Вкусната пъпешова круша от Латинска АмерикаПепиното (Solanum muricatum) е една от най-древните плодови култури, която се отглежда в Южна Америка. В Европа то е дошло през 1785 година. В наши дни това необичайно растение се среща и с други имена – аймара, кечуа, перуанска краставица, пъпешова круша, пъпешово дърво. Освен за жителите на Южна Америка пепиното е изключително предпочитан плод за десерт и в Япония. За разлика от тях ново-зеланците си правят супи и сосове с пепино, влагат го в храни с морски продукти и месо. Най-широко си остава обаче използването му като десерт. Освен прясно пепиното може да се замразява, суши или прави на консерви. Когато узреят плодовете на пепиното, много наподобяват по вкус и аромат на пъпеша. Богати са на витамини и микроелементи и са чудесен десерт. Киселите недозрели плодове често се използват за салати. Познавачи в кулинарията твърдят, че плодовете, узрели през септември, са най-вкусни. Известно е, че те се състоят от 93 % вода, съдържат също така 2-5 % захари, а останалото са минерални вещества и витамини. Недозрелите плодове на някои сортове са вкусни, когато са приготвени солени, така те силно наподобяват нашите кисели краставички.
Растението пепино е от едно семейство с доматите и патладжаните, образува многогодишно храстче с дървени стъбла, които се покриват с бели или розови до яркосини цветове. Този братовчед на домата се размножава много лесно както с резници, така и със семена, но обикновено растенията, получени по втория начин, дават плодове с по-лошо качество в сравнение с родителите си. Когато плодовете пепино достигнат размерите на патешки яйца и придобият бледожълт или кремав цвят, внимателно се откъсват от клонките. Презрелите плодове, оставени на храста, губят своите оригинални вкусови качества. Трябва да се знае, че плодовете на един храст зреят по различно време и затова се налага да се обират няколко пъти в продължение на един сезон, въпреки това реколтата е едва 0,5 кг от едно растение годишно. При нашите условия растението може да се отглежда успешно само в отопляеми парници или зимни градини. Най-добрата дневна температура за пепино е около 25 градуса, то страда, ако термометърът показва повече от 30° С. В периода на цъфтеж, нощните температури не бива да падат под 15° С. Растението подобно на доматите много обича доброто проветряване, а оптималната температура на почвата е 20 градуса. Отскоро в няколко разсадника у нас се предлагат вкоренени резници пепино. Пепиното се напада от същите неприятели, както картофите, доматите и патладжана. Най-често срещаната болест е маната по картофите, а колорадският бръмбар също не прощава на екзотичния роднина.
