ние проектираме детските си потребности в настоящето и изискваме от партньора или приятелите си да ги задоволят.
Ако едно дете е било наранено, когато порасне, то вечно изпитва нужда от закрилник, но често привлича насилник, чрез който травмата се повтаря.
Ако е било отхвърлено или пренебрегвано, то ще има постоянна нужда от внимание и от одобрението на другите. За да получи така необходимото му внимание, то дори може да прояви агресия.
Ако хората около вас са ви критикували и обиждали, ако са ви подценявали, вие подсъзнателно продължавате да го правите и сега, следвайки моделите на родителите си.
От своя опит и наблюдения, многократно се убеждавам колко много от бариерите и проблемите ни идват от детството и колко голямо влияние оказват върху психиката ни и целия ни живот родителите и хората около нас. Ако като малки са ви засрамвали или са ви внушавали чувство за вина, ако сте се чувствали несигурни, необичани и неоценени, ако родителите ви са били прекалено строги или прекалено отстъпчиви, това определено повлиява на всичко, което привличате и преживявате сега.
Разбира се, няма полза да обвиняваме родителите си и съдбата, няма полза да се самосъжаляваме. Защото, както казва Луиз Хей:
„Независимо какво е било ранното ви детство – дали най-хубавото или най-лошото – вие и само вие отговаряте за живота си сега.“
Един прекрасен метод за изцеляване на травмите от миналото е Работата с вътрешното дете.
Това е мощен инструмент, който се използва за откриване на скритите места в нашето подсъзнание, спъващи живота ни и които ни въртят в затворен кръг. След като ги открием, можем да освободим негативните емоции, да си дадем това, което ни е нужно, да преобразуваме ограничаващите ни убеждения и да започнем живота си на чисто.
Как да влезем в контакт с вътрешното си дете?
На първо място е нужно да го усетим, да осъзнаем неговото съществуване вътре в нас и да му позволим да се изрази. То има нужда от нашето приемане, разбиране и любов.
По повод любовта към себе си, наскоро прочетох нещо в един форум, което много ме впечатли. Едно момче питаше: „Възможно ли е да обичам себе си, след като никога не съм бил обичан?“, а една от участничките във форума му беше отговорила: „Да, възможно е. Това е още една причина да обичаш още по-силно себе си.“
Колко точно казано!
Затова, ако не сте били обичани в детството си, това е още една причина да приемете детето във вас и да му дадете цялата си любов.
Достатъчно е било лишавано. Луиз Хей ни препоръчва книгата – „Родители на самите себе си“ на Джон Полард III, която включва упражнения и занимания с вътрешното дете. Авторът на тази книга ни учи как да бъдем родители на самите себе си и да си дадем всичко, което ни е било нужно в детството, но не сме го получили. Аз все още не съм открила тази книга на български, но смятам, че тя би била изключително полезна.
Има много начини за работа с вътрешното дете. Ето някои от тях:
Вземете своя снимка като дете.
Погледнете детето на вашата снимка. Какво виждате в очичките му? Може би тъга, може би се чувства само, изоставено или е улашено? Може би иска да го прегърнат, да го погалят, да му кажат нещо?
Попитайте го от какво се страхува, от какво има нужда. Визуализирайте как прегръщате това малко дете с цялата си любов. Кажете му нещата, които винаги сте искали да чуете, но никога не са ви казвали. Нека вашето вътрешно дете се почувства обичано, сигурно, прието.
Друг начин е да разговаряте с вашето вътрешно дете пред огледалото.
Застанете пред огледалото и си представете, че отсреща виждате малкото дете във вас. Спомнете си моментите, когато сте били наранени, засрамени, или са ви обиждали, усетете какво изпитва вътрешното дете.
Опитайте се да поговорите с него. Ако сте имали някакъв прякор в детството, използвайте го или се обръщайте към детето на галено. Нека то усети вашата подкрепа, обич и разбиране.
