Най-зелените градове в Европа покоряват сърцата на туристите със своите многобройни удивително красиви паркове, с кристално чистите си водоизточници и с липсата на задушаващ трафик. Кои са фаворитите сред най-зелените градове в Европа?
В най-зелените градове в Европа растителността и природосъобразният начин на живот са приоритет не само на местните жители, но и на властите, на посетителите и дори на Европейската комисия. И въпреки, че конкуренцията между столиците и по-малките градове в Европа е наистина оспорвана, някои от тях категорично не отстъпват челните си позиции в класацията. Това принуди Европейската комисия да започне да присъжда награда за най-зелен европейски град – първият приз получи шведската столица Стокхолм (за 2010 г.), а след нея – германският град Хамбург (за 2011 г.).
Как се категоризират най-зелените градове в Европа? В зависимост от емисиите на въглероден диоксид в атмосферата, енергията, сградите, транспорта, водата, качеството на въздуха, експлоатацията на площите и усилията, които местното правителство полага за поддържането на всички тези ресурси. А „зелената” награда на Европейската комисия се присъжда на град, който държи постоянен рекорд на високи екологични стандарти, ангажиран е с реализирането на амбициозни цели за по-нататъшно подобрение на околната среда, поддържа високо ниво на развитие и може да служи като модел на вдъхновение на другите европейски градове, стараейки се да представя пред тях най-добрите практики в сферата.
Стокхолм, Швеция
Стокхолм е най-зелената европейска столица за 2010 г. Тъй като 10 % от градската територия на шведската столица Стокхолм е покрита с вода, тя често е наричана „Северната Венеция“. Множеството езера и водохранилища са високо ценен източник на свежест и забавления, а през 2006 г. градската управа прие план за защитата им, така че до 2015 г. да бъдат изпълнени всички изисквания на Европейския съюз.
Високотехнологична апаратура се грижи да намалява водните загуби, а дъждовната вода от улиците се събира, пречиства се през специален филтър и се влива в съответното близко езеро. Отточните води на всяко едно домакинство пък произвеждат достатъчно био газ за готварската печка в жилището (по-голяма част от био горивото в Стокхолм се използва за задвижването на еко автомобили и автобуси).
Хамбург , Германия
Хамбург е най-зеленият европейски град за 2011 г. Пристанището на Хамбург е второто по товарооборот в Европа. Но вместо да се разширява по площ в заобикалящите го географски територии, властите посрещат нарастващите товари като използват по-ефективно вече усвоената база и създават нова като запълват съществуващите водни басейни на пристанището.
И въпреки повишаването на товарооборота, цялостното количество на въглероден диоксид, отделяно в градския въздух от транспорта, е запазило една постоянна стойност в последните 10 години. Това отчасти се дължи на пристанищните власти, които се опитват усилено да подобрят качеството на въздуха, подпомагайки и подкрепяйки предприятията с хибридни возила, мощно налягане в горивните кранове и улеснено управление на превоза. Копенхаген , Дания
От години жителите на датската столица Копенхаген се радват на възможността да плуват във водите на пристанището и да се пекат на няколко плажа, наградени с престижния екологичен приз „Син флаг” („Blue flag”). Сега целта на властите е до 2015 г. да достигне стандартите за къпане във всички морски води, влизащи в пределите на Копенхаген. Предвижда се подобряване в управлението на системата за отточните води, поставена е съвременна филтрираща система и е разработено оборудване срещу вредните UV – лъчи (което не значи да не използвате слънцезащитна козметика).
Също така, Копенхаген вече позволява на жителите си (над 1 милион души) лесен достъп до парковете и зелените площи в града. И според предвижданията на цялостната стратегия, до 2015 г. всеки 9 на 10 души би трябвало да обхожда почивната база в рамките на 15 минути. За целта е планирано създаването на още 14 парка и засаждането на над 3000 дървета по улиците.
Амстердам , Холандия
Холандската столица Амстердам полага големи усилия да направи транспортната мрежа в града „по-екологична”. И се е справила доста успешно със задачата. Днес местните жители използват велосипедите доста по-често от автомобилите си. Приблизително трима на всеки четирима холандци имат велосипед и този начин на придвижване се е наложил като най-популярният в Амстердам.
През последните 30 години градската управа на Амстердам работи усилено да насърчи използването на велосипедите като транспортно средство, осигурявайки специални велосипедни ленти на пътните платна, алеи в парковете, широки пътища за велосипедисти и пешеходци и разширена мрежа от приспособления за паркиране на велосипедите. Днес целият Амстердам е обезопасен и удобно достъпен за придвижване с колело. Бристол, Обединеното кралство
Английският град Бристол е положил огромни усилия да направи парковете и зелените площи представителни в очите на Европа. Тези кътчета за отмора са много популярни сред местните жители и са важно оръжие в борбата с климатичните промени. В Бристол има 450 парка и зелени площи, което е в пъти повече в сравнение с другите градове в Обединеното кралство. С особен статут се ползват историческите паркове – те са лесно достъпни и осигуряват на посетителите досег с широки природни и културни забележителности.
Ежегодно над 80 % от жителите на Бристол правят около 25 млн. посещения на парковете и зелените площи, а това превръща тези зони в най-предпочитаното място за почивка и разходка в града. Ролята им на „бели дробове” на града нараства все повече, тъй като ефектите от климатичните промени също зачестяват.
Фрайбург, Германия
Фрайбург, намиращ се в Западна Германия, е най-топлият и най-слъчневият главен град в страната. Слънцето в комбинация с вятъра и водите на малките реки (вливащи се в близката река Рейн), играят важна роля за електрозахранването на града. Близо 4 % от потреблението идва от тези естествени ресурси. Целта на Фрайбург обаче е да достигне 10 % до края на тази година. Енергията на ветровете и билогичната маса са основният източник на възобновителна енергия, затова градските власти планират да увеличат капацитета на вятърните мелници и на растителната био маса.
09. 07. 2010 / Цвети Тошева
