Tweet
Може ли един вратар да е основната причина неговия отбор да стигне до финал на някой турнир или да спечели шампионска титла? Оливер Кан със сигурност е доказателството, че това е възможно и то не един път. Неговите лидерски качества и уменията му в рамките на вратата водят отбора, в който играе, напред.
Той е един от най-успешните немски играчи в съвременната история на футбола със спечелените 8 германски първенства, 6 купи на Германия, Купата на УЕФА (1996г.), Шампионска лига и Междуконтиненталната купа (2001 г.). Индивидуалните трофеи, които си е заслужил, са 3 награди на МФФИС за най-добър вратар в света, 4 награди на УЕФА за най-добър вратар в Европа и 2 приза за най-добър играч на Германия. Кан е и единственият вратар, удостоен с отличието Златната топка за най-добър играч на Световно първенство (2002 г.).
От 1994 г. до 2006 г. Оливер Кан е част от германския национален отбор. След пенсионирането на Андреас Кюпке, той става неизменен титуляр под рамката на вратата. На Световното през 2002 г. швабите достигат до финал. Отборът бива осмиван заради недостатъчно добрата си игра. На този фон изпъква мъжеството и себеотдаването на Кан, който като че ли сам води своите към отличието. Вратарят на Бундестима до финала допуска само един гол във вратата си.
В решаващата последна срещa с Бразилия обаче безгрешния до този момент вратар прави две груби неточности. Бразилският голмайстор Роналдо, който е във вихъра си, не изпуска възможността да се възползва от грешките и Селесао побеждават с 2:0. Въпреки това Оливер Кан е отличен с Златна топка за цялостното си представяне в турнира.
На следващото първенство през 2006 г. в Германия поради наложената конкуренция в отбора Кан остава на пейката за сметка на Леман. Вратарят не е доволен от решението на треньора Клинсман. Между двамата играчи дори има напрежение. Въпреки това в ключов за германците момент Оливер Кан решава да посъветва Леман. Това се случва при решения след дузпи мач срещу Аржентина. Двамата даже се прегръщат, с което враждата между тях е прекратена. След мача Кан публично похвалва Йенс Леман за отлично спасените дузпи.
В клубната си кариера германския страж преминава първо през Карлсуе, където започва да тренира още от 6-годишна възраст. Включването му в професионалния футбол на първа Бундеслига става през 1987 – 1988 г., като той заема позицията на резервен вратар на отбора. Още от 1990 г. треньорът на тима започва да го налага като първи вратар. Младият Кан успява да се превърне в основна фигура и мотиватор в отбора на Карлсуе. Благодарение на него тимът дори достига до полуфинал за купата на УЕФА (1993-1994 г.).
Изявите му са забелязани от гранда Байерн Мюнхен и той е привлечен към тима през сезон 1994 – 1995 г. В началото претърпява контузия, която го вади от терена за почти цели 6 месеца. Веднага след възстановяването си заема мястото на титулярен вратар на отбора. През 1996 г. Байерн побеждава Бордо и печели Купата на УЕФА. През следващия сезон Оливер Кан записва и първото си отличие за шампион на Германия, като същевременно германският тим печели и купата на страната. През същата година стражът е удостоен и с отличието за най-добър вратар на Германия за втори път (първото е от 1994 г.).
В сезона 1998 – 1999 г. отборът от Мюнхен достига финал на Шампионска лига срещу Манчестър Юнайтед. Сблъсъкът е един от най-запомнящите се мачове в историята на Шампионска лига и своеобразна среща на двама легендарни вратари – Оливер Кан и Петер Шмайхел. Мачът започва с ранно попадение на баварците, реализирано от Марио Баслер. Драматичната развръзка се оформя в продължението на мача, когато Манчестър Юнайтед успяват да обърнат двубоя с два гола, вкарани от Шерингам и Солскяер. И двете попадения са след изпълнение на корнер, като Оливер Кан не носи вина за допускането им. През същата 1999 г. той е избран за пръв път за най-добър вратар в Света за годината от Международната федерация по футболна история и статистика.
Все пак две години по-късно Байерн Мюнхен успяват да спечелят Шампионска лига. Оливер Кан е с основна заслуга, след като във финалния мач е обявен за най-полезен играч
Срещата срещу Валенсия се развива, така че след равенство 1:1 в редовното време се налага изпълнение на дузпи. Кан отразява три изстрела от бялата точка и донася успеха за баварците. След края на двубоя немския страж проявява добър жест като утешава противниковия вратар Сантяго Канисарес. За тази си проява немецът получава награда за Феърплей. Като победители в Шампионската лига баварците участват в турнира за Международната клубна купа. Байерн Мюнхен печели и тази купа, след като на финала се налага над Бока Хуниорс.
Оливер Кан има и своите слаби периоди. След серия от наранявания, лични проблеми и липса на чувство за мотивация спортната форма на вратаря спада. Кулминационен момент в този лош период е допуснатия, след привидно мек удар от Роберто Карлош, гол в мача срещу Реал Мадрид от Шампионската лига през 2003-2004 г. Поради това допуснато попадение Байерн отпада и Кан понася основните критики. В следващият сезон немският страж стабилизира изявите си и отново показва добри игри.
Оливер Кан завършва кариерата си през 2008 г. Немският страж има двадесетгодишна кариера, от която 14 години прекарва в Байерн Мюнхен. За изминалите сезони той се нарежда като рекордьор в Бундеслига по най-много сухи мрежи – 197. Благодарение на стабилното си присъствие и изявите си по време на професионалната си кариера Оливер Кан си спечелва прякори сред феновете като „Крал Кан“ и „Титанът“.
