Каква беше концепцията ти за Cicogne и успя ли да я запазиш до край?
Животът на едно изделие започва много преди да влезе в производство или употреба – още от първата скица. От този момент, то постоянно се променя и развива. Концепцията на Cicogne, която презентирах във финалния конкурсен проект, е резултат от точно това естествено видоизменяне на първичната идея. Това към което се стремях от самото начало, беше да създам продукт, който да е едновременно лесен за използване, способен да посрещне различни потребителски изисквания и да бъде елегантен – нещо, което търся като ефект във всеки свой проект. Считам, че успях да постигна този резултат, комбинирайки закачалка и осветително тяло, варирайки дори в броя на изделията, които могат да се получат от един комплект части, благодарение на специално измислената сглобка – сърцето на проекта.
Защо мислиш, че твоят продукт беше сред победителите?
Предполагам, че един от основните фактори за решението на журито е бил модулността, както и семплата, но все пак изящна визия – все качества, които в съвременния дизайн са високо ценени.
А защо според теб не беше на 1-во място?
Една от причините, за да не се класирам на по-предните позиции, според мен е, че проектът ми предполага използване на твърде много допълнителни елементи, необходими за осветителното тяло. Нека припомня, че заданието на конкурса имаше за цел да изследва и покаже възможностите на CNC машините, и как те се прилагат в мебелното производство. Разбира се, да не пропускаме и субективния характер на дизайнa като дисциплина. Добрият дизайн винаги си личи, но не винаги докосва именно теб. Говоря за това усещане, което изпитваме, когато видим нещо и се влюбим в него. Очевидно журито е било по-дълбоко провокирано от другите два проекта.
Съгласна ли си с избора на журито? Защо?
Разбира се. Toчно поради по-горе изброените причини не виждам и как някой може да не е съгласен. Аз харесвам изключително предложенията и на Волен Валентинов (Fruttera) и на Франциско Лупин (Soul Desk Table). Бих искала да отбележа и, че от началото на конкурса имам големи симпатии към проекта на Анета Крушевска, който по-късно спечели награда на публиката при анкетата, провела се на Светът на Мебелите.
Защо според теб конкурс от България беше спечелен от аржентинец?
Конкурсът е от България, но както той самият така и журито бяха международни. Следователно националността изобщо не е фактор, който трябва да се има предвид. Важен е проектът, а не териториалната принадлежност. За мен е от значение, че показахме, че сме отворени и непредубедени, което е предпоставка, Черга да организира и занапред още много конкурси. Иска ми се обаче, да не се спекулира с това, че конкурсът е спечелен от чужденец, като псевдо-доказателство, за липса на качествен дизайн в България. Достойнствата на родните творци постоянно и все по-често се доказват по международни форуми за дизайн.
Какво най-много ти хареса в концепцията и организацията на конкурса?
Най-хубавото на това второ издание на конкурса е, че мина отвъд границите на България. Това е много силен коз, който трябва да използваме тепърва, за двустранното опознаване между българските дизайнери и колегите им в чужбина. В технологичния свят, който обитаваме, границите са нещо условно. В интернет ги няма, защо да се ограничаваме във физическия свят? Имам една лична теория, че едно от най-важните за дизайнера неща е свободата – да е където и когато пожелае, да общува без лимити. Това е, което този конкурс започна – даде сигнал, че сме на картата на събитията, отнесени към дизайна; даде нов форум за международна комуникация.
А кой беше най-големият минус?
Отрицателното, което не мога да не посоча е характерно за всички конкурси, провеждащи се в България. В интервюто си Франциско призовава колегите ни дизайнери да участват в колкото се може повече конкурси. Този стремеж е това, което е накарало аржентинец да участва в именно български конкурс и е това, което се различава коренно от манталитета на дизайнерите у нас. Всеки конкурс е възможност. В България обаче, все още царува мнението, че е загуба на време. Нима да мислиш и създаваш може да е загуба на време? Напротив, всеки проект, дори с цената на безсънна нощ, спечелил или не е крачка напред – развитие. Ако погледнем от тази гледна точка няма „загубили“, а „продъжили“. Слабото участие е минусът на конкурса, въпреки че много по-силни професионални и PR кампании на други конкурси са давали резултат в пъти по-малък от броя на участниците тук, 30 – 40 проекта на фона на всички дизайнери, които се дипломират всяка година е тъжна статистика.
