Славянската робиня пленила сърцето на султана и успяла да се възкачи на престола като негова съпруга.
Тя не била красива, а по-скоро миловидна. Но била умна и бързо приспособяваща се, амбициозна, комбинативна, дори жестока по пътя си към султанския престол. И успяла, като се възползвала от голямата любов на своя верен повелител – Сюлейман Великолепни.
Съдбата й била предопределена…
Александра или Анастася (Настя) Лисовска се родила през 1506г. в семейството на свещеник от Рогатин, малко градче (по онова време Полша), днешна Украйна. През 1522г. девойката била заловена при едно от поредните нашествия на кримските татари. Според легендата това станало в навечерието на сватбата й. Отначало пленницата попаднала в Крим, но запленени от чара й татарите решили да я продадат в Истанбул. Тя имала късмет – попаднала в графата „скъпи вещи“. Причината се криела не само в чара й, но и във факта, че се смеела от сърце, а търговците не били виждали подобно нещо. Затова дъщерята на свещеника пристигнала в султанския харем с името Хурем /Веселата, Смеещата се/. Тежките врати на харема хлопнали зад гърба й, когато била на 15 години /някои източници твърдят, че била на 19/. И никой повече не чул истинското й име – Анастасия. По-късно тя станала султанша Хасеки, известна в Европа повече като Роксолана.
Първата среща…
Съществуват много легенди за това, как Роксолана попаднала в полезрението на султан Сюлейман Великолепни. Една от тях разказва, че в деня, в който му представяли много по-хубави и по-скъпи от нея робини, една дребна фигурка изскочила напред, блъснала се в танцуващите одалиски и кръшно се разсмяла, а след това запяла странна песен. Харемът си имал своите строги правила и подобно поведение било нечувано. Затова евнусите чакали знак от султана – дали да приготвят скъпи дрехи за девойката или въже, с което да я удушат… Султанът обаче бил заинтригуван и удивен от необичайното поведение и още същата вечер Роксолана получила подарък: знак, че господарят ще я очаква в спалнята си. Последвали още покани, вечер след вечер султанът прекарвал в компанията й.
В началото тя не била претенциозна жена, подчинявала му се, изпълнявала желанията му. Пожелала само едно – да използва библиотеката на двореца. Сюлейман бил изненадан, но й разрешил. И един ден, когато се върнал от дълъг поход, с изненада установил, че прелестната девойка вече говорела няколко езика. Благодарение на своите познания и на любовта на султана, Роксолана ставала все по-известна. Започнали да говорят, че задържа вниманието на господаря с нечисти сили и магии, но тя не се притеснявала от завистта и лошите думи. Учила се от всичко, което дворецът й давал, вземала всичко, което животът й поднасял. Историците свидетелстват, че малката славянка наистина свободно говорела турски, арабски и персийски език, танцувала съвършено, декламирала стихове. Дори приела и исляма като вяра, така че никой не можел да я упрекне, че не играе по правилата на новата си родина…
А той, султанът, наистина бил заслепен и безумно влюбен. Не забелязвал никой друг, освен нея, Роксолана…И никой не предполагал, че робинята ще стане негова законна съпруга.
Образованата и единствена жена на Султана
Сюлейман Великолепни и Роксолана
Постоянните интриги в двора на Сюлейман превърнали Роксолана в истински психолог. Тя изучавала хората и поведението им, винаги знаела какво да каже, как да реагира. И султанът открил в нейно лице един умен и добър съветник, затова често се допитвал до нея за държавните дела. А тя винаги била нащрек, защото в империята имало един основен закон на оцеляването: Или ти унищожаваш, или унищожават теб!
Отношенията на Сюлейман и Роксолана минали през различни фази, но стигнали до своя логичен завършек – той я направил своя законна съпруга. Сватбата се състояла през 1530г., а султанът бил невероятно щастлив.
Двамата можели с часове да говорят за любов, държавни дела, изкуство…Често общували със стихове. Като истинска дама, Роксолана знаела кога трябва да замълчи, кога да възкликне и кога да се засмее. Появявала се пред султана и гостите му с открито лице, но въпреки волностите й я уважавали като образцова правоверна мюсюлманка.
А тя не мислела само за себе си. По нейно време харемът се превърнал в център за красота и просветителство. Построила за еничарите нови казарми-дворци, дарила ги с нови привилегии. И докато Сюлейман воювал в далечни земи, султаншата реставрирала и обновила двореца Топкапъ, построила нови минарета.
Жертвите на Роксолана: истина или измислица?
Роксолана станала майка и дарила съпруга си с пет прекрасни деца – четири синове и една дъщеря. И тук срещнала голям проблем – наследник на престола бил синът на султана от първата му съпруга – Гулбехер. А Роксолана била наясно, че колкото и да я обича Сюлейман, положението й става нестабилно, ако първородният й син не наследи престола. И започнала да крои коварни планове. Първата й жертва станал везир Ибрахим, обвинен в прекалени симпатии към Франция и удушен по заповед на султана. Мястото му било заето от Рустем паша, който симпатизирал на Роксолана и получил като награда 12-годишната й дъщеря. Но това не го спасило. В един момент той се опитал да използва съпругата си и да действа срещу тъща си – бил уличен в предателство и убит за това. С много последователност и усърдие Роксолана успяла да убеди Сюлейман, че собственият му син от първата му жена – Мустафа, готви заговор срещу него. Султанът страдал, но наредил да го убият заедно с братята му и наследниците им. От болка и мъка майка му Гулбехер също починала.
Но и това не било достатъчно сигурно за Роксолана и тя наредила да бъдат издирени и убити всички синове на Сюлейман, родени от наложниците му.
За 40 години брак Роксолана постигнала невъзможното: била провъзгласена за първа жена на султана, а синът й Селим станал наследник на престола, след като се погрижила да убият другия й син – Баязид. Целите и мечтите й били осъществени. Оставащите й години живот преминали спокойно. Роксолана починала на 18 април 1558 (според други източници – 1561 или 1563). След найната смърт Сюлейман провел активна дейност в нейна чест, в цялата империя били построени много сгради, посветени на Роксолана. Разказват, че Сюлейман не повикал в покоито си нито една жена след смъртта на неговата любима съпруга. Наложниците му били обидени и разочаровани, но Сюлейман не пожелал да види нито една от тях в своята постеля.
Султанът умрял в нощта на 5 срещу 6 септември 1566г. по време на военен поход. Тялото на падишаха (без сърцето му и вътрешностите му) закарали в Истанбул и погребали редом с това на Роксолана. Това било неговото желание – да бъде погребан в общ мавзолей с любимата жена. Може би двамата са се събрали отново в един по-хубав свят, казват романтиците. Дали това място е рая, трудно е да се каже, предвид жертвите, които амбициозната дама оставила по пътя си към върховете на властта, но все пак историята завинаги ще съхрани тяхната любов – на една робиня и на един властелин. На мъж и жена, открили общото помежду си, въпреки различията, които животът им бил дал по рождение.
Тази любовна история е пресъздадена както в литературата, така и в киното.
Може би ще бъдете любопитни да прочетете книгите:
„Роксолана“ – Павло Загребелни
„Харем“ – Колин Фалконър
Филмирани версии на историята са:
„Роксолана“ – украински сериал
„Великолепният век“ – турски исторически сериал
