Няма начин да не знаете за наводненията. Аз научих от Twitter и следях новините в новинарските сайтове и по телевизията. Трагедията е голяма, жертвите много, разрушените къщи и животи – също.
Въпросът ми обаче е следния – нужно ли беше отразяването на това бедствие да се превръща в маскарад от страна на медиите? Най-вече някои от тях. Историята е прекрасна за репортаж – страдание, силни кадри, възможност за „предаваме на живо“, включват се всякакви високопоставени политици, има нотка на корупция, липса на държавност и скандал. Въобще пир за лешоядите. Нужно ли беше да се всява паника и да се бута камерата в раните на хората?
Медиите трябва да са полезни, а не да се фокусират върху страданието, да го пакетират и продават като стока. Снощи вкъщи стана дума, че за разлика от повечето наши журналя, в щатите примерно се фокусират върху героите на трагедията. Това вдъхновява хората да помагат и им дава надежда, че нещата ще се оправят. Защо не стана дума за спасителите, които са извадили хората? А за военните, които са помагали? Защо не се акцентира върху членовете на Offroad България, които на свои разходи и със своя техника са занесли храна и вода на село Бисер във важен момент? Прочетете тази статия и вижте какво са направили, защото може и да не го чуете по новините. Накрая ще намерите инструкции как и къде може да дарите дрехи, които те ще доставят.
Не казвам, че не трябва да се показват картините на страдание – това все пак е аспект от трагедията. Но както всеки журналист ще ви каже, една история може да бъде разказана по няколко коренно различни начина. Защо винаги любимите ни медии избират точно този, който показва максимално страдание, лицемерие и немощ на държавата? Явно се намират и положителни неща – хора, които помагат и правят всичко по силите си. Защо не виждаме тях?
Нищо чудно, че ми е трудно да обясня на който и да е в България, че когато падне малко сняг на повечето места в Европа, почти всичко блокира. Ето, днес ми отне 3 часа да стигна до офиса във Франкфурт, а нямаше грам сняг – просто беше -10 градуса. Ето тук има още такива примери. С липсата на положителни аспекти на новините медиите подхранват нереалистичните представи за това как е „по Европата“ и какво трябва да е у нас. Като чуя израза „те това го няма никъде по света…“ и ми призлява. Нищо чудно, че сме в обществена депресия? Как някой ще притече на помощ, щом се втълпява, че „очевидно никой друг в тая държава не прави нищо“?
Разбирате, че не говоря само за тази трагедия. Новинарските емисии се измерват с литри кръв. Не защото хората това търсят, а защото това е по-лесно. Смятат, че е по-смилаемо от публиката, докато в същото време повечето сменят канала, защото чак физически им се повдига от редуващите се кадри на катастрофи и скандални клюки. Търси се сензация във всичко. Когато ме интервюират за Lipsva, например, често ме питат дали знам някоя пикантна история, нещо за трафик на органи, за корупцийка, за убийства от роднини. И винаги има едно и също разочарование като отсека „не“. Това ли е високият журналистически стандарт, с който със снизхождение поучават нас, блогърите?
Снимките са на вестник „Старият мост“ от албума им „Наводнение“ и на Offroad България
Тази статия е публикувана на 7 февруари 2012, има 544 думи
и е в следните категории: България, Политика. Защитена е с лиценз CC BY-SA.
Можеш да следиш коментарите по статията чрез този RSS 2.0 абонамент.
Можеш да оставиш коментар, или trackback към твоя сайт.
