С радост и усмивка ви представяме и последният автор за тази година – Вихра Василева. Повечето от вас я познават като сръчната Вихра от сутрешното шоу „На Кафе” с Гала.
Но едва ли знаете, че е учила българска филология, а след това е следвала средновековна литература, мечтае да отиде до Антарктида,обича да се губи из местата, които посещава и вече има своя книга.
Следвайте какво прави чрез личния и блог razvihreno.com, но първо вижте какво ще разкаже за себе си.
Коя е Вихра?
Съвсем обикновена жена, превърнала хобитата си в своя професия.
Една от многото жени в България и по света, които не искат да управляват мултинационални компании, а копнеят да бъдат стопанки на свой уютен дом, пълен с обич и топлина, с мирис на вкусни манджи, с трапези, украсени за празниците… Някой би казал, че това е еснафско, но според мен това е едно от нещата, върху които се гради и крепи светът.
Кога и къде започна всичко?
Всичко започна в стара къща с плочи на двора, с чешма и с чудесни стари чимширени храсти – едно от многото вече изчезнали чудеса в централната част на София. Там живееше баща ми с втората си съпруга и всеки път, когато отивах при тях, тя ме учеше да изработваме най-различни неща. Тя е сценограф, професор в НАТФИЗ и в ателието й винаги имаше невероятни материали, неща, които в онези години не можеха да се видят по магазините в България – различни видове моделин, пакети с невероятни мъниста, уникално красиви дантели и платове, миниатюрни шишенца с акрилни бои – все неща, които взривяваха фантазиите на едно малко момиченце. А и тя много се занимаваше с мен и всеки път изработвахме по нещо. Още пазя една кукла октопод, направена от прежда. Опитвала съм да правя подобни и по-късно, но въпреки, че конструкцията им е изключително лесна, никоя не се получи толкова хубава, какво онази, първата.
Баща ми, който беше реставратор, ми показваше различни картини, учеше ме на лесни техники и как се избират паспарту и рамка… Моментите в ателието му са нещо, което не бих искала никога да забравя – мириса на боите, лаковете и разтворителите, текстурите на платната…
Майка ми, която е художник, ме учеше да рисувам. И макар да беше строга и настоятелна, а рисуването не беше голямата ми страст, на нея дължа усета си към цветовете и детайлите. Майка ми и баба ми – най-елегантните жени, които познавам, ме научиха да имам свой стил в обличането, какво е добрият вкус, как да оценявам значението на аксесоарите и как да си създам една собствена граница, която никога да не прекрачвам.
Вторият съпруг на майка ми, който е филмов оператор, пък ми преподаде първите уроци по фотография. Той ми даде и един от най-важните съвети, които един мъж може да даде на тийнейджърка – „Добър грим означава да не личи, че жената е гримирана.“ Всеки път, когато се гримирам, си спомням онзи разговор, в който той го каза сякаш между другото, но всъщност много на място.
И в най-късни времена, сестра ми, която е по-малка от мен и се занимава с художествен текстил, ме научи на някои техники и тайни, които не подозирах, че съществуват. В момента много от нещата, които изработвам са такива, каквито са, благодарение на нея. Тя още ме вдъхновява и „надъхва“ за различни проекти.
Бях многословна, това беше най-краткият начин да опиша как и къде е започнало всичко. Мисля, че съм била голяма късметлийка!
Защо твориш?
Аз твърдо вярвам, че творчеството и желанието за творчесто е присъщо на всяка жена. Жена, която не твори в дома си и в живота си, е нещастна, озлобена, неудолетворена. Женското творчество е понякога незабележимо – вкусно ястие, ваза с цвете на точно подбрано място, реприз върху някой пуловер или бърза помощ за часа по трудово обучение в училище. Но тези неща са спойката на семейството и света. Има една страхотна мисъл, каква трябва да бъде жената – готвачка в кухнята, професионалистка в леглото и дама в обществото. Това означава да влагаме творчество в начина, по който готвим и сервираме, по който обичаме и любим, по който представяме себе си пред другите и се развиваме като личности.
Какво ти дава изкуството?
Изкуството ми дава спокойствие. Моето си творчество ми дава усещане за обич. Все още не продавам нещата, които изработвам, само ги подарявам, затова всеки път, когато изработвам нещо, си мисля с обич за онзи, на когото ще принадлежи. Усещането е страхотно, прави ме да се чувствам пълноценна и жива.
Не ми трябват бънджи скокове или други адреналинови инжекции, дайте ми материали за работа :).
Какво ти взима изкуството?
Взима ми време. Но пък аз си го открадвам – бързи целувки и нагушкване докато се разминаваме със сина ми в коридора, зареждащ разговор по скайп с приятелка, онлайн срещи с жени, които са „от моята кръвна група“…
Кое те вдъхновява?
Любовта. Когато съм влюбена, правя чудеса.
Кое те зарежда положително?
Грижата за дома ми е нещото, което ме зарежда най-силно. (Нямам предвид чистенето, то си е робия при всички обстоятелства и колкото по-творчески бързо го приключим, толкова по-добре ?). Зареждат ме хубавите книги – вдъхновяват ме да мечтая и да пиша. Зареждат ме хубавите дрехи и аксесоари, зарежда ме да си направя сама някое бижу, а после да си го нося и да знам, че никоя жена на света няма същото. Обичам да общувам с някои мои познати, защото самите те са зареждащи – интелигентни, с хубаво чувство за хумор, страстни, вдъхновени, забавни, понякога иронични, понякога вдъхновяващи. Вдъхновява ме мирисът на хубава книга с цветен печат – да разгърна страниците и да вдъхна уханието на качественото мастило…
Като артист чувстваш ли се различен човек?
Не съм различна от останалите. Просто съм намерила нещата, които ме правят щастлива и пълноцена. Иначе, всеки си е индивидуалност, един с един човек няма еднакви. Но ако всеки извади най-хубавото от себе си…ще цитирам една песен: „тогава, тогава, предвиждам такъв живот, че само си викам: дано!“
Как и от къде се информираш за новостите в изкуството?
Като малка не се отлепях от албумите и списанията в дома на родителите ми. Сега интернет замести всичко. Но все още си купувам и книги с трактати в сферата на изкуството и дизайна – не мога без усещането за книжното тяло в ръцете си.
Какво би казала на всички, които се занимават с изкуство в България?
Не се страхувайте. Винаги ще има някой, който да не хареса вас или нещата, които правите. Но той си е той, а вие сте си вие, и можете да дадете на света и на себе си много повече, отколкото някой друг би предположил.