Помолете детето да ви разкаже какво е изпитало, нека разкаже за болката, която все още усеща. А вие бъдете родителят, който сте искали да имате в този момент и го изслушайте, успокойте, прегърнете. Кажете това, от което е имало нужда, кажете му, че вече сте възрастен и никога няма да го изоставите, че няма да позволите да му се случи нищо лошо. Кажете му че го обичате.
Всъщност ако влизате в контакт с вътрешното си дете и му казвате всеки ден в продължение на един месец че го приемате и обичате и че вярвате в него, това ще внесе учудваща промяна във всички сфери на живота ви.
Можете да общувате с детето и писмено.
Напишете писмо до вашето вътрешно дете, в което го попитайте какво иска, от какво има нужда, какво чувства, кое би го направило щастливо. А после с лявата ръка, която е недоминираща, отговорете, като този път използвате друг цвят химикал. Не мислете какво да отговорите, просто се оставете спомените да нахлуят, потопете се в усещанията на малкото дете и го оставете да пише. Този метод изкарва на повърхността много информация, за която не си давате сметка. Ще се изненадате, когато видите какво таите в себе си.
Оставете детето във вас да рисува (с лявата ръка).
Тук отново не мислете за това какво ще рисувате, просто оставете детето във вас да изрази чувствата си. Нека лявата ви ръка да драска свободно. Вижте какво ще излезе. Това ще ви помогне да си дадете сметка за много негативни чувства, които сте заровили надълбоко в себе си. Възможно е и да откриете нещо, което изобщо не сте знаели за себе си или поне не сте го осъзнавали.
Второ раждане и пренаписване на детството.
Ако не сте били желани деца, ако сте чувствали, че родителите ви не ви приемат (примерно не са искали да бъдете от този пол), ако винаги са били нервни и не сте усещали спокойствие и уют, ако са ви подценявали или не са имали време за вас, ако са ви внушили, че не ставате за нищо или че света е опасно място, пълен с лоши хора, вие можете да пренапишете детството си.
На някои места терапевтите практикуват така нареченото второ раждане, при което ни помагат да преминем през етапа на нашето идване на бял свят по нов начин, такъв, какъвто бихме желали.
Луиз Хей препоръчва да изживеем отделните етапи от детството си чрез визуализация и медитация.
Да си устроим празник на нашето раждане, да визуализираме усмихнатите си родители, които ни се радват и преливат от щастие за това, че ни имат, да усетим колко сме обичани. Ако ни е невъзможно да видим родители си обичащи, тя ни съветва да намерим снимки на хора, които отговарят на представата ни за любящи родители и да я сложим около нашата снимка като дете.
Визуализирайте своето вътрешно дете усмихнато, спокойно под грижите на родителите си, доволно, щастливо и уверено.
Можете постепенно да преминете през различните етапи от детството си, като най-вече наблегнете на тези етапи, в които сте имали тежки преживявания. Бъдете най-добрите родители на себе си – такива, каквито сте мечтали да имате. Поговорете например с детето на 7 години, което се е чувствало само и уплашено, когато за първи път е отишло на училище, а никой не го е успокоил. Кажете му това, което сте искали да чуете тогава. Поговорете и с тинейджъра във вас, когато е бил нараняван или пренебрегван.
Общувайте често със своето малко дете. Играйте с него.
Хванете го за ръка, попитайте го какво би искало сега. Изведете го на разходка и направете това, което винаги сте искали като малки.
И най-важното – не забравяйте да му казвате, че го обичате.
Луиз Хей пише:
„Всекидневното общуване с вътрешното дете – онова, което някога сте били – допринася за добруването ви. Поне веднъж седмично повеждайте детето вътре в себе си за ръка и прекарвайте известно време с него. Заемете се заедно със специални неща – неща, които сте обичали да правите като малки.“
А вие какво мислите?
Използвана литература: „Силата е в теб“ Луиз Хей
