Кучета
Хранене|
Анатомия|
Размножаване|
Болести|
Ваксини|
Други
Обща информация:
Научно наименование
Canis lupus familiaris
Класификация
Тип Хордови
Клас Бозайници
Разред Хищници
Семейство Кучеви
Род Кучета
Вид Вълк
Подвид Куче
Разпространение
по целия свят
Снимкa: Liana / pixelio.de
Кучетата са бозайници, опитомени от човека още преди 15 хиляди години. Оттогава те са променили вида си – обособени са около 5000 породи – и са добили нови роли – като домашен любимец, за пазач, за впряг, за лов, в полза на полицията и армията, водач на инвалиди, за храна, за лабораторно животно, за спорт (скиджоринг) и др..
Родът Кучета включва още вълците, чакалите, койотите, кучето-динго. Лисиците са част от семейството, но принадлежат към собствен род.
Най-ранните останки на кучеподобно животно са открити в пещера в Белгия през 2008 – те принадлежели на вид, който е съществувал преди над 30 000 години.
Теориите за това, как е протекло опитомяването на кучето, се различават значително – някои учени са на мнение, че вълкът е първоначалният питомец на човека. Вероятно негови предшественици се сближили с хората като се хранели с останките от храната им. Не е изключено хората да са отглеждали малки вълчета, което да е довело до опитомяването им. Друго разпространено мнение е, че кучето е започнало да се отделя като подвид на вълка още преди човекът да има пръст в неговото развитие.
През Средните векове в Англия думата „куче” означавала вид „хрътка” – например мастиф, тъй като „хрътка” било общото название за най-добрия приятел на човека. С течение на времето „куче” станал общият термин, а хрътка – ловното куче, което познаваме днес. Разпространеното в САЩ „K9” е всъщност “canine” – т.е. „куче”, а начинът на изписване произлиза от произношението на думата.
Хранене:
Анатомия:
Външни белези: Въпреки специфичните особености на различните породи, кучето напомня на своя предшественик – вълка – по силните челюсти и зъби, предназначени за разкъсване на месо и чупене на кости. Размерите на съвременното куче варират в широки граници – от 9,5см дължина за най-малкият известен Йоркшир териер до 250см за 156 килограмов английски мастиф. Козината може да бъде къса, дълга, с различен цвят на косъма. Наблюдават се и особености във формата на ушите, опашката, муцуната.
Сетива: Кучето не вижда черно-бяло, но различава цветовете и яркостта им значително по-малко от хората. Зрението им наподобява на това на хората-далтонисти, които не могат да отличават червено от зелено. Друга особеност на това сетиво у кучето е способността да различава по-добре движещи се обекти спрямо такива, които са неподвижни – например стопанина им. Кучето вижда добре на тъмно, което вероятно се дължи на навиците на неговия предшественик. Някои породи имат зрително поле до 270˚ (за сравнение – човекът вижда едва на 180˚ ако гледа в една точка). Установено е, че кучето може да различи себеподобно на снимка или на видео, което се доказва от проявения интерес към изображението.
Слухът на кучето несъмнено надминава човешкият по няколко признака – кучешкото ухо може да долови звук от четири пъти по-голямо разстояние, с по-висока честота и по-бързо да установи посоката, от която идва.
Обонянието на кучето е изключително силно – това се дължи на огромния брой рецептори за мирис – над 500 милиона при някои хрътки, използвани за лов.
Размножаване:
Половият цикъл при женското куче. Полова зрялост. Разгоненост: Кучето навлиза в периода на полова зрялост на различна възраст – между 4 и 24 месеца. При дребните кучета това става най-често между 6- и 10 – месечна възраст, а при гигантските породи – 16 – 22 месеца. Разбира се съществуват и изключения. Периодът на полова зрялост при кучето би могъл да се сравни с пубертетът при хората – започват да се активират някои „спящи” хормони, чертите, които отличават женските от мъжките индивиди, се засилват, развива се интересът към другия пол и половото влечение.
