Рецепти за палачинката ще откриете в готварските книги още от XV-ти век. Днес тя се е превърнала в интернационално ястие, което краси трапезата на различни по националност и раса народи. Разликата в палачинките от цял свят е в съставките, които кулинарите използват за направата й, както и в метода на приготвяне. Ето как приготвят палачинките в:
Обединеното кралство – тук толкова са се специализирали в правенето на палачинки, че приготвянето не отнема повече от 20мин. Най-разпространените палачинки в кралството са тънки, леки, овкусени със захар и лимонов сок, покрити със сироп. В Шотландия, Уелс и Ирландия ги предпочитат по-дебели и с повече масло. Хапват ги на закуска, като допълнение към следобедния чай и на традиционния Празник на палачинката.
Франция – за французите правенето на палачинки е на късмет. Държейки монета в едната ръка, а с другата придържащи тигана, докато обръщат палачинката във въздуха, те си намислят едно желание. В областта Бретан приготвят „крепс“ – тънка, леко хрупкава в краищата, навита палачинка, поднесена със сметана и плодове. Французите заливат палачинка с топинг от масло, захар, сок от цитрусов плод и ликьор.
Холандия – холандските палачинки са по-дебели от френските и се поднасят винаги на вечеря. Холандците добавят в тестото за палачинки сирене, бекон или резени ябълка. Накрая заливат палачинката със сироп.
Страните от Централна Европа – в този район приготвят „кайзершмарн“ – карамелизирана палачинка, накъсана на парчета, комбинирани с плодове и ядки. Подобен вид палачинка е направена за пръв път през XIX-ти век за автро-унгарския владетел Франц-Йосиф. В Германия пък са почитатели на солените палачинки, направени от картофено тесто.
Скандинавските страни – тук също е разпространена рецептата за палачинки от настъргани картофи, но се срещат и други видове. Във Финландия понякога правят палачинките на фурна или на пещ, вместо на тиган, а в Норвегия ги сервират със сладко, захар и лимонов сок за вечеря, веднага след супата.
Русия – по традиционна рецепта руските палачинки са по-дебели, пълнени със сьомга или хайвер и крема сирене. В ежедневието обаче се предлагат и с плънка от сирене и колбас. Друг вид руски палачинки са „блинчики“ – по-тънки и се правят без мая.
САЩ – по цял свят са известни американските палачинки – дебели, с повече набухватели, с топинг от кленов сироп или намазани с фъстъчено масло. В САЩ приготвят и разновидност на мексиканското бурито – „чимичанга“. Разликата е, че американският вариант е запържен.
Мексико – най-познатите мексикански палачинки са „тортила“ и „бурито“. Представляват по-скоро плоски солени питки, направени от царевично брашно. „Бурито“ е по-хрупкава и понякога се поставя за секунди на нагрята плоча, за да омекне и да се навива по-лесно. Традиционната мексиканска плънка за палачинки е от боб, ориз и месо.
Азиатските страни – в Индия има рецепта за палачинки от ферментирало оризово тесто, примесено с леща и вода. Има и индийски палачинки, направени от сладко тесто, но поднесени с кисели краставички, къри и сос, подобен на лютеницата. В Индонезия сместа за палачинки включва брашно, ориз и кокосово мляко, а в Тайланд, Камбоджа и Виетнам приготвят бананови палачинки.
Африка – в някои африкански страни приготвят палачинките по английска или френска рецепта. Тук също са разпространени банановите палачинки, тъй като бананът е един от продуктите, който се среща в най-големи количества в Африка. В Кения понякога използват палачинките като заместител на хляба. Денят на палачинката
Съвпада със Сирни Заговезни по католишкия църковен календар и се празнува винаги във вторник. Това е денят преди Пепелява сряда, която поставя началото на великите пости.Започнали да го наричат „празникът на палачинката“, тъй като това бил най-лесният начин да се изразходят запасите от мляко, масло и яйца (продукти, които постът забранява). Тогава се правят най-много палачинки. Днес на Денят на палачинката се провеждат състезания по правене на палачинки, надбягвания и надяждания с палачинки.
12.01.2012/ Христина Спасова
