Едно от най-честите хронични заболявания, засягащи опорно двигателния апарат е артрозната болест. Протича прогресивно и може да засяга всяка възраст, като причините могат да бъдат от различно естество.
Погрешно е схващането, че коксартрозата е заболяване на възрастните, вследствие на остаряване на ставния хрущял. При млади хора започва износване на хрущяла вследствие на несъответствие на ставните повърхности поради различни причини – вродени или придобити – като честа причина е гръбначното изкривяване, дори в много лека степен. Натискът и триенето в ставата е вече различно, и тъй като долната част на тялото ни поема цялата тежест на движение, артрозната болест най-често се локализира в тази област.
Тазобедрената става (ТБС) е най-голямата и стабилна става на опорно-двигателния апарат, поема тежестта на цялото тяло, подсилена от лигаменти и силна мускулатура, извършваща движения в три равнини – сагитална, фронтална и трансверзална.
Обемът на движение е сравнително ограничен, но това е за сметка на стабилността на ставата. Натоварването върху ставата при стоеж е 0.3 пъти тежестта на тялото, при стоеж на един крак 2.4 до 2.6 пъти тежестта на тялото, при ходене 1.3 до 5.8 пъти теглото на тялото, при качване на стълби 3 пъти теглото на тялото, при бягане 4.5 пъти теглото на тялото.
Увеличеното натоварване на ТБС при стоеж на един крак се дължи на вектора на теглене на абдукторите спрямо центъра на ТБС, затова при слабост на същите или болка в ставата се появява компенсаторен механизъм с наклон на тялото към засегнатата става и типична походка на Дюшен.
Коксартрозата представлява износване на хрущяла покриващ ставните повърхнини. Промените засягат подлежащата кост, ставната капсула и подлежащата мускулатура.
Артрозните промени протичат по различен начин в отделните елементи на ставата. Ставният хрущял в различните участъци се натоварва по-различен начин, затова и промените при него са различни.
При така наречената „зона на натоварване”, която заема горновъншния участък на ставата (глава и ацетабулум), промените в хрущяла са изтъняване на хрущялната покривка, потъмняване на повърхността със загуба на блясък, подлежащата кост (субхондрална) се сплесква и деформира, поради което възникват мини фрактури, където се появяват уплътнения виждащи се на рентгенография, появяват се кистозни промени в субхондралната кост, запълнени със слузна материя, като сходни промени има в бедрената глава и ацетабулума.
В по-слабо натоварената зона (необременената зона), се наблюдават пролиферативни промени в хрущяла (разрастване на костна тъкан под формата на остеофити), които деформират ставата. Най-често са разположени в долно-медиалния или горно-латералния участък на ставата, като понякога се засяга и самата глава на фемора и се нарушава кълбестата му форма.
Промени се наблюдават и в меките тъкани на ставата и около нея, които са причина за настъпването на контрактури.
Клиниката се изразява с болка, ограничени движения в ТБС, контрактури, типична походка.
Тест за ограничени движения
Първите симптоми на ограничени движения са при вътрешна ротация и екстензия в ТБС.
Прилагаме „тестът на обувката”, пациенти с такъв проблем се обуват изправени със силно флектирана колянна става.
Вторият тест е за екстензия в ТБС – прилагаме тестът „достигане на пода”, пациентът взема предмет от пода стъпил на здравия крайник (флексия в колянна и ТБС става), кляка и се навежда с екстензия в ТБС на засегнатия крайник.
Тук е необходимо да кажем, че анкилоза в ТБС не настъпва.
Контрактурите в ТБС се проявяват при напредване на процеса, като най-чести са флексионна, външноротаторна и аддукторна.
Коксартрозата протича в 4 стадия:
обтягане на капсулата, породено от дразнене при прекомерно натоварване;
обтягане на мускулите, породено от стремеж към компенсация;
увреждане на хрущяла и костите, породено от диспропорция между натоварване и издръжливост;
контрактури и неправилно положение на ставите, породено от опит за облекчаване на претоварената зона.
Препоръчително е комбинираното лечение – медикаментозно, кинезитерапевтично и физиотерапевтично, а при необходимост оперативно.
Кинезитерапевтичната програма започва с функционално изследване на ставата:
Измерване дължината на долните крайници
абсолютна дължина;
относителна дължина, от spina iliaca ant.sup. до долният ръб на вътрешният малеол;
при изправено положение, под скъсеният крайник се поставят калибрирани дъсчици с дебелина 1 см докато височината на двете илиачни кристи са изравнени.
Измерване обиколката на долните крайници.
Изследване обема на движение в ТБС, извършват се първо пасивни движения, след което се провеждат тестовете за скрити контрактури, най-често се открива контрактура на Томас. Болният заема тилен лег, изследващият поставя едната си ръка в лумбалната област, а с другата извършва флексия на нетествания крайник докато се изглади лордозата, (при съществуваща контрактура болният крайник ще извърши флексия в ТБС).
Ъглометрия в трите равнини на движение.
ММТ
скъсени мускули – (m. iliopsoas, m. rectus femoris, add. на ТБС, mm. ischiocruralis, m. piriformis)
хипотрофирали мускули -(m.vasti, коремни мускули, abd. на ТБС, m.gluteus maximus)
Изследване на статиката
Оглед на тялото отдолу нагоре.
Изследване на походка
При слаби абдуктори наблюдаваме gluteus medius походка;
При двустранна слабост на абдукцията се наблюдава патешка походка;
При наличие на флексионна контрактура се наблюдава ходене с къси крачки;
При липса на ротация в ТБС се наблюдава патологична ротация в колянна става.
Цел на КТ – максимално поддържане функцията на ТБС.
Задачи:
Намаляване на болката
Преодоляване на мускулния дисбаланс
Увеличаване обема на движение
Подобряване на походката
Средства за постигане на поставените задачи:
И тук ще споделя програмата, която ние прилагаме в нашия център, като препоръчваме на тези клиенти 2 или 3 пъти годишно да провеждат тази профилактична програма, която облекчава много състоянието и поддържа ставата в кондиция. Профилактичните програми се изработват индивидуално.
Масаж – с цел преодоляване на мускулния дисбаланс, стимулиране на глутеалната мускулатура, релаксиране на флексорите в ТБС, обезболяване и подобряване функцията на лумбалната област, обезболяване на колянната става.
Извършва се от лицев и тилен лег като прилагаме техники за тракция на долен крайник по дължината му, постизометрична релаксация и мобилизация на ТБС, ако е необходимо и на колянна става.
Лечебната гимнастика – започва с пасивно раздвижване на ставите на долен крайник, индивидуални активни упражнения, изометрични, фитбол, автомобилизация за лумбален дял, велотренировка в апарат L250 от хипокситерапия, кинезиотейпинг, позиционна терапия – тук обучаваме нашите клиенти как да я ползват в домашни условия, начин на седеж – никога не кръстосвайте краката, поставяне на възглавница между краката, ездачен седеж, турски седеж, обучение в правилно ходене – стъпки на пода върху, които пациентът да се обучи да ходи равномерно.
Физиотерапевтичната програма също е изготвена индивидуално. Тя включва:
Импулсно магнитно поле
Ултразвукова терапия
Лазерпунктура
Луголечение
Рефлексотерапия
Изготвяне на индивидуален хранителен режим.
Една процедура е с продължителност около 60 мин., като необходимият курс е от 10-15 процедури и 2-3 пъти годишно.
Какво представлява апарат L250 – хипокси капсула?
Капсулата има ергономична позиция, което позволява да се работи без натоварване за ТБС, горната част на тялото е така повдигната, че да дава възможност на лумбалната област максимално да бъде релаксирана. Педалите се поставят на дължина, която да позволи максимално освобождаване на ТБС. Работи се в режим на вакуум и без вакуум, което позволява допълнително кръвообращението в тази област да се увеличи, а зададеното съпротивление не се усеща от клиента, но позволява да тренира мускулатурата.
Терапията задължително върви с хранителен режим, първо заради естеството на разграждане на мазнини с L250 и второ поради това, че проблемът върви често със затлъстяване, което е неизбежно поради заседналият начин на живот и обездвижване.