С навлизането в половата зрялост организмът на женското куче (не само, но основно неговата полова система) започва да се променя циклично – привидно ние различаваме само периоди на разгоненост и период на покой, а при някои кучета и период на кървене (подобно на менструацията при жените). В действителност периодите на цикъла са повече и се различават по някои промени в половите органи при кучките. Видими промени се наблюдават при проеструса (1 – 27 дни, средно 9) – външните полови органи са уголемени и удебелени. Възможно е да се отделя секрет от половия отвор. След проеструса следва периода на еструс (истинска разгоненост) (4 – 24 дни, средно 9) – при него срамните устни се смаляват и постепенно придобиват нормалния си вид. Разликата в поведението на кучетата през тези два периода се състои в готовността за заскачане от мъжкия – кучката го позволява само ако е в еструс. Привличане на мъжките кучета има както през проеструса, така и през еструса. При кучетата няма менопауза, а се наблюдава само постепенно стихване на половата активност.
Половият акт (копулация, коитус): Половият акт при кучетата може да протече съвсем нормално и без намеса от страна на стопаните. Но за да се намали стреса на животните, и най-вече на мъжкото куче, за което той е решаващ фактор при осъществяването на копулацията, срещата трябва да се осъществи в дома на мъжкаря.
За да зачене майката здраво и жизнено поколение, е добре кучетата да са от една и съща порода (но без родствени връзки). Желателно е двамата бъдещи родители да не се оставят повече от 2-3 часа заедно, независимо от това, дали между тях е имало желания контакт. На следващия ден може да се опита отново. Повтарянето на половият акт след 1 или 2 денонощия прави зачеването по-сигурно и води до раждане на по-голям брой приплоди.
Мъжкият проявява инициативата за коитуса. Той започва да ухажва своята половинка като я души, ближе и уринира. Женската показва готовността си за половия акт чрез превиване на опашката встрани или нагоре и откриване на външните полови органи. Този период на сексуална активност продължава около 4-5 или повече дни при всяко женско куче. Копулацията е продължителна и завършва с т.нар. „заклещване”, което трае около половин час. Причината за заклещването е в особеността на половия член на кучето, в който има кост – ospenis. Независимо дали бременността е желана, двете кучета не бива да се разделят в случай на заклещване. Това би причинило разкъсвания и увреждания на половите органи и на двата индивида и може да доведе до безплодие в бъдеще.
Бременност: Бременността при кучето трае около 2 месеца – 60 дни (56 – 66 дни). В началото признаците, издаващи състоянието, са малко. Видимите промени в поведението на бъдещата майка се забелязват едва месец след предполагаемата дата на покриване. Кучето загубва присъщата си игривост и става по-спокойно. От вулвата може да се наблюдава малко количество секрет, но той не бива да е с неприятна миризма. Кучката наддава на тегло – средно между 20 и 50% от изходните си килограми, но това покачване на телесната маса може да не се наблюдава до средата на втория месец.
Към края на периода на бременността симптомите на предстоящото раждане стават ясно различими – млечната жлеза набъбва и се изпълва с млечен секрет, половият отвор едематизира (отича) и се зачервява.
Клинично бременността може да се установи по няколко начина. Широко използвано е ултразвуковото изследване, но то може да докаже наличие на плодове в матката не по-рано от 28 ден от покриването. Палпацията (опипването) на корема и хормоналните тестове дават резултати малко по-рано – около 21- 25 ден. Рентгеновата снимка в края на бременността може да установи с най-голяма точност броя на плодовете, но не е препоръчителна поради опасността от увреждане.
Раждане: Важен признак за началото на раждането е понижаване на телесната температура на бременното животно. От 38˚С тя спада на 34˚С и дори по-ниско 24 до 36 часа преди партуса. Въпреки това не бива да се чака този момент – родилката трябва да бъде оставена вкъщи в последното денонощие и да се насочи към родилния бокс – специално отделено място в къщата, застлано с чисти кърпи, където бъдещата майка да се чувства в безопасност.
