Калейдоскопче

Първоюнското ми тортотворение е компилация от три рецепти – различни за всеки пласт.

Пандишпанът е от Грамофона, парфето от рецептата на Йоли, желето отгоре – от друг блог, който за срамотите не запомних. Но толкова много рецепти изчетох, че нищо чудно няма в това. 🙂

В крайна сметка го изкомбинирах така:

Продукти

– за блата

2 яйца

6 с.л. кристална захар

8 с.л. брашно

– за парфето

3 белтъка

400 г заквасена сметана

1 кутийка сладкарска сметана 200 мл

1/2 ч.ч. кристална захар

1/2 ч.ч. пудра захар

1/2 кг ягоди

2 п. желатин на д-р Йоткер

– за глазурата

плодове по избор

100  г вода

80 г захар

1 п. желатин на д-р Йоткер

Приготвяне

– на блата

Тази рецепта за пандишпан, която взех от турския блог, излезе много успешна. Да я похваля пак, защото не всички са.

Разбиваме белтъците на сняг със захарта, като тя се прибавя на 2-3 пъти. Добавяме жълтъците един по един. И накрая брашното на лъжици, чрез наръсване, все едно солим.

Намазваме формата (ясно е, че ни трябва такава с отварящ се обръч) с мазнина, наръсваме с брашно и сипваме тестото. Печем в предварително загрята до 170°С фурна. Понеже блатът е тъничък, аз го сложих по средата. Изпича се изключително бързо, за не повече от 10 мин – наблюдавайте го. Когато стане готов, го оставяме да изстива. Не отваряме формата, защото тепърва ще я пълним. И започва голямото бъркане

– на парфето

Разбиваме белтъците с кристалната захар на сняг. В друг голям съд разбиваме първо течната сметана от кутийката и към нея добавяме на части заквасената сметана и пудрата захар. След като сме избили сметаните до пухкавост, прибавяме към тях с бъркане белтъците, лъжица по лъжица. После ги оставяме настрани и започваме да мачкаме/пасираме ягодите на пюре. За целта е добре да имаме добре узрели ягоди. Не е проблем и да са презрели, но недозрели – да.

Подготвяме желатина. Накисваме го за няколко минути в хладка вода да набъбне. След това го разтапяме с бъркане на водна баня, докато стане течен и без зрънца. Не бива да завира в никакъв случай. Оставяме го да изстине, което става много бързо. Междувременно прибавяме с бъркане пюрето от ягоди към белтъчно-сметановата смес. Накрая добавяме желатина, разбъркваме добре и изсипваме сместа във формата върху блата. Пъхаме в хладилник и оставяме парфето да се стегне поне за 2 часа. Когато сме сигурни, че се е стегнало добре, пристъпваме към приготвянето

– на глазурата

Нарязваме плодове по избор и ги редим върху стегналото парфе. По мое мнение с ягодовото парфе добре се съчетават плодове с кисела жилка. Нектарините в случая се вързаха чудесно на вкус.

За желето варим захарта във водата, докато се разтвори и оставяме да се охлади.

Подготвяме желатина по гореописания начин и го добавяме към водата със захарта. Заливаме плодовете.

Ако формата ви позволява и искате слоят желе да е по-висок, можете да удвоите количеството на водата. Аз с това количество буквално я напълних до ръба. Връщаме тортата в хладилника.  Оставяме и желето да се стегне поне за няколко часа, а най-добре до другия ден. Преди да отворим формата, внимателно отлепяме от стените с остър нож.

При мен се получи един гаф  с желето- стана на мехури при заливането и докато се опитам да ги отстраня, те вече се бяха желирали. Набедила съм за виновен д-р Йоткер, но докато не повторя, не мога да твърдя със сигурност.

Но парфето е прекрасно и несравнимо с никое купено парфе, заради което го кръстих и пЕрфе. 🙂

Бон апети!

Да отчета тортоправенето и сладкотворенето от последната седмица в обратен ред.

Мустаците на дядо
са от серията „Интерпретациите на Гло“. В оригиналната рецепта тестото е с мая, пече се с плънката, която, освен мармалада за намазване, включва и пласт от орехи, канела и белтък по средата. Но тъй като нито ми се ядеше сладкиш с мая, нито му разбирам на пустия хърватски и можеше да оплескам какво ли не, реших да си направя пандишпанено руло с каквото намерих по бурканите из дома – в случая някакъв конфитюр, който не можах да идентифицирам със сигурност ягодов ли е или къпинов. Намазах го и го завих след изпичане, а на мястото на ореховата плънка, (която ме изкушаваше твърде, но ми се връзваше във фантазиите единствено с шипков или ябълков мармалад, какъвто не ми се намираше в момента или от сини сливи, какъвто недолюбвам), отрязах и сложих парче пандишпан.

