Славянка е малка по площ планина, издигаща се на границата с Гърция, на юг от Пирин. До 1954 г. се е казвала Алиботуш. През 30-те години е имало предложение да бъде преименувана на Китка планина.
Най-високият връх е Гоцев връх (2212м), който се издига на българо-гръцката граница.
Гоцев връх
Славянка е с уникална и запазена природа. До края на миналия век е била забранена за посещения и това е спомогнало за запазването й. Голяма част от българската част на планината заема резервата Алиботуш.
Табелата на входа на резервата
На границата между умерената и субтропичната климатични зони Славянка е една голяма ботаническа градина на открито. В нея има много български ендемити, а няколко от растенията се срещат само в тази уникална планина. В резервата е най-голямото находище на черна мура на Балканите.
Гора от черна мура над Марина поляна
Алиботуш има запазен животински свят (въпреки ловците, следи от които има дори по табелите на резервата). Голямо богатство са множеството видове пеперуди, някои от които еднемични и защитени.
Пеперуда в гората под Марина поляна
Като гранична планина Славянка е трудно достъпна. С обществен транспорт е почти невъзможно да се стигне до нея, но и с кола не е лесно. Изходен пункт от западната страна е с. Петрово или с. Голешово (през Сандански и Катунци).
Славянка на залез от с. Голешово
За да стигнете до Славянка от изток, от долината на Места, трябва да стигнете до с. Парил (влиза се в с. Копривлен и от там е отклонението за Парил).
Славянка от с. Парил
В Славянка има две хижи (бивши застави): х. Славянка и х. Извора.
Х. Славянка е над с. Парил на надморска височина около 1000 метра. До нея се достига пеша или евентуално с наистина високо проходима машина.
Х. Извора се намира на шосето Петрово – Голешово и до нея може да се стигне с кола. Тя е на по-ниско (около 700 метра). В нея хижарите Тодор и Павлина ще ви посрещнат като дългоочаквани гости.