Първите контракции протичат в рамките на 6-12 часа, през които кучето е неспокойно. Настъпването на самото раждане се отличава с активно свиване на коремната мускулатура, видимо безпокойството на кучката, която показва уплашен поглед, ближе вулвата си и може да повърне. Раждането обикновено става в легнало положение.
Всяко от кученцата се ражда с плацента, която трябва да бъде изхвърлена от родилния канал в рамките на 10-25 минути след всяко малко. Броя на приплодите трябва да отговаря на броя на изхвърлените плаценти. В противен случай могат да се получат усложнения като метрит – възпаление на матката. Подобен проблем изисква навременна ветеринарномедицинска помощ.
Кученцата се раждат в разстояние от 15 минути до 2-3 часа едно от друго. По-голямо разстояние между изтласкването на 2 приплода или наличието на напъни повече от половин час без резултат е повод за притеснение. В рамките на едно денонощие майката и приплодите трябва да бъдат прегледани от ветеринарен лекар, независимо дали всичко изглежда нормално.
Асистирането при раждане изисква умения и опит и не се препоръчва за хора, които не знаят как да окажат акушерска помощ.
Болести:
По-долу са изброени само най-често срещаните заболявания, специфични за кучетата. Списъкът подлежи на обновяване и допълване.
Незаразни заболявания
Вътрешни болести
На сърдечносъдовата система: Ендокардит, Кардиомиопатия
На дихателната система: Бронхит, Бронхопневмония, Дълго меко небце, Колапс на трахеята, Ларингит, Пневмония, Пневмоторакс, Ринит, Синузит, Стеснени ноздри, Тонзилит (Ангина), Чуждо тяло в носа или трахеята
На храносмилателната система: Възпаление на аналните жлези, Гастрит, Гастроентерит, Глосит (Възпаление на езика), Сиалоаденит, Слюнчени камъни (Сиалолитиаза), Хепатит, Чуждо тяло в хранопровода, стомаха или червата
На отделителната система: Гломерулонефрит, Пиелонефрит, Пикочни и бъбречни камъни (Уролитиаза и Нефролитиаза), Цистит
На половата система, акушерогинекологични и андрологични заболявания
полова система: Метрит, Пиометра
полова система: Простатит
На ендокринните жлези: Диабет, Панкреатит, Хиперадренокортицизъм, Хипертиреоидизъм, Хипоадренокортицизъм (Адисон), Хипотиреоидизъм
На нервната система и сетивните органи: Блефарит, Глаукома, Деменция, Екзофталм, Енофталм, Енцефалит, Епилепсия, Катаракта, Кератит, Конюнктивит, Корнеална язва, Неврит, Менингит, Менингоенцефаломиелит, Мозъчен инсулт, Отит, Ретинит, Увеит
На опорнодвигателната система: Артрит, Дискова херния, Миозит, Рахит
Генетични заболявания: Дисплазия на тазобедрената става, Крипторхизъм, Хемофилия
Алергични заболявания: Атопичен дерматит, Паразитен алергичен дерматит, Хранителна алергия
Кожни заболявания: Атопичен дерматит, Микроспория, Пиодермия, Трихофития, Уртикария
Хипо- и авитаминози: А, B, C, D, E, K
Стоматологични заболявания: Гингивит, Зъбен камък (Кремор дентис), Епулис, Пародонтоза, Прогения, Прогнатия
Хирургически заболявания
Луксация на кости (изваждане)
Фрактури на кости
Рани: Огнестрелни, При пътен инцидент, Прободни, Ухапни
Заразни заболявания
Бактериални: Анаплазмоза, Бордетелиоза (Инфекциозен трахеобронхит), Бруцелоза, Ерлихиоза (Моноцитна ерлихиоза), Лаймска болест (Борелиоза), Лептоспироза, Листериоза, Салмонелоза, Тетанус
Вирусни: Бяс, Ганa, Грип, Инфекциозен хепатит, Парвовироза (Парвовирозен гастроентерит)