Самия пандишпан правих по същата рецепта, която използвах за
Прекрасната торта Грамофон
отпреди няколко дни

по рецептата на новата ми, турска блогоприятелка. В този пост е описана и на български.
Много хубава пандишпанена рецепта. Освен че е успешна, броят на всички продукти е кратен на 6 и лесно ги намалих, защото минифурната ми е с по-малък размер на тавата.
Пандишпаните са ми безглутенови, защото така се налага, знаете, но с най-калпавата, българска безглутенова смес са напълно автентични и съвсем прекрасни. Никакъв проблем! 🙂

Облизвайте се! (оплез 😀 )

Бях порицана, че съм спряла да готвя публично.И нали съм от отзивчива по-отзивчива, веднага се поправям. 😀 

Моля, заповядайте! Панирани воденички. За пръв път произвеждам. Нямам оплаквания, станаха доста крехки. 🙂 Инак, никаква философия. Сваряват се добре и се панират. Универсалната ми панировка: в разбитите яйца добавям царевично брашно с разбъркване до получаване на гъста каша. Специално за воденичките прочетох, че добавят разни подправки, които не присъстват в моята кухня, така че съвсем естествено си ги спестих. И това е то! Добър апетит! 🙂

1. Сандвич „Вещица“

2. Салата „Скелет“

3. „Фенери“ от чушки и спагети

4. Макаронени духчета (със сирене на фурна)

5. Кренвиршки „Мумии“

6. Пръстите на вещицата
(от маслено тесто с бадеми)

Аз лично ще пропусна, но който желае да се възползва. 🙂

Да, да, знам, че не Коледа. 🙂 Просто никога не бях правила такива, а отдавна се канех да ги пробвам и сега им дошло времето.
Основно работих по тази рецепта, с леки модификации. В зряла възраст не съм особен фен на морковите, но едно от нещата, които не понасям да са ми без моркови е боба. Та сварих един с боба. И при запържването след лука прибавих един малък обелен и нарязан домат. Останалото е, както си е по рецептата.
Ами, честита октомврийска Коледа! А аз отивам да си опитам произведението. 🙂

skip to main |
skip to sidebar

Казвам „на Ивейн“, защото при нея видях рецептата. Странно е да се нарича сладкиш, като е по-скоро крем. Всъщност, тя съвсем точно го е описала – нещо средно между крем-карамел и чийзкейк. Прекрасен е! Лек, деликатен, а в същото време от онези храни, които те повдигат от земята. 🙂 Само от заливка с мед и ядки се въздържах, твърде сладко ще стане за моя вкус. Доволна! 🙂

Ние пък като по-ящни(аз и двете кучки), не си играем на отделни филийки, а нареждаме филиите в Оная плитка, правоъгълна тавичка, дето върви с всички готварски печки, заливаме ги със сместа и става нещо като голяма пица, или баница …и 20 мин. след като се опече, я няма вече 🙂

Само да покажа как станаха. 🙂 С италианското брашно на „Schär“ тип В и жива мая по най-обикновена рецепта за бяло брашно. Напълно автентични на вид и вкус. Даже разкъсана отвътре мекицата изглежда по-апетитна и примамлива, отколкото тази от бяло брашно. Та ако някой се е видял в несгодата да спазва тази диета, да знаете, че можете да си приготвите напълно автентични мекици. 🙂

По заръка на Здравословно хранене добавям и снимка на наръфана мекичка, за да се види вътрешността, дето толкова я хвалих. 😀 Кликайте ги, за да ги видите в по-едър план.

Кога и къде за първи път са се появили матрьошките, кой ги е изобретил? Защо дървените кукли-играчки са наречена „матрьошки“? Какво символизират? Според най-популярната версия матрьошката се е появила в Русия в края на 19-ти век. Измислена е от художника Малютин. Първите матрьошки са изработени от стругаря Звездочкин в работилницата“Детско възпитание“ на Мамонтов. Като прототип на играчката е послужила фигурката на едно от седемте японски божества на успеха Фукурума.

Японската кукла Фукурума

Според друга версия матрьошката има индийски корени и за неин прототип е послужила японската дървена кукла-ниваляшка Дарума. Тя е изображение на древния индийски мъдрец Дарума (Bodhidharma на санскрит) . Учението му през Средновековието е било широко разпространено в Япония. Дарума призовавал за разбиране на истината чрез безшумно съзерцание и според легендите като отшелник в пещера, краката му били отнети заради неподвижността. Затова той е изобразяван по този начин.

Дарума

Първите руски матрьошки са изглеждали така.

Защо оригиналната дървена играчка- кукла е била наречена „матрьошка“? Почти единодушно е прието мнението, че „матрьошка“ произлиза от разпространеното по това време в Русия женско име Матрёна. От своя страна Матрёна произлиза от латинското Matrona, което означава „знатна жена“.

На световното изложение в Париж през 1900 г. Мамонтов, притежателят на работилницата за играчки, в която са произведени първите матрьошки, получил бронзов медал.

Съществува поверие, че ако вътре в матрьошка сложите бележка с желание, то със сигурност ще се изпълни и колкото повече труд е вложен при изработването и, толкова по-скоро ще стане това. Матрьошката е символ на топлотата и уюта в дома.

Класически руски матрьошки:

И някои алтернативи: