Има видове, които бързо губят кълняемост, но в повечето случаи трайността на семената се колебае между 2-4 години. Колкото и да е индивидуално времето в което семената запазват кълняемост, съхранението в хладилник определено е за препоръчване. С най-голяма трайност са семената на голяма част от кактусите, както и спорите на папратите.
Към предпосевните обработки спадат обеззаразяването и стимулирането с химикали, но те са по-скоро за промишлено по мащаби производство. В домашни условия не се практикуват.
I. ВИДОВЕ ПРЕДПОСЕВНА ОБРАБОТКА НА СЕМЕНАТА.
1. Накисване. Накисването на семената ускорява развитието на зародиша. Препоръчително е за по-едрите семена, както и за тези с твърда обвивка. Накисват се в хладка вода за 1-2 дни, като водата се подменя всеки ден. Веднага след набъбването семената се засяват, защото всяко засушаване е пагубно за зародиша.
2. Рътене. Подобно е на накисването, но продължава до разпукването на семенната обвивка и появата на коренчето. Рътенето се прави в по-топла вода 25-30 градуса, водата се сменя всеки ден. Щом на повърхността се появи пяна, което е признак за превръщането на скорбялата в захар, това е показва, че е започнало усилено развитие на зародиша. Семената се изваждат от водата и се оставят завити във влажна марличка или чисто памучно парцалче, докато се появят коренчетата. Когато около 50% от тях са с коренчета, семената се засяват във влажно и топло почвено легло. Бавно кълнещите семена не се рътят, защото ще се повредят от дълго киснене във вода.
3. Скарифициране. Буквално означава “надраскване”. Това е операция по частично или пълно разрушаване на твърдата и непроницаема за водата семенна обвивка на някои видове – кани, банани, палми, лотос и др. Става чрез механично нараняване или изпилване на семенната обвивка със шкурка, зърнест пясък и пр. Освен това се практикува потапяне в р-р на киселина, в кипяща вода и после веднага в студена за кратко (при някои бобови дървета).
4. Стратификация или обработка на семената с ниска температура. Има растения, които след узряването изпадат в покой, който може да бъде преодолян с различно по продължителност излагане на студ, замръзване и пр. Трябва да се знаят няколко неща за стратификацията. Първо – не се прави във фризер. Освен че там температурата е много ниска, замръзването е прекалено рязко и това води до замръзване и повреди на зародиша на клетъчно равнище. Добре е да се спазва препоръчваната за стратификация температура. Ако все пак има отклонение, това може да удължи във времето поникването. Стратификацията най-общо протича между –4 и + 4 градуса по Целзий. Особено добре влияе покриването на посевите със сняг – той поддържа една температура –4-0 градуса, която е оптимална + равномерно овлажняване на посева. Така че, когато имате възможност – излагайте стратифицарищите се посеви направо навън. Вземете мерки да не ги изровят котки, или пък изядат мишки. Стратификацията може да се извърши и в домашния хладилник. Единият начин е да се смесят семената с влажен пясък и цялото съдче да се постави в найлонов плик, а той в хладилника. Втори начин. Разстила се парче найлон – върху него няколко пласта мокра марля. Наръсват се семената и се навива като палачинка. Отстрани има достъп на въздух, трябва да се следи марлята да не изсъхва и да се мокри от време на време. След приключване на стратификацията в първия случай семената се засяват заедно с пясъка, във втория се подсушават съвсем леко, колкото да могат да се засеят – и веднага се засяват. Може, ако посевите не са много, направо да се поставят в найлонови пликове да не съхнат и така да се поставят във хладилника. След стратификацията, посевите не се изнасят веднага на топло, а на температура 5-10 градуса, дори и да е започнало кълненето. А най-добре е това да се осъществява в естествени условия на колебанията на температурите през март-април-май.
II. ОПИТ ЗА ГРУПИРАНЕ НА СЕМЕНАТА ПО СХОДНИ ИЗСКВАНИЯ ЗА ПОСЕВ.
1. Семена, нуждаещи се от стратификация. Тази група имитира сезоните на умерения климат. Най-добре е семената да се засеят през есента – септември-октомври, и да се оставят навън до пролетта, когато те ще поникнат по най-естествения за тях начин. Ако решим да имитираме и съкратим процеса, правим следното. Засяваме семената на топло, поддържаме умерена влажност в продължение на 2-4 седмици. След този период ги подлагаме на стратификация, т.е. температура –4/+4 градуса. И по-ниска да е, няма проблем. Както казах, третирането със сняг е само един допълнителен плюс. Стратификацията продължава 4-6 седмици, след което посевите се оставят на по-ниски положителни температури от 5-10 градуса до тяхното покълване. Много представители на сем. Ranunculaceae, които също принадлежат на тази група, показват по-добри резултати при още по-ниски температури на стратификация.
ВИДОВЕ: Alchemilla, Allium (повечето), Arenaria montana, Astrantia, Dicentra, Erytronium, Euphorbia, Fillipendula, Gentiana (повечето), Geranium pratense, Iris (+скарификация), Lewisia, Meconopsis cambrica, Polygonatum, Primula auricula, Primula japonica, Primula rosea, Primula sieboldii, Ranunculus, Rhodiola, Sanguinaria, Saxifraga, Stachis, Tellima, Trycirtis, Trollius, Tulipa, Vaccinium, Viola sororia, Viola odorata.