Участвала си и си печелила няколко международни конкурсa. По какво си приличат и по какво се различават те от българските?
Разлика в същността на конкурсите няма. Силни и слаби задания има и тук и там. Участвам в тези, които ме провокират и които считам за предизвикателство. Ако все пак трябва да изтъкна различие, то то ще е наградният фонд. Може би това е и една от причините в България мотивацията за подобни инициативи да е по-ниска.
В кои конкурси предпочиташ да участваш – български или чуждестранни? Защо?
В двата случая мотивите ми за участие са различни, но общото е както казах, че избирам тези които ме развиват като професионалист. В българските е важно да се участва, за да показваме и утвърждаваме позициите на българския дизайн пред самите ни сънародници – те винаги са значително предубедени към родното. От друга страна в международните се крият шансовете за пробив на по-голяма сцена, което все пак е перспективата, към която както аз така и повечето ми колеги се стремим.
От какво има най-голяма нужда българският дизайн?
Българският дизайн се нуждае от три неща – инвестиции, маркетингова политика и не на последно място от вяра в себе си. Без да желая да се позовавам на клишето, че в България се раждат много талантливи хора, аз непрестанно се срещам и запознавам с творци, всеки добър и уникален по свой начин, доказващи истинността на това твърдение. Присъщо за природата на човека занимажащ се с креативни дейности е, че не може да се продава успешно (разбира се има малки изключения), а няма и нужда, защото с това трябва да са заети професионалисти. Разделението на труда е ключов фактор за благополучие. Профилирани маркетингови специалисти в областта на дизайна обаче няма или са единици. Показваме, че българският дизайн може, но следващата стъпка трябва да е този дизайн да достига до пазара. Иска ми се да вярвам, че ако създадем търсене за този род кадри ще направим успешен ход. Тук се намесват и инвеститорите. Това, което е необходимо да се разбере е, че въпреки абстрактния образ на дизайна, той не е изкуство в чист вид. Той съществува. за да произвежда, продава и печели. Пазарът у нас на родно прооизводство на дизайнерски продукти е силно свит. Ако ситуацията се изучи правилно и се вложат средства съобразени с конкретна стратегия, би могло да се отвори голяма ниша за трупане на активи, което все пак е целта на всеки инвеститор. Преди всичко обаче българският дизайн има нужда от самочувствие. Самата аз работя в чужбина и това, на което съм свидетел постоянно е, че не отстъпваме по достойнства на колегите си извън страната. Само трябва да не спираме да вярваме и да работим. Да продължим.
Всички проекти на Десислава Средкова
Проект: SMALLUSТ
Дизайнер: Десислава Средкова
Тип: Баня
Площ: 6 кв.м
Описание: Проект за обзавеждане на малка баня, създаден за конкурса Ideal St…
Продукт: Cicogne
Дизайнер: Десислава Средкова
Производител: АДП Смолян
Година: 2011
Вид: Мултифункционална мебел – закачалка/лампа
Оп…
Продукт: Pas d’homme
Дизайнер: Десислава Средкова
Производител: GD Interior Design
Година: 2011
Вид: Стол / табуретка / масичка
Описание: П…
Продукт: Pas d’homme
Проектант: Десислава Средкова
Дизайнер: GD Interior Design
Година: 2011
Вид: Стол / табуретка / масичка
Описание: 3D р…
Продукт: Lucciola
Дизайнер: Десислава Средкова
Вид: Мултифункционалнa лампа-тонколона
Описание: Концепция за продукт, обединяващ функцията на лампа…
