Курилските острови са вулканични острови, разположени между полуостров Камчатка в Русия и японския остров Хокайдо. Те отграничават Охотско море от Тихия океан. Разпростират се на дължина 1175 километра и на площ около 15 600 кв. км. Островите са предмет на дългогодишни спорове между Русия и Япония за това чия територия са те. Курилите се състоят от 20 големи и повече от 30 по-малки островчета. Островите се разделят на 3 групи: Северна, Средна и Южна, като повечето от тях носят японски наименования.
Курилските острови притежават важно стратегическо местоположение, затова тяхната принадлежност към Русия се оспорва от Япония. Териториалният спор островите между страните датира още от втората половина на 19-ти век, като островната страна заявява териториалните си претенции основно върху южните острови. В Руската федерация Курилските острови са част от Сахалинска област, макар част от северната група да са много близо до полуостров Камчатка. Заради суровия северен климат на островите животинският и растителният свят не са особено богати. В миналото на островите са се срещали мечки, но днес могат да се видят основно лисици, гризачи и птици, а по крайбрежията се срещат и тюлени. На островите не е развита индустрията, макар да има немалки залежи на полезни изкопаеми, а основен отрасъл са риболовът и рибната промишленост. Русия се опитва да привлече чужди инвестиции в икономиката на Курилите, а през 2006 година страната взима решение да вложи средства от бюджета за инфраструктурни, социални и здравни проекти. Макар да са предмет на спор между Русия и Япония, островите всъщност принадлежат на своето коренно население. Още преди да дойдат японците и руснаците, на Курилските острови живее народността айну (айнами). Айните се смятат за едни от първите заселници и на японските острови. Тяхната култура датира още от 12-13 век, а името й произхожда от думата ainu, което значи ‘човек’. Учените имат две основни версии за техния произход – според едната айну произхождат от Австралия, а според другата те са манджурски народ, дошъл на островите от Далечния Изток, от региони, които днес попадат в Русия. Други теории свързват айните с произход от Сибир и дори Полинезия и североамериканския континент. Според изследванията на учените на ДНК-то на айни, те са свързани частично с народности в Тибет и Андамански острови в Индийския океан, както и с древното население на Япония – културата джомон, която се проследява 12 хилядолетия пр.н.е Айни през 1902 г.
Съвременните айни, които имат изцяло или наполовина произход от тази народност са едва 25-50 хиляди, но се счита, че още 150-200 хиляди японци са с частичен айни произход. Малко повече от половината от тях живеят в Япония, а останалите населяват Руската федерация – Курилите. Сахалинска и Хабаровска област, и полуостров Камчатка. Айните са характерни с европеидните си черти и бяла кожа, както и с това, че са по-едри и по-космати от японците. Езикът им, наречен айнски език, се счита за изчезващ, тъй като повечето айни считат за матерен японския или руския. Той е слабо изследван и е счита, че през 1996 г. е имало само 15 гладко говорещи езика човека, а последният айни, говорещ диалекта Сакхалин, е умрял през 1994 г.
Айни през 60-70те години на 19ти век.
Счита се, че айните не са свързани етнически с японците, които постепенно избутват местното население от остров Хоншу на север, на остров Хокайдо. Борбата за територия между айните и предците на съвременните японци започва още в 13 век. Айни културата е асоциирана с майсторски умения в дървообработването и резбата, с ярките тъкани с геометрични мотиви и епичните народни песни.
Карта на историческото придвижване на айните на север.
Основният начин за препитание на айните са ловът, риболовът и събирачеството, по-малко от тях се занимават със земеделие и животновъдство. По времето, когато Курилските острови все още са заселени и с мечки, ловът на тези едри бозайници играе съществена роля, тъй като религията на местното население е анимистична, а мечката играе основна роля в нея. Според айну религията божествените създания, kamui, се намират във всяка част на природата. Айните не разполагат със собствена писменост, което рязко ограничава възможностите за изследване на културата и бита им, а народното творчество се предава основно устно, от поколения наред.
Жертвоприношение на мечка, японска рисунка от 70те години на 19ти век.
Културата на айните се различава съществено от японската, макар народността да е частично претопена от доминиращата култура. Мъжете по традиция не бръснат лицето си след определена възраст, а както жени, така и мъже подстригват косата си отпред на нивото на раменете, а отзад я оформят в полукръг. Жените татуират зоната около устата си, така че татуировката наподобява широка усмивка. Тя започва да се оформя в детството и постепенно се разраства.
Традиционната дреха се нарича attusi и съдържа богати орнаменти. Някога айните са носели зимни дрехи от животински кожи, в зависимост от региона – кучешки или еленски. По традиция къщата не съдържа маса и столове, а при хранене айните сядат директно върху постлани на земята рогозки. За разлика от много народи, съдът в културата айни не се състоял от старейшини, а от няколко човека от общността, които решавали как да накажат престъпниците. Смъртното наказание и затворът не се използвали от айните, а боят се считал за достатъчен, освен за наказание за убийство, при което отрязвали ушите и носа на престъпника.
рейтинг:
1
2
3
4
5
прочетен: 6543 пъти
(0) коментара
Съобщи за нередност
