Чайно-хибридните рози са по-слабо студоустойчиви от повечето групи рози, поради което е задължително да се загърлят добре през втората половина или края на ноември, преди силните студове. Есента се извършва слаба резитба (около 1/3 от растението), като целта е да не се задържа много сняг по растението и съответно да се предпази от счупване на клони. През пролетта се извършва основната силна или средна резитба, в зависимост от това какъв вид храст желаем да формираме. Силната резитба представлява изрязване на клоните до 3-4 пъпки, около 12 см, като отрезът задължително трябва да е на 1 см над външна пъпка и да е полегат (на 45 градуса). При този вид резитба растението формира дълги и силни стъбла и е подходяща за отглеждане на рози за букети. Ако желаете обаче по-естествен, разклонен вид на храста, то тогава използвайте средна резитба – отрязва се половината от височината на стъблата, като по-слабите се скъсяват повече. Като цяло тази група рози са по-устойчиви на болести, особено новите сортове.
Правило е, че колкото по-лъскави и кожести са листата на розата, то толкова повече намалява вероятността да заболее от най-често срещаното заболяване при розите – брашнеста мана. Друго често заболяване на розите, отглеждани навън, е появяването на черни петна по листата. За да предпазите растенията, още преди вегетацията трябва да се извърши защитно пръскане, което да се повтори още поне два пъти и след появата на листната маса. Подходящи препарати са ИМПАКТ 25 СК и ФАЛКОН 460ЕК. Големи проблеми създават и инсектите, с които е необходимо да се води постоянна борба, като препаратите се редуват, за да не се развие резистентност от страна на неприятелите.
