В хореографията танцовите комбинации и системата от движения по време на танц се наричат Екзерсис. Те имат за цел да подготвят ставите и мускулите на танцьора и да ги загреят преди активното натоварване при танците. Думата Екзерсис идва от френски, която в дословен превод означава упражнение.
Екзерсисът спомага за разностранното развиване на мускултурата на краката, развива тазобедрените стави, което дава възможност за висок “шаг” и дълбоко “plie”, изработва правилната постановка на корпуса и главата, координира работата на ръцете, краката, корпуса и главата. Навиците, изградени при екзерсиса, трябва да се поддържат постоянно по строги методически правила. В резултат на ежедневен редовен учебно-тренировъчен процес, фигурата на танцьора става стегната и стройна, изработва се устойчивоста, което дава възможност за правилно разпределение на тежеста върху двата крака или върху единия крак.
Екзерсисът се появява в хореографията с обособяването на професионалния класически танц. С неговото усъвършенстане се усъвършенства и самият екзерсис, който независимо от своето развитие, съхранява основната система на подреждането на различните упражнения на станка и на среда.
Необходимост от характерен екзерсис
В днешно време все по-голямо внимание се отделя на търсенето и изследването на тези тънки нюанси и оргинални черти в националните танцови култури, които по неповторим начин отличават танците на един народ от танците на другите народи. Множество конференции, фестивали, книги и статии се посвещават на автентичните танци, на народния фолклор. С особенна взискателност и внимание се разглеждат и оценяват сценичният вид на танците. т.е. така наречените народно-сценични или характерни танци.
Развитието на характерния танц налага необходимостта от професионална подготовка на изпълнителите, които до съвършенство трябва да владеят своето тяло, да имат отлични физически и технични данни, перфектно да се справят с актьорското майсторство. Сред авторите, изследвали и писали за характерния танц, задължително би следвало да отбележим хореографа и теоритика на балета от XVIII век, Жан Жорж Новер. Повече от два века неговите мисли, предположения, теории и закони, изложени в неговия основен труд “Писма за танца”, се явяват основополагащи в развитието на изкуството на балетния спектакъл и хореографията въобще. В своето произведение Жан Жорж Новер разглежда едни от най-важните въпроси, свързани с възпитанието на балетните изпълнители, с танцовата лексика и техниката на танцьора чрез екзерсиса, а така също и въпросите за драматургията и композицията, естетиката на балетния спектакъл. Една от най-голямите му заслуги е обосноваването на законите на хореографското майсторство.
Важно в процеса на подготовката на характерния танцьор е формирането на наговия опорно-двигателен апарат, развитието на актьорските способности, усвояването на характера и маниера на изпълнение на движенията, за да може след това леко и без напрежение да претвори на сцената ярката палитра на един или друг национален танц, неговия стил и характер. Само тогава те ще могат точно и ярко да предадат националните особенности на танците от различните народности и характерите на отделните герои в танца.
Всичко това кара хореографите да се обърнат към класическия екзерсис.Спецификата на характерния танц обаче води до известна промяна в подреждането и изпълнението на класическия екзерсис. Характерният танц изобилства от различни движения, които не се срещат в класическия танц. Това налага появата на нови упражнения като “верьовочка” /плитка/ характерна за руските, унгарските и българските танци, “каблучно” /упражнение за пета/ което подготвя изпълнителя за изпълнение на дроби характерни за испанските, руските и българските народни танци и т.н. Съобразявайки се с тези нюанси, характерни за танците на различните народи, характерния екзерсис добива следния вид:
Plie
Battement Tendu
Battement Jete
Rond de jambe par terre
Battement Fondu
Верьовочка /плитка/
Каблучно /упражнение за работата на петите/
Упражнения за техника
Adajio
Grand Battement
Принципни отличия между класическия и характерния екзерсис
Класическият екзерсис е дал на на характерния екзерсис и своята терминология, т.е. френската терминология. Общоприето е всички движения, пози и жестове в хореографията да се наричат с наименованията, дадени им в класическия танц. Изобилието от най-разнообразни движения в народните танци обаче води до появяването в характерния екзерсис на нови движения, имащи свое национално наименование – “плитка”, “ключ”, “рида” – които на практика са непреводими и неприложими в класическия екзерсис. Ето защо, когато обясняваме едно упражнение от характерния екзерсис, в което има такива движения, ние ги наричаме с имената, използвани в народния танц.
