Пъпната връв на плода се състои от вителиновия проток (ductus omphaloentericus), урахуса (ductus alantoidis), две артерии и вена, която се влива във vena portae.
Дуктус омфалоентерикус е широка комуникация между тънкочревния тракт и жълтъчния мехур. С установяване на плацентарното кръвообращение жълтъчният проход закърнява, а следлигирането на пъпната връв, закърняват и другите елементи. Персистиращ жълтъчен проток (ductus omphaloentericus persistens).Аномалията се среща 1 на 15 000 раждания. Протокът не облитерира, а сформира патологична комуникация между илеума и предната коремна стена в очертанията на пъпа.
Клинична картинаСлед отпадане на пъпния остатък се оформя малиноподобно образувание с малък лумен, от който секретира слуз и оскъдно мекониум.Често се наблюдава типичното усложнение – евагинация на прилежащата чревна гънка. Ако евагинацията се разклони в две посоки, подобно рога, което са приводящия и отводящ участък на червото, тогава се развива картината на странгулационен илеус с инкарцерация.
Диагноза и лечениеПрави се фистулография с мек катетер през лумена на образуванието. Операцията се състои в ексцизия на фистулния ход и клиновидна резекция на прилежащото черво.
Персистиращ урахус.
След раждането урахусът закърнява и се трансформира в plica vesicoumbilicalis medialis. В случай че не облитерира, остава като фистулен ход между пикочния мехур и основата на пъпа. През фистулния отвор изтича урина на капки. Протокът може да се инфектира с последващ флегмон на предната коремна стена или гноен цистит. За диагнозата допринася изследването на отделената уриноподобна секреция, а също така цистография през фистулния ход.Наблюдава се и непълно закърняване на урахуса, при което се образува киста, достигаща често големи размери. Кистата се разполага ретроперитонеално по вътрешната повърхност на предната коремна стена. Тя може да бъде безсимптомна и да се прояви при инфектиране.И в двата случая лечението е оперативно – ексцизия.
Пъпна и околопъпна хернияСреща се сравнително често в кърмаческа възраст, като засяга еднакво и двата пола. Може да е в съчетание с ингвинална херния.
ЕтиопатогенезаПричините за възникване на пъпна херния са няколко:- Вродена слабост на съединителната тъкан на предната коремна стена (предимно при параумбиликалните и епигастрални хернии)- Слабост на елементите на пъпния пръстен, което улеснява образуване на херния при повишаване на интраабдоминалното налягане (плач, кашлица, запек).- Високо лигиране на пъпната връв, при което се образува т.н. кожен пъп.
Клинична картина
Диагнозата се поставя при обективния преглед. В границите на пъпа или над него (супраумбиликално) се вижда подутина с различни размери, която се увеличава при плач. Кожата над нея е изгладена и непроменена, добре се опипват границите на кръглия херниален отвор. Детето е неспокойно, но трябва да се знае, че детските пъпни херни не инкарцерират.
ЛечениеВ кърмаческа възраст може да се опита неоперативно лечение – прибиране и пристягане на пъпните ръбове с помощта на недразнещ кожата пластир, който се сменя през 7 – 10 дни. При големи хернии се препоръчва операция след 4 – 6 месечна възраст.
Източник на информация:
РЪКОВОДСТВО ПО ХИРУРГИЯ С АТЛАС ТОМ XIII.
< Предишна
Следваща >
