Описание: Белият равнец е тревисто растение с право стъбло, високо до 50 см. На върха на стъблото са събрани цветни кошнички във формата на гъст щит. Листата са последователни, двойно до тройно пересто нарязани с линейно заострени листчета. Цветните кошнички са дребни, бели. Обвивката им се състои от червеникавокафяви в средата си част зелени, керемидообразно наредени листчета с люспест ръб. Всяка кошничка се състои от 5 периферни, бели, езичести и до 30 ръбести цветчета. Плодовете са белезникави, продълговати, обикновено без хвърчилка. Цялото растение е покрито със сиви власинки, които му придават сивобелезникав цвят.
Разпространение: Белият равнец се среща по ливадите, тревистите места, поляните, както и в планинските и горските райони из цялата страна.
Дрога: Стръковете и цветовете от бял равнец – Herba et Flores Millefolii.
В билколечението се използва цялото растение или само цветовете, които се берат малко преди пълното им разцъфтяване, като се режат близо до горното им разклонени без стъблена част. Стръковете се берат в началото или по време на цъфтенето (юли – септември). Надземната част се отразява на 20 см от върха на стъблото, като вдървените стари части се изхвърлят. Сушат се 4 – 5 часа на слънце, а след това се доизсушава на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушените цветове са бели или слабо жълтеникави, а стълбената част е зелена с характерна миризма и горчив вкус. Дрогата се опакова в торби или бали. Запазва се на сенчесто, проветриво и сухо място. Може да съдържа влага до 13 процента.
Химичен състав: Дрогата съдържа 0,1 – 0,5 процента етерично масло ( съдържащо азулени), горчивото вещество ахилеин, холин, танини, апигенин, слузни вещества, инулин, аксорбинова киселина и др. Противовъзпалително действие се дължи главно на дъбилните вещества и етеричното масло. Азуленът може да се съдържа до 20 процента в маслото. В периода на цъфтене дрогата е с най-богато съдържание на азулени. В културното растение съдържанието на азулени може да се увеличи до 2 пъти в сравнение с диворастящите.
Действие и приложение: Дрогата се прилага като ароматно и горчиво средство за възбуждане на апетита и за засилване на секретите на стомашните жлези при диспепсии и атрофичен гастрит. Повишава съсирваемостта на кръвта, действа кръвоспиращо при кръвоизливи (маточни и бъбречни), хемороиди, кървене на носа и венците, при лечение на рани. Извлеците от белия равнец активизират действието на фибрина, но никога не водят до образуването на тромби. Влиянието върху процеса на хемокоагулацията е умерено изразено и се проявява само при продължително приемане. В основата на кръвоспиращия ефект стои увеличаването на броя на тромбоцитите и скъсяването на времето на съсирване (Соколов, 1984). Дрогата действа адстрингетно при диарии, стоматит, гингивит и противовъзпалително при гастрит, колит и диария и колики, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, ревматизъм. Прилага се още като холеретично средство при дискинезии на жлъчните пътища и при жълтеница. Засилва съкращенията на матката (при недостатъчна и нередовна менструация), повишава пикочоотделянето при хипертония, противодейства на причинителите на малария и при глисти.
Начин на приложение: Дрогата се прилага под формата на отвара: 1 – 2 супени лъжици се заливат с 400 г кипяща вода и се вари в продължение на 3 мин. Оставя се на кисне 30 мин. Извлекът се прецежда и от него се приема 3 пъти дневно по 60 – 120 г (според възрастта) след ядене.
Забележка! Лечението трябва да трае не по-малко от 3 – 4 месеца. След почивка от 15 дни курсът на лечение може да се повтори.