Един от основните принципи на класическата школа – опънати падьоми и опънати колена – не всякога може да се съблюдава, тъй като много от движенията, характерни за различните народни танци, се изпълняват меко с пружинки или в demi plie. Основните пет позиции на краката от класическия танц се използват и в характерния танц, но не с такава “отвореност “ на стъпалата и колената. Тук вече се появява и VI позиция, която рядко се използва в класическия танц, а в испанския народен танц се използват даже 14 позиции /7 затворени и 7 отворени /. Същото се отнася и за установените 3 позиции на ръцете в класическия екзерсис. В характерния екзерсис едно отваряне на ръката встрани или нагоре може да покаже в какъв характер се изпълнява даденото упражнение. Всички народи си имат свои характерни положения на ръцете в своите танци и това разнообразие е толкова голямо, че трудно би могло да се подредят в някакви общи позиции.
Учебните комбинации в екзерсиса – това са “тухлите” с които се гради “сградата” на цялия екзерсис. Движенията, подредени в определена последователност, представляват формата, която е необходима да напълни съдаржанието. При съчиняването на едно упражнение в характера на един или друг народен танц е необходимо да се използват движения, които да разкриват характера на дадената националност, но използвайки при съчинението на упражнението елементи от народния танц, трябва да са подбират само тези елементи, които съответсват по своя стил на основното упражнение, било то battement tendu , bettement jete или упражнение за техника.
Характерният екзерсис е много по-разтанцуван от класическия екзерсис. За да се почуства характера на дадената народност, в някои упражнения се налага задължително да се наруши класическия принцип на тяхното построение. Така например не е задължително да се мине през петте позиции при изпълнението на plie, а battement tendu да се изпълни в трите посоки /напред, встрани и назад/ ако това не е характерно и не е в стила на изучаваната националност. Тогава в упражнението могат да се включат някои характерни движения на ръцете или елементи от танцови движения, характерни за дадената народност. Те обаче трябва така да бъдат аранжирани, че да бъдат като “гарнитура” към основното класическо упражнение, без да нарушат неговите цели и задачи.
Музикален съпровод
Музикалният материал, съпровождащ упражнението, е един от основните фактори определящ стила и характера на упражненията в характерния екзерсис. Той, както и движенията използвани в упражнението, също трябва да носи характера на необходимата националност, върху която е изградено то. Ако упражнението е в характера на италианския народен танц, то и музикалният материал, съпровождащ упражнението задължително трябва да бъде италиански. Така както народните танцови елементи трябва да се подбират съответно за основното упражнение, така и съпровождащият музикален материал трябва да съответства на характера на упражнението. Така например при изпълнението на plie battement fondu или adajio, които развиват мекотата, пластичността на мускулите, музикалният материал трябва да бъде спокоен, лиричен. За упражнения от типа на battement jete или “верьовочка”, които носят остър характер и имат за цел да изработят резкоста на движенията на изпълнителя, музикалният материал трябва да бъде по-остър, по-рязък и игрив.
Музикалният preparation в характерния екзерсис е много важен. От него зависи в какво темпо и в какъв характер ще се изпълнява упражнението. Обикновенно за preparation се използват последните два или четри, а по някога и осем такта от музикалното произведение, които се изпълняват в това темпо, в което ще се изпълнява самото упражнение. Това дава възможност на хореографа още преди началото на упражнението да нанесе /ако е необходимо/ своята корекция за темпото. Самата музика пък помага на изпълнителите за тези четри такта /нека вземем условно този брой тактове/ да почустват, “да влязат” в националния характер на упражнението.
Принципи на характерния екзерсис
Съчинявайки характерния екзерсис, хореографът в никакъв случай не трябва да използва “суперлативи”, т.е. да съчинява много сложни движения, които да “стъписат” изпълнителя. Те трябва да бъдат подчинени на основните задачи на екзерсиса – загряване на мускулите, раздвижване на ставите, развиване на танцовите качества на танцьора и изработване на необходимият характер. Упражнението трябва да се гради от по-просто към по-сложно.
Не бива да се стига обаче и до другата крайност. Изключително опростеният екзерсис може да доведе до формалното му изпълнение и нарушаване на неговите задачи и функции.
Характерният екзерсис задължително трябва освен да загрее изпълнителя и да го подготви за стила и характера на танците, които ще се репетират или ще се изпълняват на сцената. Така например, ако се репетират руски танци, желателно е екзерсисът да бъде построен в характера на руския танц. Ако репертоарът е разнообразен, екзерсисът може да бъде също разнообразен, включващ упражнения в характера на изпълняваните танци.
Автор: Петров П.М., доцент МСА