2. Семена, за които е препоръчително да се засеят веднага след узряването, макар че ще поникнат пролетта. Тук веднага бих отнесла Helleborus, Cimicifuga, Aconitum, Paeonia. Ако все пак разполагате с купени семена, то опитайте следното: 6 седмици семената се държат във влажен компост при температура над 20 градуса, 6-8 седмици се подлагат на студена стратификация и след това се подлагат на постепенно повишаване на температурата.
3. Семена, чието кълнене стартира много бавно, понякога след повече от година. Не се отказвайте, не ги изхвърляйте. Нека да стоят някъде на сянка лятото, а зимата на студ, като поддържате тяхната влажност. Изискват време и търпение.
ВИДОВЕ: Paeonia (+скарификация)
4. Дребни семена, които се сеят на повърхността, без да се покриват, а само се притискат към почвеното легло. Поливат се особено внимателно, най-добре вода да им се подава отдолу чрез второ съдче. Задължително се покриват с найлон или стъкло, за да се поддържа висока въздушна и почвена влажност. Върху стъклото можете да сложите бял лист хартия – против прегряване и за по-равномерна денонощна температура. Никнат сравнително бързо, но семеначетата са дребни, нарастват бавно и се налага посевите по-дълго да се обгрижват. След поникването се държат на малко по-хладно.
ВИДОВЕ: Campanula,Calceolaria, Lobelia, Leonthopodium, Mimulus, Ramonda, Sagina, Sedum, Sempevivum.
5. Семена, изискващи само светлина и топлина, за да покълнат. Температурата трябва да е 18-20 градуса. Поникването настъпва сравнително бързо и дружно. Най-безпроблемните семена. Някои поникват за 3 дни, други за 1-2 седмици, но нормално е да нямате проблеми с тях. Отново важи правилото най-дребните да не ги покривате въобще или да ги покриете съвсем леко с много фин пясък. Най-лесно и равномерно това става с телена цедка или сито.Gentiana Iutea L.
ВИДОВЕ: Achillea, Agastache, Alyssum, Arabis, Armeria maritima, Aster, Bellis, Bergenia, Catananche, Chrysanthemum, Dianthus, Digitalis, Draba, Erigeron, Geum, Hibiscus, Hyssopus, Iberis, Lychnis, Monarda, Nepeta, Ocymum, Oenothera speciosa, Oenothera versicolor, Origanum, Satureja, Scabiosa caucasica, Silene, Solidago, Veronica, Viola (градински хибриди). Малко по-бавно и неравномерно, но също без проблем ще поникнат : Аquilegia (до стартиране на никненето да е добре засенчена), Aubrieta, Centaurea, Centranthus, Coreopsis, Delosperma, Dierama, Echinacea, Gailardia, Gaura, Helenium, Heuchera sanguinea, Liatris, Ligularia, Lycium, Mentha, Myosotis, Platycodon, Polemonium, Potentilla, Prunella, Primula (хибриди), Rudbeckia hirta, Salvia. Още: Delphinium, Lagerstroemia, Gunnera – най-добре при температура над 20 градуса и добра почвена влажност.
6. Семена, които никнат бавно с необходимост от редуване на високи около 18-20 градуса температури за по 3 семици, после ниски положителни температури за продължителен период от време – максимум до 5 градуса, после пак на топло за няколко седмици. Цялата процедура може да се повтори. Посевите се поддържат влажни, държат се на сянка и не се отписват преждевременно. Тук, според мен, стратификацията може да се извърши в неотопляем парник или оранжерия.
ВИДОВЕ: Alstroemeria, Aquilegia vulgaris, Aquilegia chrysantha, Aquilegia flabellata, Aralia, Arisaema, Capparis, Gaulteria, Geranium, Knautia, Malva, Mandragora, Penstemon, Phormium, Rosmarinus, Scabiosa columbaria, Sidalcea, Tradescantia, Verbena hastata.
7. Никнат обикновено добре, но изискват 2-3 седмици на топло 18-20 градуса. Ако не настъпи покълване се прилага 2-3 седмици стратификация, после пак на топло. Ако пак не настъпи покълване, прилага се отново студен и после топъл период. И тук стратификацията може да се приложи на открито през зимата, както и да продължи по-дълго от 2-3 седмици.
ВИДОВЕ: Anemone, Aruncus, Asclepias, Asphodeline, Astilbe, Campanula piramidalis, Campanula latifolia, Chelone, Clematis, Dodecatheon, Edraianthus, Heuchera americana (micrantha), Hosta, Kniphofia, Lavandula, Meconopsis betonicifolia, Oenothera macrocarpa, Pulsatilla, Ramonda (сее се без покриване на посева), Rudbeckia fulgida, Saponaria, Scutellaria, Senecio, Soldanela, Thalictrum, Viola coreana, Viola labradorica.
8. Необходимо е накисване – Asparagus, Lupinus (не е задължително).
9. Необходима е скарификация: Cassia, Genista, Iris, Paeonia.
10.Семена, които никнат на топло 18-20 градуса, но покълването стартира след доста време, понякога до 3 месеца след засяването – повечето палми.
Тези групи са една обобщена информация, която ориентира приблизително.Разбира се, има и видове, които не се вместват в групите, имат си специфика на никненето и подходът съответно е индивидуален. Най-общите препоръки не изключват необходимостта от по-подробно разглеждане на някои особено трудно никнещи видове. Надявам се с общи усилия да съберем както повече информация за семенното размножаване, така и практически опит.