Протозойни: Амебиоза, Бабезиоза, Лайшманиоза
Паразитни: Бълхи, Въшки, Дирофилариоза, Гиардиоза, Отодектоза, Саркоптоза, Тениоза (плоски червеи), Токсокароза (глисти)
Тумори
Отравяния – Алкохол, Антифриз, Детергенти (препарати за почистване), Змийска отрова, Инсектициди (препарати против насекоми), Канабис, Локални анестетици (напр. Лидокаин), Метанол (вид алкохол), Никотин, Родентициди (препарати против вредни гризачи), Сол, Ужилване от пчели и оси, Хербициди (препарати за растителна защита)
Ваксини:
Кучето, за разлика от котката, често излиза навън, среща се с други кучета, животни и хора. Това го прави лесна мишена за някои заболявания – не само такива, които засягат кучетата, но и тези, които се предават на хората – и са изключително опасни за здравето. Затова, за да предпазим себе си и кучето си, трябва да го ваксинираме. По-долу са изброени имунизациите според възрастта на кучето – данните са само препоръчителни и са на Клиниката за дребни животни към Университета за ветеринарна медицина в Хановер, Германия. И все пак ваксинацията трябва да бъде съобразена с начина на живот на кучето – дали то се отглежда вкъщи или на двора, дали има за компания други животни и каква е степента на опасност от заразяване с дадено заболяване в конкретния случай.
Ваксина
Възраст на първа имунизация
до 2 – годишна възраст
Реваксинация
Забележка
Гана
8 – седмична възраст, после на 12 и 16 седмица, след това – на 15 месеца
всеки 3 години
От 12 – седмична възраст реваксинирането се прави след 3-4 седмици, а после – след 1 година
Кучешки заразен хепатит (HCC)
8 – седмична възраст, после на 12 седмица, след това – на 15 месеца
всеки 3 години
От 12 – седмична възраст реваксинирането се прави след 3-4 седмици, а после – след 1 година
Парвовироза
8 – седмична възраст, после на 12 и 16 седмица, след това – на 15 месеца
всеки 3 години
От 12 – седмична възраст реваксинирането се прави след 3-4 седмици, а после – след 1 година
Лептоспироза
8 – седмична възраст, после на 12 седмица, след това – на 15 месеца
ежегодно
От 12 – седмична възраст реваксинирането се прави след 3-4 седмици, а после – след 1 година
Бяс
на 12 и 16 седмица, след това – на 15 месеца
на всеки 3 години (или както е указано от производителя)
задължителна имунизация при пътуване в ЕС; от ваксинацията трябва да са минали минимум 21 дни
Борелиоза
на 12 и 16 седмица, след това – на 15 месеца
ежегодно
първата ваксинация се прави през студено време
Други:
Освен познатите роли на кучето за човека, тук ще споменем неговото значение за здравето на хората. Кучето може да бъде източник на някои паразити, които се предават на човека – например Toxocara canis (вид глист). Яйцата му се отделят с екскрементите и могат да попаднат в почвата, откъдето да се заразят хората ако ги погълнат. Друг проблем, който засяга човешкото здраве, е ухапването от куче, което може да пренесе някои заразни заболявания като бяс или да причини инфекция като тетанус или сепсис. От друга страна, изследванията сочат, че стопаните на кучета са в по-добро умствено и физическо здраве – те по-рядко се нуждаят от лекар, а хора, които си вземат куче за първи път, значително по-рядко имат някои леки здравословни проблеми. Едно проучване установило, че пациенти, получили масивен сърдечен инфаркт, по-често оцелявали над една година, ако притежавали куче.
