У нас дидимелата (петносване около пъпките на леторастите) се среща много често.СимптомиПрез пролетта предимно около пъпките на новите леторасти и издънките се появяват синкаво-кафяви до виолетово-кафяви елипсовидни петна, които често достигат големина 2-3 см. Постепенно петната се разпространяват и обхващат пръстеновидно цялото стъбло. С напредване на вегетацията нападнатата тъкан става сиво-кафява, листата пожълтяват и окапват, като остават само дръжките им, а кората се напуква. През следващата година засегнатите пъпки не се развиват или ако се развият, образуват съвсем слаби леторасти. При силно нарастване на петната през следващата пролет издънките загиват. В някои случаи болестта засяга и листата, по които се образуват продълговати некротични петна, разположени успоредно на главната нерватура.
Причинителят на болестта е гъбичка, която най-често развива мицел само в кората. Тя презимува в заразените издънки. През пролетта се образуват аскоспори, които при влажни условия през май и юни заразяват новите леторасти. Влажното време и старите насаждения са предпоставка за масовото разпространение на инфекцията. Стратегия за борба Борбата срещу дидимелата е профилактична и се състои в предпазване на младите издънки от заразяване със спори. Първото третиране се извършва, когато издънките достигнат височина 10-15 см. Използва се един от следните активни вещества – флузилазол, ипродион, меденоксихлорид + цинеб. При необходимост се провежда второ третиране след 10-15 дни. Борбата с плевелите и ограниченото азотно торене допринасят за намаляване развитието на болестта. Препоръчва се да се засаждат устойчиви на заболяването сортове и да се осигурява много добра проветривост на малиновите насаждения.
