Авторката, Светла Иванова, е дългогодишен редактор, журналист и блогър. Публикува езикови бележки в сайта liternet.bg. Издала е книгите „Граматика за тийнейджъри“ и „1001 езикови гафа“. Създател е на Общество за приемане на Закон за българския език във фейсбук.
Два проекта за Закон за българския език бяха внесени в парламента това лято – на Любен Корнезов, юрист, депутат от Коалиция за България, и на Огнян Стоичков и проф. Станислав Станилов от „Атака“.
Незабавно из медиите се разнесе вой, че Корнезовият закон щял да ни накара да наричаме кибрита „драснипалниклечица“. Да гъделичкаш общественото внимание с темата за чуждиците, е лесно, проверено е и просто не излиза от мода!
А всъщност духът и на двата проектозакона (каквито и трески за дялане да имат) не е в криворазбрания пуризъм, а в острата необходимост да бъдат пресечени из корен попълзновенията на неграмотността, които нанасят тежки телесни повреди на кръшната снага на езика ни свещен.
Нито проектът на Корнезов, нито документът на Стоичков-Станилов ще забранят на младите да казват ъпгрейдвам или даунлодвам, експозиция и изложба ще продължат да си съществуват рамо до рамо в езика ни, бюджет все така ще си е понятие от науката за парите (малцина знаят, че старофренското bougette означава кожена кесия за монети).
Бъдещ закон за езика е призван да сложи ред не само в безконтролното нахлуване на ненужни чуждици в речта ни (един дявол знае защо се даде път на грозното гайд, след като езикът вече е приел гид, което пък означава водач, пътеводител!), а да съгради принципите за контрол над това – какво се случва на полето на речта.
Имаме нужда от закон за езика, който да задължи авторите на учебници да обяснят правилата за запетайките, главните букви и пълния член така, че децата да ги разберат. Образованието по роден език трябва да бъде освободено от изкуственото теоретизиране, акцентът трябва да се постави върху практическото овладяване на граматиката. Така, както бихте обяснили на чужденец защо казваме два компютъра, но двама спортисти, а не два спортиста…
Бъдещ закон за езика трябва да принуди държавните служители да докажат чрез решаване на тест, че владеят български. Инак заразните да обсъдиме, да приемеме ще ни удавят.
Законът ще изиска отговорните за публичните речеви прояви да се грижат за правилността, богатството, красотата на всеки текст. Така главни редактори, продуценти на тв новини и администратори на сайтове ще бъдат задължени да поверят словесната работа на хора грамотни и опитни.
В повечето печатни и особено в електронните периодични издания липсва човекът, който ще вмъкне изпуснатата буква, ще „изглади“ грубия превод, ще замени повторената дума. Да извършиш операцията копи-пейст на прессъобщение, не значи, че си редактор, да преведеш светска клюка от чужд сайт, не е достатъчно. Нужен е втори, независим поглед, а на издателите заплати на коректори и стилови коректори не им се дават…
Закон за езика, който не наказва прегрешилите, не ни е нужен. Щом не се спазват правилата, трябва да влязат в действие санкциите. Превишената скорост на пътя и превишената употреба на цинизми във вестника следва да се наказват с бъркане в джоба.
Езикът ни, приятели, умира, задушаван от занижени изисквания към правописа, слободия в журналистическата реч, чалгаризация на публичното говорене.
Ще го спасим единствено ако заложим на добро образование, отговорно книгоиздаване, интелигентна публицистика. И ако трябва езикова полиция да лови осквернителите, то да живее езиковата полиция!
Светла Иванова,
„Достойни за България“ – Горна Оряховица
