„Честита Баба Марта!”, днес ще чувате този поздрав многократно. Роднини и приятели ще ви закичат с мартеници, а вие със сигурност ще върнете жеста. Обичаят за връзване на мартеница на 1 март произхожда от древните българи, чиито ханове са връзвали мартеници на съплеменниците си за бойна сила, здраве и дълголетие. Днес празникът е познат в България, а впоследствие и в Румъния, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата.
В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета. В миналото най-възрастната жена почиствала на този ден основно къщата преди изгрев слънце, простирала навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се е връзвал усукани бял и червен вълнен конец – Мартеница – най-често на ръката.
На този ден на много места преди векове са се гонили змии и гущери, като са се палели огньове, обикалял се е двора с дрънкане на метални предмети и наричания. Ритуалното използването на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността. В древността, червеният цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият – нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Най-стари са източниците, описващи как българите са били окичвани с бели и червени конци от техните ханове за здраве, сила и дълголетие. Така става ясно, че най-вероятно празникът е изначално български, произхождащ от годините 580-630-та след Христа.
От Азия (континентът, в който първоначално живеят българите) традицията се пренася в Европа с преселението на голяма група българи начело с Хан Аспарух. Традицията се спазва до днес и на териториите, които са били български – част от Румъния, Македония, част от Гърция, Сърбия, а също и в една част от днешна Русия. Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името й е свързано с името на месец “март”. Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи – януари, февруари и март.
Януари и февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла. С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Във фолклора Баба Марта е представена като сестра или като жена на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари). Тя винаги е недоволна от тях – или са ѝ изпили виното (ако са ѝ братя), или че са свършили някоя голяма пакост. Старицата (невестата) им се гневи, вследствие на което времето се разваля.
Според една разпространена приказка, една старица козарка извела стадото си в планината през последните мартенски дни, мислейки че Баба Марта ще я дари с хубаво време, понеже и тя е стара като нея. Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Април, и ги получила. Тези дни се наричат в народната традиция “заемни дни”, “заемници”, “броени дни”. Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили козарката и стадото ѝ в планината. Замразените се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.
Екипът на информационен сайт “PoligrafF” честити празника на всички! Бъдете бели и червени, румени и засмени! Много късмет и слънчево да ви е в душата!
